Степан Ерамян
Коста е извънредно неподходящ за каквито и да е определения. Ще се опитам да подредя едни думички - дано се получи образ.
Коста Батков беше огромен мъж, страховит, дори на пръв поглед, с черти - гледай синовете братя Баткови - там всичко е описано.
Неговата физика предполагаше респект и дистанция, но душата му беше по родопски добра. Малко присмехулен, май гледаше на света леко отгоре, не ни гледаше сеира. По-скоро бе готов да даде, да помогне и в най-невъзможни ситуации.
Заварих Коста в пловдивския му период. Сега, 50 години по-късно, отново си мисля, че имах голям късмет: Научих занаята от големи майстори. Опитни импровизатори в едно рамкирано и строго контролирано време. Несъмнено Коста бе един от тях.
След Пловдив, вече в софийския журналистически свят, бяхме в различни редакции, но той често намираше поводи да се обади и да оцени добрите постижения. Неговата дума за мен беше важна.
Коста Батков винаги имаше свой, различен ракурс, той винаги е бил различен. Избягваше тъпите задължителни теми, търсеше необикновеното. Работеше на ръба на засадата, ако приемем, че в журналистиката има и малко футбол. Коста често чуваше и свирката на рефера - мисля, че и в Пловдив беше дошъл след някакво "прегрешение".
По-късно обаче отново грееше в екипите на създателите на неповторимия седмичник "Поглед", на реформирания модерен всекидневник "Отечествен фронт". Още тогава по някога подхвърлях, казвам го и сега: Коста Батков живя в неподходящо за него време. Беше го изпреварил.
За него
Един от мъдреците
За мен Коста си остана пример на човек оптимист, който смяташе, че може да се пребори със злото. За съжаление си отиде преждевременно. Сега би бил един от мъдреците на България.
Акад. Благовест Сендов
Репортерството беше в кръвта му
Още са живи легендите за пробивността му и таланта да "отключва" непревземаеми институции и да интервюира техните шефове. На прием в белгийската Кралска академия забелязал тогавашния генерален секретар на НАТО Йозеф Лунс. Искал да вземе интервю от него, но как? Накарал свой приятел да застане с млада дама до Лунс и ги снимал със знаменития си фотоапарат. Лунс се усмихнал и дал първото си интервю за вестник на "вражеска" държава. Репортерството беше в кръвта на големия журналист. Без интернет, без лаптоп, без сателитен телефон той успяваше да хваща събитията и да разказва за тях, където и да се намираше по света.
Любен Генов
Надвиваше неволята
...Когато капитан Георги Георгиев бе закотвен от неволята в едно тихоокеанско пристанище, Коста го намери и направи от неговия случай обществен скандал... Той стана обществен навигатор на капитана. И го доведе и посрещна подобаващо на подвига му в последното за околосветското пътуване кубинско пристанище - Хавана.
Генчо Бъчваров
Неуморим работяга
Една сутрин Коста ми казва: "Тръгваме за летището". "Закъде", питам. "Закъдето има самолет". Оказа се, че билети има само за Хасково. Излетяхме. Коста извади бележника си и дълго се рови в него. "Отиваме в Рудозем. Ще търсим миньор, който ослепял при взрив в рудника. Изпратили го в Одеса, където бил опериран и излекуван от световно известен професор." Оказа се, че човекът живее във Варна. Отиваме обратно в Хасково, оттам в Бургас, оттам във Варна. Първото нещо, което Коста направи, бе да провери дали човекът наистина вижда. Даде му да чете вестник...С последния самолет от Варна се прибрахме в София. Цялото това пътешествие - за един ден.
Димитър Димитров
Правеше ни съпричастни
Съдбата като че ли му беше определила да бъде там, където се създава историята.
В репортажите си той така пресъздаваше събитието, че неминуемо ставаш съпричастен с него.
Емилия Петрова
Беше голям и нестандартен
Той беше уникален репортер, голям и нестандартен в находчивостта, в хрумването и в реактивността си. Беше посветил себе си на журналистиката до невъзможно крайния предел. Беше преизпълнен с идеи, а неговите бележници и фотоленти остават във времето като съкровища на нашата съвременност в движение.
Лалю Димитров
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
