В деня на размисъл разговорът за политика е нежелан. И затова по-добре да се занимаваме с нещо далеч по-приятно: жени и вино. И хубава компания. Като героите на тази история. Събрали се на раздумка днес, ден преди изборите.
По целия свят миенето на чинии не е творческа работа. В историята е известен само един случай и това е поетът Варадин Генков, написал цяла стихосбирка, надвесен над мивката. По него време странната муза навестяваше бившия доцент аграрник само ако в ръцете му има поне една мръсна съдина. След като измие добре с балсам и изплакне, Варадин сваляше престилката, щампована с картина на Густав Климт, обличаше черния си плюшен халат, сядаше на бюрото си и записваше:
"Не съм аз бог,
нито стрелочник.
И въпреки това...
В скута ти ще легна
и заспя...
Критиката подмина с пренебрежение "Кухненските копнежи". Само неуморният Орлин Боздуганов от сайта "Шумете дебри и балкани" отбеляза, че по брой на страниците стихосбирката приличала повече на паспорт, отколкото на литературно произведение. Съседката Верона пък без сантименти отсече: Ще спиш сам, Варадине, докато си мислиш, че женските гърди са възглавница.
Огорчен, поетът тегли заем, купи миялна машина, и премина в прозата.
Старшината от резерва Евгени Зографски беше застрахован от подобни терзания. В кръга на клиентите на кафенето му "Героите от запаса" нямаше мастити издатели и досадни музи. Така че всяка сутрин той спокойно измиваше останалата от снощи посуда, разгръщаше вестника и наливаше една малко в очакване на първия посетител. "Скъпи" политици, спрете да крадете парите ни", прочете първото заглавие и плюна с омерзение: Позор. Премина нататък: "Бой, глад и романтика в "ВИП брадър". Зачете и тъкмо стигна до потресаващия факт, че някакво си Тачо ударил шамар на някаква си Линдарева, заради което Калканджиева плаче, нещо в гърдите го стегна. Той дори не успя да стигне до още по-покъртителния факт, че Данчето Христова и Евгени Минчев се карат за количеството на млякото в кафето... И по-добре, защото слабото му сърце едва ли щеше да понесе и тази драма. Следващото заглавие малко го поотпусна: "Дупето на Джей Ло е шедьовър". Старшината замечтано разсъждаваше върху този проблем, когато вратата се отвори и влезе бившият данъчен инспектор Методи Камберов. Без дори да поздрави, той седна на масата с табелка "Rezerve", заби поглед в пластмасовата розичка пред себе си и застина. Дори брадавицата на лявата му ноздра се умисли, като засегната от банковата криза. Този човек нещо не е в ред, помисли старшината, отпи и тъкмо да отвори уста, Камберов вдигна ръка, отсече въздуха и докосна устните си с пръст.
- Тихо. Днес е ден за размисъл. Следователно размислям. - После отново заби нос в розичката.
- И какво измисли?
- В обществен план нищо. Днес политиката я слагам настрана. Пропагандата забранена. По конституция. В личен план размишленията ми са като малките радости, които водят до големи неприятности.
- Да пийнем по едно, защото утре - няма как. По конституция - предвидливо подхвърли старшината и наля... Боздуганов бавно вдигна чашата, отпи, без да се чукне, и започна:
- Беше по времето на малката приватизация. Държавата - на тезгяха. Женски пазар. Всичко е на промоция. "Кремиковци" върви за един лев. БГА "Балкан" струва колкото самолетно крило. Хвърлям се в битката за едно погребално бюро. Приватизират го, защото не изпълнило шестмесечния си план. Вече съм на крачка от успеха, когато се появяват няколко яки момчета с черни костюмчета и любезно молят да напуснем. Погребалното бюро им трябвало, за да затворят производствения цикъл на фирмата си. Дадоха им го заедно с два трупа бонус.
- Колко тъжно - въздъхна кръчмарят и извади бурканче кисели краставички. А данъчният продължи:
- Тогава, заради тоталитарното му минало, обявиха за приватизация жирафа от зоологическата градина. Някога Кадафи го подарил на Тато. В битката бяхме четирима: Първият призна, че го искал за кюфтета. Вторият каза, че ще лее втора плоча на къщата си, та животинчето, което бе високо точно 5,40, ще му служи като подемна машина, третият сподели, че дъщеря му е абитуриентка и искала именно с жираф да отиде на бала. Жестоко. И докато четиримата водехме люта битка на приватизационния фронт, дойде пети и го реституира. Каза, че животинчето някога е било дядо му по бащина линия, който живеел в пустинята. Сахарската държавна сигурност обаче, му ги взела, за да го подари на Тато. Като доказателство приложи снимка на родителите на жиравчето, докато гледат тъжно при раздялата.
Следващият обект на приватизационните ми апетити бе кварталният трафопост. Виждах го като спретнат "Плод-зеленчук". Точно тогава срещнах Габриела и тя мигом поиска да се женим. Почакай бе, Гери - казвам й. - Хората приватизират, а ти ще се жениш. Тя обаче не отстъпи. Тръгнахме към съвета, душата ми стегната като с менгеме, а краката ми се мъчат да тръгнат наобратно. При втората приватизационна вълна Гери прибра апартамента ми. Според съдебното решение, а аз завинаги намразих думата "приватизация".
В този миг изобретателят Драги Драганов Фарадей нахлу в заведението странно възбуден:
- Фалшивото триумфира - каза. - Ментето съсипва оригинала. В страната на розите розите са изкуствени.
- Китайски са и не увяхват - обясни кръчмарят, сочейки пластмасовите цветенца по масите. - Пръскам ги с парфюм и са като истински.
- Вие, разбира се, не сте чували коя е прочутата психоложка Кадънкова. - И затова пиете от сутринта. Който е бил на сеансите й, вече е друг човек: либерал, революционер и сексуален доцент. Той не се притеснява да спре всяка, дори непозната жена и да сподели: Искам да спя с вас. И тя, ако е достатъчно възпитана и познава авангардните философии, няма да повика полиция, а ще отговори: Благодаря. Това е нормалното - учи Кадънкова, а не протяжните, досадни и икономически неизгодни свалки, от които може и нищо да не излезе.
- И е права - съгласи се данъчният, но Изобретателя дори не го и чу:
- Беше на последния сеанс - продължи той. - Срещу мен - дама с възторжен поглед и нежни тънко изписани вежди:
- Какво харесвате в мен - зададох въпроса точно така, както го бе формулирала Нели Кадънкова. Погледът й се плъзна по голото ми теме, спусна се по носа и спря:
- Вашите красиви равни зъби - отговори ми. Замръзнах. Това, което бе възхитило дамата, бе чист фалшификат. Пълна протеза. Пластмаса без нито една истинска молекула.
- А вие? - стресна ме въпросът отсреща.
Мълчах, а само преди миг знаех отговора: Бюста ви. Вече обаче ме глождеха съмнения. А ако и той е фалшив? Менте, като моите красиви зъби...
- Шията - отвърнах, но погледът ми така и не се отлепяше от разкошните гърди под полупрозрачната блуза. Едната, гледаща наляво, а другата надясно. Като две скарани гълъбици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
