- При Ренесанса става синоним на предателство, днес е израз на загриженост относно неетично поведение
Клюката има лошо реноме. Интригите, които се забъркват в жълтите медии са доста предизвикателни спрямо известните хора, чиито живот често бива вгорчен до крайност от настоятелните журналисти. Клюкарстването е и основно оръжие още на тийнейджърите, когато трябва да оцеляват в експлозивната среда на хормони и промяна на манталитета (справка - сериалът "Клюкарката" (Gossip Girl). Колкото и да не ги харесваме, според психолозите те са ключови за социалния живот и любовните авантюри.
История и психология на клюката
Специализираният сайт The Conversation цитира неформално проучване, което навява на мисълта, че жените са олицетворение на клюката. Бърз преглед на 100 фотографии при търсене с думата "клюка" (на англ. gossip) в Google разкрива, че 62% от визиите, които излиза са само на жени, 7% - само на мъже, а 31% показват мъже и жени, разменящи си сплетни. Това разбира се затвърждава популярния и трайно наложил се мит, че мъжете не клюкарстват. Но сериозните изследвания с представителни извадки показват, че разлика няма - мъжете и жените участват в еднакво сериозен обмен на клюки.
Одумките могат да бъдат проследени назад в историята на човека чак до произхода на езика. Еволюционният психолог Робин Дънбар дори твърди, че езикът се е развил, за да позволи на хората да обменят "чувствителни" сведения. От най-ранната си форма до днес клюките са били начин на предаване на социално полезна информация за това на кого можем или не можем да се доверим, кой е откровен и коректен, кой говори глупости.
Този тип говорене създава социално сближаване и смекчава междуличностните конфликти. В българския тълковен речник думата "клюка" е описана като "интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикновено компрометираща го, която се препредава от човек на човек". Уточнява се още, че "с клюките обикновено се създават интриги и са демонстрация на злост и коварство по отношение на една личност". Доста сурово определение предвид мнението на психолозите за благотворното влияние на клюкарстването.
До Средновековието споделянето на информация "на ухо" не е имало такава негативна репутация. Странното е, че с развитието на Ренесанса клюката става синоним на предателство, а също и на нещо много по-опасно. В Европа например ловът на вещици през ХVI-ХVIII в. показва, че сплетните могат да бъдат опасни за живота. Те стават основен аргумент в обвиненията в магьосничество и коварство, и много хора са подлагани на истински мъчения по обвинение, че сплетничат. На жените поставяли т.нар. "маска на позора", за да им пречи да говорят. От тогава тръгват лошата слава на клюките и стереотипът, че те са присъщи на жените.
Мъжете били привилегировани. В първите кафенета в Англия през ХVII-ХVIII в. клюките били нещо обичайно и съвсем приемливо. Там образовани мъже (жени в кафенетата все още не е имало, освен като прислуга) и техните ученици се събирали, за да демонстрират своето остроумие и интелектуални способности. Така се ражда митът, че жените клюкарстват, а мъжете водят сериозни разговори.
Психоложката и университетски преподавател от Великобритания Катрин Уодингтън открива в своите изследвания, че е абсолютна илюзия, че клюките са тривиални или опасни женски приказки. Когато интервюира мъже за техния опит в клюкарстването на работното място, обектите често започват с думите: "Не съм човек, който клюкарства, но..." След това надълго и нашироко разказват как използват клюките - като стратегия и тактика.
"Срещала съм много евфемизми за клюкарстването като "разговаряхме в магазина", "правихме разбор след среща" и "поговорихме си в коридора". Мъжете изглежда се чувстват по-комфортно с тези условия. Вместо да питат "какви са клюките" е по-вероятно да питат "какво става". Намерението зад въпроса е същото, но последното може да смекчи срама, свързан с това, че един мъж е клюкар", казва Уодингтън. По същия начин думите, които е чувала да се използват за описание на хората, които клюкарстват, са "той е добър слушател" или дори "има добър подход към хората".
Клюкарстването на работното място
Има изобилие от проучвания и книги за самоусъвършенстване, които зоват хората да не клюкарстват в офиса или край него, има и автори, които издигат духовни причини за съпротива срещу клюките.
Популярните стереотипи за одумките преувеличават обаче значението на отрицателните оценки, които хората дават докато сплетничат. Но клюките могат да имат положителни страни, свързани със състрадание, емпатия и дори загриженост към колегата. Клюките са начин за изразяване на емоции, както положителни, така и отрицателни, начин за "изпускане на парата" и емоционална реакция на възприеманата социална несправедливост.
Има и моменти, когато клюките са израз на загриженост относно неетично или непрофесионално поведение. Може например да помогнат за достигането до "правилните" уши на информация, свързана със сексуално насилие на работното място, за което никой открито не би проговорил. Когато темата на клюките пък разкрива лоши практики на работното място и в организацията на дейността на фирмата, това може да подейства като ранно предупреждение за мениджърите, че нещо не е наред.
Казаното дотук не е начин да се оправдае клюкарстването като такова, защото не всички клюки са добри. Има случаи, в които сплетните могат да навредят на репутацията на хора и организации. Има го и тормозът, който нахални медии упражняват върху известни личности или хора, влезли в новините по един или друг неприятен повод. Лошата клюка е форма на малтретиране, което вреди на психиката на одумваните и на тяхното благосъстоянието. Решението да се клюкарства или не винаги е свързано с етиката, независимо дали е на работното място или извън него.
Нов поглед върху значението на клюката
Клюкарстването бавно, но славно, се отърсва от своя негативен имидж. Катрин Уодингтън изследва феномена вече четвърт век и в своя труд "Клюки, организация и работа" разкрива, че клюките се приемат сериозно като тема на изследване в комуникацията и бизнеса.
За пример на утвърждаване на важността на неформалните хорски приказки тя посочва как в световен мащаб движението #MeToo е променило възприятията за клюките. Друга илюстрация са възходът на "културите на споделянето" и създаването на психологически безопасни среди, където истината може да се каже без страх от взаимни обвинения. Подаването на сигнали, макар и чрез одумване, е жизненоважно за разкриването на неоправдано и дори незаконно поведение или на скрити заплахи. То поддържа схващането за отворено общество. Фокусът сега се измества от клюките като проблем сам по себе си към клюките като начин за представяне на "проблем зад проблема" - разкриване на мъки и страдания, които са били замитани под килима.
Пандемичните ограничения също хвърлиха светлина върху ползите от клюките. Затварянето на хората по домовете набързо блокира възможностите за случайни разговори, в които възникват клюки (като приказването при пушене и пиене на кафе в почивката, както и преди или след срещи). Сега хората се връщат на работните си места и може да осъзнаят колко важни за социалните връзки и взаимопомощта са тези малки моменти на тайно споделяне на информация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
