Голямата загадка: Кога Луната ще се сблъска със Земята

Нашумелият филма „Moonfall“ подпали страховете на хората

Голямата загадка: Кога Луната ще се сблъска със Земята | StandartNews.com
  • Нашумелият филма „Moonfall“ подпали страховете на хората

Възможно ли е Луната да се превърне в снаряд, който да излезе от орбитата си и да се сблъска със Земята? От векове този въпрос предизвиква страхове, но никога колкото през последните дни.

Причината е страховитият филм „Moonfall“, който направи премиера на 4 февруари.Режисьорът Роланд Емерих ефектно показва как мистериозна сила изкарва Луната от орбита, насочва я към Земята и само след няколко седмици се чака фаталния удар.

Докато героите във филма се борят да спасятпланетата ни научават, че Луната изобщо не е естествен спътник, а изкуствена мегаструктура, построена от извънземни преди милиарди години.

Макар финалът да е с хепи енд, всеки се замисля дали има космическо тяло, което може изтласка Луната и тя да се забие в Земята.На пръв поглед, това изглежда вероятно, предвид теориите за нейното създаване. Макар едни от учените да поддържат тезата, че Луната се е образувала при сблъсък на Земята с протопланета, наречена Тея, други техни колеги са категорични, че това е станало след сблъсък на две тела, всяко от които е било пет пъти по-голямо от Марс.

Така че, вероятността космически взрив да разтърси наново и Земята, и Луната, на практика съществува. Но хубавото в този случай е, че тази вероятност е минимална. Защо?Изображенията на Луната показват, че

повърхността й е изпъстрена с кратери с различни размери

направени от минали удари. Повечето от тях са отпреди милиарди години, когато в Слънчевата система е имало много повече отломки, твърди Пол Чодас, мениджър на Центъра за изследвания на близко прелитащи до Земята обекти към НАСА пред Live Science, цитиран от офнюз.

Според него повечето от образуващите планети скалисти отломки, които някога са изпълвали Слънчевата система, отдавна са се разпръснали, затова и има много по-малко материал за удари върху Земята или Луната.

Той е един от учените, които проследява всички близко прелитащи до Земята обекти - астероиди и комети, за да определи дали представляват заплаха за Земята, Луната или другите ни космически съседи.

Към днешна дата се следи движението на около 28 000 обекти, които се приближават до Земята на разстояние 194,5 милиона км.Чодас казва, че сблъсъците на астероиди сЛуната са много по-малко вероятни от сблъсъците със Земята, тъй като нашата планета е по-масивна цел, има по-силна гравитация. Заради това всяка космическа скала, която навлезе в нашия космически квартал, ще бъде привлечена от Земята, а не от Луната.

За да бъде този обект определен като рисков за планетата обаче трябва да е с диаметър най-малко 140 метра, според стандарта на НАСА.В същото време, за да може ударът на такъв астероид да промени орбитата на Луната, той  трябва да бъде поне толкова голям, колкото самата луна, отбелязва Чодас.

Има ли гигантски астероиди наоколо?

Безспорно, най-големият астероид в Слънчевата система е Церера. За щастие, той е със стабилна орбита и обикаля чак между Марс и Юпитер. Диаметърът му е от почти 1000 км. Ако тази "планета джудже" по някаква причина промени орбитата си, фатален ще е сблъсъкът и за Земята, и за Луната.

Още по-силен аргумент, че няма очаквания за удар Земя-Руна, дават отколешните проучвания, че Луната се отдалечава.Разбира се, това става бавно и са нужни милиарди години, за да напусне земната гравитация.

Ако това се случи, Луната ще започне да обикаля независимо около Слънцето. И това е малко вероятно, защото е известно, че след след 5 милиарда години Слънцето се очаква да се превърне в бяло джудже, което ще погълне вътрешните планети, включително Земята.

Възможно ли е машина, разработена на Земята, да разбие Луната?

Макар да звучи зловещо, ние хората, сме доказали разрушителната си сила.Ракетата на SpaceX Falcon 9, която се изстреля през 2015 г., вече се е насочила към Луната и се очаква да се удари в нея през март тази година.

Катастрофата няма опасност да ни засегне, но въпреки това следим отблизо  траекторията на ракетата, казва Чодас.

Той твърди, че интересът на учените е къде корабът ще удари Луната и къде ще се образува поредния кратер след месец.Всичко казано досега звучи оптимистично. Така че, погледнете без страх към небето, Луната няма скоро да ни срещне. Голямата опасност за оцеляването на планетата сме си ние, а не астероидите.....

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай