Тридесет и една църкви красели балканския град и околностите му
Така наричат българите балканския град Елена през ХIХ в. И с право, защото той става продължител на духовните традиции на някогашната средновековна столица Търновград, намираща се само на 38 км от нея.
Най-древната църква в Елена е съществувалата още преди ХVт в. "Св. Никола". Това научаваме от приписка в старопечатна книга от ХVт в: "Книгата се подарява на храма "Св. Никола" в 1518 г. от някой си Пера". Преданието разказва, че там се пазели много старинни ръкописи, донесени след разграбването на Търновград от османците. За съжаление по-голямата част изгарят при пожара, причинен при кърджалийските нападения в началото на ХтХ в.
А това се случва на светлия празник Гергьовден на 23 април 1800 г. Днес изсечения върху камък надпис на Дойно йерей свидетелства как древния храм "Св. Никола" е изгорен от безбожните агарянски разбойници. Еленчани не се колебаят и без да дочакат разрешение от турските власти започват да го възстановяват. Те събират средства и през 1804 г. под ръководството на хаджи Иван Кисьов построяват новата църква за 40 денонощия и я освещават на 25 март 1805 г.
Разказват любопитния епизод как търновският управител се усъмнява, че християните строят църква, и изпраща пратеници да видят. Строителите бързо измазват стените с примесена с дървени въглища вар, за да изглеждат като стари. Хаджи Иван пък подкупва турците със злато и им казва: "Поздравете воеводата и му кажете,
че еленчани строят не църква, а поправят стар беглишки харман
Както повеляват тогавашните закони, сградата е вкопана в земята, но е и доста голяма. Покрита е с каменни плочи, а вратата е масивна, обкована с желязо и със специален механизъм за заключване. Еленчани не пропускат да изрисуват църквата и канят двамата известни зографи Давид и Яков. Те завършват стенописната украса през 1818 г. Патриотизмът на еленчани ярко се проявява при включването сред изрисуваните светци на редица български просветители и мъченици като Методий, Климент Охридски и Георги Нови Софийски. Много ценни са иконостасът и дървеният владишки трон.
Но ето че идват нови времена. Османската империя отслабва и се разпада, а българите се чувстват все по-силни. Започва борбата за църковна независимост и на различни места в страната се строят все по-монументални храмове. Еленчани не закъсняват и решават да издигнат нова великолепна църква. Те използват мястото на дървения параклис "Успение на Пресвета Богородица", за който през 1800 г. е получено разрешение от търновския управител Исмаил ага. А камъка вземат от разрушената крепост, направена от тях за защита от кърджалиите. Главен майстор става местен човек - Уста Михо от махала Болерци. Строежът започва през 1836 г., а храма е осветен на 28 август следващото лято.
В цялостния си план новата църква "Успение на Пресвета Богородица" отразява нарасналото самочувствие на българите. Тя е трикорабна и с три апсиди. Сводовете се носят от арки, стъпили на стройни колони. Отгоре гордо се извисява луковичният купол. Въпреки монументалността на постройката Уста Михо успява да вкара чрез големите прозорци достатъчно светлина във вътрешността.
Дострояването на храма продължава чак до 1861 г., откогато датира надписа над корниза на западната стена. Вече през 1912 г. е издигната кулата на камбанарията. Голям пожар през 1925 г. обаче изпепелява чудния възрожденски иконостас. Днес той е възстановен от резбаря Георги Киров, а иконите са нарисувани от еленския художник Христо Берберов.
Недалеч от старинната къща на митрополит Иларион Макариополски се намира третата еленска църква "Рождество на пресвета Богородица". Подобно на другите две тя има интересна история. Първоначално край прекосяващата града бърза Еленска река е имало малък параклис, посветен на Божията майка. Той е построен през 1812 г. на място, дарено от тримата братя хаджии Панайот, Юрдан и Димитър Разсуканови. Основна роля играе хаджи Юрдан Брадата, известен родолюбец и бунтовник против иноверското владичество. Както при хаджи Иван Кисьов, до търновския управител достига мълвата за строежа. Когато идват проверяващите, хаджи Юрдан нарежда в сградата да сложат ясли
и връзва коне, за да изглежда строящия се параклис като конюшня
Малкият параклис бил с паянтови стени и на 20 юли 1859 г. изгаря в пожар. Веднага започва строителството на друга църква, вече от камък и с величествена осанка. Гради я ученикът на Уста Колю Фичето, младият тревненски дюлгерин Колю Петков. Строителството завършва през 1865 г., а още на следващата година в две отделни стаи се открива първото в Елена девическо училище.
Църквата има много икони и красив иконостас. Особено ценна реликва е нарисуваната от прочутия зограф Станислав Доспевски по молба на еленчани в 1866 г. икона "Просветители болгарские". След като стои 15 години в храма, тя е предадена на народното училище и днес се съхранява в Даскалоливницата.
На 22 ноември 1877 г. край Елена се разиграва едно от важните сражения по време на Руско-турската война. Преди това османците превръщат храма "Рождество на пресвета Богородица" в склад за пшеница. При отстъплението си те палят с барут житото, но жителите на града гасят огъня. За награда всеки от тях получава по крина зърно. Така те успяват да изкарат тежката и снежна зима, допълнително утежнена за българите от страшната война.
Колибари идвали в "Св. Никола" като на празник
В началото старата църква е единствена за многобройните пръснати наоколо еленски махали. Живеещите там пастири изричали молитвите си под вековни дървета, където палели свещи. В пазарен ден обаче те слизали като на празник в храма. По-късно възникват панаири, провеждани три пъти в годината по три дни.
Непокорният хаджи Юрдан Брадата
Макар и виден чорбаджия, еленчанинът не се примирява с иноверското робство. Може би участва в Гръцкото въстание от 1821 г., а после се замонашва на Атон. Връщайки се в родната Елена, хаджи Юрдан е един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. За участието си той е обесен в Търново, а вдовицата му става монахиня в девическия манастир край съградената от него църква.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
