Изключително археологическо откритие край бреговете на Турция може да промени представите ни за мореплаването в древния свят. На около 30 метра под водата изследователи откриха останките от кораб, потънал преди приблизително 4400-4700 години, когато древните египтяни изграждали своите величествени пирамиди. Находката, която може да се окаже най-старото известно корабокрушение в света, включва десетки керамични съдове и каменни котви, свидетелстващи за оживена морска търговия още през ранната бронзова епоха. За впечатляващото откритие съобщава британският вестник „Индипендънт“, позовавайки се на изследване, публикувано в научното списание „Джърнъл ъв маритайм аркиолоджи“.
Древният кораб лежал на дъното близо пет хилядолетия
Останките са открити край остров Кекова, недалеч от турския курорт Анталия. Подводната експедиция е ръководена от археолога Хакан Йониз от университета „Акдениз“, който от години изследва потънали кораби в Средиземно море.
На морското дъно учените забелязали десетки големи глинени съдове, разпръснати сред камъни и пясък. Част от тях били счупени, но други се оказали удивително добре запазени.
„По време на изследванията в района на Кекова документирахме останките от кораб, превозвал амфори от ранната бронзова епоха“, посочват учените в научната публикация.
Самата дървена конструкция на плавателния съд не е оцеляла през хилядолетията. Специалистите предполагат, че корабът е бил сравнително малък, с дължина около 10 метра.
Датирането на керамиката насочва към периода между 2600 и 2400 година преди Христа. Ако оценката бъде потвърдена, корабокрушението ще се окаже по-древно от останките край гръцкия остров Докос, смятани досега за едни от най-старите в света.
Първоначално помислили съдовете за много по-нови
Най-любопитното е, че археолозите изобщо не подозирали какво са открили.
Когато екипът за първи път попаднал на мястото през 2022 г., керамичните съдове му се сторили сравнително обикновени. Формата им напомняла за съдове от османския период.
„За нас това беше просто поредното корабокрушение, едно от 434-те, които сме документирали“, разказва Хакан Йониз пред специализираното издание „Дъ Арт Нюзпейпър“.
Истинският пробив настъпил, когато археологът разглеждал научна публикация за древноегипетска керамика. Той забелязал поразителна прилика между съдовете от Кекова и амфори, откривани край египетските пирамиди.
Изненадата била огромна. Йониз потърсил мнението на египтолога Карин Совада от университета „Макуори“ в Австралия, която потвърдила сходството с древни съдове от Леванта.
Какво превозвал корабът към Троя
Изследователите предполагат, че корабът е бил търговски и е пътувал от източното Средиземноморие на запад, вероятно към древна Троя или остров Крит.
Формата на амфорите насочва към района на Леванта, включващ територии от днешните Сирия, Ливан, Израел и Палестина.
Някои от съдовете вероятно са били използвани за превоз на зехтин, вино или други земеделски продукти. Възможно е товарът да е включвал също дървесна смола, сушено месо или риба.
„В горната част на една от амфорите има две успоредни линии, нанесени с остър инструмент, както и зигзагообразен орнамент в средата“, описват учените.
Находката включва и три каменни котви - две с по три отвора и една с един отвор. Подобни предмети са известни от археологически обекти на минойската, кипърската и анатолийската цивилизация.
Все още не е окончателно установено дали всички котви са принадлежали на същия кораб.
Загадъчен съд разкрива неподозирана тайна
Сред откритията има и една особено необичайна амфора. Върху нея са забелязани девет знака, а в корпуса й са оформени два отвора.
Според предварителната хипотеза на археолозите съдът може да е бил използван за разбиване на мляко и производство на масло или сирене.
Това поражда още по-интересно предположение - възможно е моряците да са превозвали живи кози на борда, за да разполагат с прясно мляко по време на дългите плавания.
Засега тази теория не е доказана, но ако бъде потвърдена, ще даде забележителна информация за ежедневието на хората, прекосявали Средиземно море преди почти пет хилядолетия.
Какво чувствал капитанът в последните мигове
За ръководителя на експедицията находката има не само научно, но и дълбоко човешко значение.
„Човек се пита какво е изпитвал капитанът, докато корабът е потъвал, през какво са преминали моряците, опитвайки се да достигнат брега, и как са ги чакали семействата им в пристанището“, споделя Хакан Йониз.
Причините за корабокрушението остават неизвестни. Районът край Кекова е известен с опасни морски течения, които при определени условия могат да затруднят корабоплаването.
Археолозите продължават проучванията, включително лабораторни анализи на керамиката и остатъците от древния товар.
„Тези съдове, за които се предполага, че са използвани за превоз на зехтин или вино, носят важни свидетелства за търговските и културните контакти в Източното Средиземноморие“, заяви турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой.
Откритите предмети се проучват под надзора на музейните власти в Анталия, като Турция планира да ги представи пред обществеността след приключването на необходимите изследвания и реставрационни дейности.
