БГ влогърите - тийн идоли или добри търговци

БГ влогърите - тийн идоли или добри търговци | StandartNews.com

В свят, който лови покемони по парковете, заличил последната черта между реално и виртуално, да говориш за влогърство дори вече е ретро. Хилядите часове, които тийнейджърите, а и не само те, прекарват в сайтовете за видеосподеляния, създадоха нова социална култура, невъзможна за пренебрегване.

Златните години на видеожанра започнаха през 2007-а, когато десетки мислещи младежи в чужбина усетиха, че не може току-така да има Ютюб и да не се възползват от него. Гледане на музикални клипове или смешни котки трябваше да получи някаква алтернатива. И те решиха да си направят собствени канали, в които да забавляват многомилионната и световна аудитория. Имената на Рей Уилям Джонсън, Раян Хига, Шейн Доусън, Натали Тран - днес до един милионери - бяха особено популярни. И бе очаквано манията да поддържаш видео канал да пусне корени и у нас. Какво толкова - включваш камерата от стаята си и започваш, още като ученик.
Възрастните проумяха силата на влогърите чак когато видяха опашки по книжарниците - колко често се случва това в съвремието? Направи го единствено Емил Конрад с двете си книги "#сподели" и "Нещата, на които не ни учат в училище". 230 000 хиляди души го следват в сайта за видеосподеляния, над 300 000 го харесват във Фейсбук, 13,5 хил. във Туитър и 121 хил. го следят в Инстаграм. Завидна цифра - та вие още нямате дори 1000 приятели във фейса и се радвате, когато леля ви лайкне снимката...
"Не се занимавам с търговия. Това дори звучи глупаво. Аз правя неща, които ми харесват. Не защото някой друг би ги харесал. И няма нищо кратко в това, което ми се случва. Всичко е подкрепено с усилия и доста труд. На по-възрастните хора им се струва бързо, защото за тях днешното време на социални мрежи е "странно", обяснява успеха си Емил. Който е натрупал цели 31 милиона гледания в "тубата".
За негов наследник сочат друго момче - Кристиян Танев, който пък има близо 7 милиона цъквания на клипчетата си. Тийнейджърите в момента му се радват във втория сезон на "Не така, брат" - непретенциозен сериал за подрастващи, който върви само по VBOX7. За разлика от Конрад, който пази приличие и добро поведение, Кристиян е съвсем цапнат в устата. Пловдивчанинът сипе вулгаризми непрекъснато и твърди, че въобще не го интересуват обвиненията, че влогърите са отговорни за възпитаването на младежта. Основната му рубрика, с която забавлява тийнейджърите, носи красноречивото заглавие "Е*ал съм ти въпросите". При нея той взима под внимание различни питанки на феновете си и ги разиграва в кратки скечове. Въпросите са на крайно високо интелектуално ниво - "Как би реагирал ако поръчаш проститутка и се окаже, че това е братовчедка ти" или "Крис, кога изгуби девствеността си".
На последния влогърът отговаря с "9 месеца преди да се родиш"
Ако ви се струва съвсем тъпо, то действително е.
Кристиян обаче има 80 000 събскрайбъри,
следят го 50 000 души във Фейсбук, а наскоро издаде комикса "Ракиямен". Издателствата обикновено са крайно щастливи, когато привлекат в каталога си подобни "автори" - армията от тийнейджъри, готови да купят нещо от онлайн кумирите си, е голяма дори за българските предели. Все пак и у нас търговията проумя нещо, което се знае от десетилетия навън - че хората между 12 и 18 са изумително активен таргет, който веднъж спечелиш ли, се брой за успял (справка - Криско)
Третият най-влиятелен наш влогър е Цветослав Цонев, извоювал си 12 милиона гледания в социалната мрежа. Наскоро той също пусна на пазара комикса си "Блендер". Занимава се с видеа от 2010-та години, следвайки познатата схема - бъзици, свързани с училище и тийн драми.

Тактиките

Въпреки че влогърството дава пълна свобода на авторите си, с годините са се оформили няколко ефективни стратегии, които всеки младок волно или не в един момент започва да използва. Някои правят пародии на известни песни. Други предпочитат майтапчийски клипове, в които съветват "как да свалиш гаджето" с толкова безумни съвети, че ако ги последваш, може да ти провърви само с момиче, което е гледало същия клип - поне ще имате обща тема за разговор. Идеята е въпросният наръчник да не е буквален, а да подиграе подобни: само дето хуморът на подрастващите все още е застинал в съвсем ранни стадии и трудно ще ви разсмее, ако сте минали 16 години.
Трети влогъри измислят смешни антибалади, в които възпяват грозотата на приятелката си или пък собствената си посредственост.
При всички тях обаче има няколко общи и неизменни правила. Първото: да бъдеш кратък. За добро или лошо, не е възможно да ангажираш вниманието на който и да било съвременен човек за повече от 3 минути. Обикновено влогърите разчитат на ударни две минутни клипове, като кратък скеч, който да се споделя бързо и лесно по стените в социалните мрежи.
Правило номер две: хумор. Няма как. Не може да си сериозен в епоха, в която най-голямата драма на средностатистическият човек е да си намери приложение, в което активно да вписва броя калории, които поглъща и изгаря дневно, понеже е решил да отслабва, но пък му се и яде. Всички влогъри си приличат в това, че сипят бъзици на поразия, иронизират, самоиронизират, не признават авторитети и са готови да подложат всичко и всеки на майтап.

Как се напоява градината

Всеки влогър знае, че за да е успешен, трябва да предизвика ефекта на снежната топка - неговият материал да бъде споделян отново и отново, гледанията му да се качват в геометрична прогресия и постепенно да овладява широки маси от аудитория. Подобно усилие прилича на селскостопански труд, в който трябва постоянно да прекопаваш, поливаш, посяваш, и да чакаш с месеци за резултати. Първоначално е задължително да използваш всички възможни платформи. Което означава: пускаш си клипчетата в youtube и vbox. Създаваш си страницата във Фейсбук и Туитър. Прибавяш профили в Инстаграм и Гугъл+. Обгрижваш феновете, отговаряш на въпросите им, вслушваш се в коментарите им, даваш обратна връзка. Това впрочем е абсолютният минимум. Всичко това се прави с една-единствена цел: да натрупаш т.нар. последователи. Последователите се абонират за страницата ви и от момента, в който го направят (с едно простичко цъкване "лайк" или "последвай"), вече каквото и да публикуваш, то ще стига до тях. Съответно, ако постигнеш някакво приятно и заветно число - да кажем 10 000 души, то нещата са почти опечени: клиповете ти ще излизат на техните "стени" и бързо ще се разпространяват сред фен групата. Да ви прилича на нещо тази работа? На какво друго - на медия. Влогърите всъщност организират около себе си онова, което вестниците се опитват да правят от 19-ти век насам. Ако имаш 10 000 последователи, това долу-горе значи, че се разпространяваш в 10 000 тираж. Което води и до следващия извод: влогърството преобръща ситуацията с клишето за "четвъртата власт" - всъщност вече - всеки спрямо възможностите, таланта и способността да се налага - може да се превърне в лична медия и да овладява голямо количество аудитория. Разбира се, тук изобщо не става въпрос за кой знае какво качество. Като при всяка масова дейност важи правилото, че трябва да усетиш общия масов знаменател, който както е известно, никога не е висок.

Откъде идват парите

А ето я третата и най-важна част. Цитирахме многократно всякакви цифри - на последователи, брой гледания, брой споделяния и т.н. Какво значат обаче те? Да разгледаме следния пример: Правиш по 100-200 хил. гледания на клиповете си. Ако си с над сто клипа като Емил Конрад, вече говорим за милиони цъквания върху твоите неща - Емил има общо около 31 милиона гледания. Ако се възползваш от услугата "монетизирай" на Youtube и имаш толкова много цъквания, нещата са почти опечени. Сайтът започва да разпределя реклами върху видеата ти, на които, колкото и да ти се струва невероятно, все някой понякога цъква. Това са онези досадни първи пет секунди, в които си пуснеш любима песен, а вместо това се включва женски глас, който те пита дали искаш да забогатееш, ако се включиш в еди си какви. Ето това цъкване носи на влогъра по средно 50-60 стотинки - зависи от това какъв точно продукт или услуга youtube автоматично е заредил като реклама. Което ще рече, че ако 100 000 души са гледали клипчето ти, можеш да се надяваш, че около 500 все пак са цъкнали да видят рекламата. По едни много груби сметки експертите са изчислили, че всеки милион гледания носят между 1000 и 2000 лева само от реклами.
Правиш сто такива видеа и си вече ако не богат, то поне един добре осигурен човек. Да не говорим за момента, в който започнеш да осребряваш тази популярност за "директни" продажби - книги, тениски, участие в реклами по телевизията...Доходът изглежда съвсем приятен.

Равносметката

Че обичайната пропаст между поколенията е отново налице, спор няма. Ако случайно попаднете на клипче на Емил Конрад, по всяка вероятност ще останете с лош вкус в устата и чувството за някакво голямо клише, с което са ви погубили цели пет безценни минути. Добре е обаче да знаете, че Конрад реално е най-добрият и превъзхожда многократно всички останали... Дразнещото в схемата на БГ влогърите е и че те копират едно към едно отдавна правени неща от чуждестранните гурута в бранша. Не че това не се прави на всички нива - половината смешки по "комедийните бг предавания" по телевизията са зле преведени чужди скечове. И все пак е притеснително, че влогърството у нас не е родило нещо ново, а следва готовите схеми - поне от най-младите се очаква да бъдат креативни. Относно основния въпрос - дали влогърите са вредни или полезни за тийнейджърите, правилен отговор няма. Със сигурност онлайн фигурите, които печелят вниманието им, рядко изпъкват с кой знае какъв интелект, чувство за хумор или оригиналност. В същото време обаче са амбициозни, упорити, дейни и ако не нещо друго, енергични. А тия работи, знаем, са особено заразни и е добре да бъдат усвоени.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай