Бащата на Илиян от "Соло": Момчето ми умираше всеки ден в килията

София. "Преди две години и половина си мислех, че няма по-лошо от това да загубиш детето си. Но разбрах, че има и друго, не по-малко жестоко - да го гледаш зад решетки над пропастта от доживотна присъда и да чакаш неговото оневиняване. Никога не съм се съмнявал в невинността му. Вярваме в справедливостта и мъдростта на съдебната система, но неизвестността, когато съдбата ти е в чужди ръце, е убийствена". Това споделя бащата на оневинения за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян - Венцислав Тодоров.

За първи път след касапницата в дискотека "Соло" член от семейство Тодорови говори подробно за преживяното. "Илиян мълча досега, за да не влияе на делото. След оправдателната присъда запазихме дистанция, защото бе немислимо да застанем в директен двубой с майките на убитите момчета. Не желая в никакъв случай да се конфронтирам с тях. Уважавам мъката им и неудовлетворението им от факта, че няма доказан убиец. Три семейства горим в ада на това неразкрито убийство. Тяхната болка е нечовешка, но нашата не е по-малко жестока. Всички сме потърпевши", изповяда се пред агенция Стандарт Нюз Венци Тодоров.

"Недоказаната вина е доказана невинност и не може това да е цената на изкупление на всяка цена", категоричен е бащата. И споделя, че дори при разговор с една от майките на жертвите пред съда е декларирал, че, ако трябва непременно да се намери виновен, е готов сам да поеме вината.

2 години и 8 месеца Тодорови живеят в неописуем ужас, но нито веднъж не са си позволили да изплачат болката си публично. Трудно се решават и на сегашната изповед. Провокира ги обаче насажданата омраза към Илиян. "Майките на жертвите го обвиняват, че мълчи, защото е виновен. Повярвайте ми, има много какво да разкаже, но му трябва още малко време да се съвземе.

Съсипан е физически и психически

Всеки ден умираше в килията. Изпадаше в жестоки депресии, мислеше за самоубийство. Държахме го с идеята, че трябва да излезе с вдигната глава от ареста, да мисли и за нас, близките му", разказва Венци.

Зад решетките момчето си е поддържало духа с романи на световните класици. Илиян дори успял да завърши семестриално "Компютърни мрежи" в Нов български университет. Останал му бил само един изпит по математика и се наложило преподавателят да идва на място да го оценява. На няколко пъти Илиян получавал и награди за добро поведение, участие в затворнически конкурси и доброволен труд. Призовете били допълнителни свиждания с близките. Венци обаче разказва, че всеки път със съпругата му си

тръгвали от свиждане като от погребение

"Допирахме си ръцете през стъклото и мислено се сбогувахме. Особено тежко било през седмицата преди присъдата. Не знам как детето ми е понесло това напрежение. Такова нещо не се преживява", споделя родителят.

"Преди решението на съда се молех на Бог, после повярвах, че той съществува. Първоначално не успях да реагирам, мисля, че дори съм изгубил съзнание, защото ми донесоха вода. Илиян пък казва, че сърцето му щяло да се пръсне", споделя перничанинът. "Абсурдно е да се допусне, че Илиян ще избяга, отсича баща му. В момента е близко до нас, опитваме се да го закрепим. Бягат само виновните. Той не го направи преди 2 г., няма да го стори и сега", казва Тодоров. Разказва как

синът му се предал сам

ден след като чул по телевизията, че е единственият заподозрян за жестокото убийство. Направил го с надеждата за справедливост и за доказване на невинността му. "Не е вярно, че си е изрязал ноктите до кръв. Боядиса косата си под натиска на стреса", казва Тодоров.

За първи път бащата коментира и уликите си срещу Илиян. "Не мога да си представя как при такова престъпление навън и толкова много свидетели никой не е видял убиеца. Ако момчето ми ги беше намушкало с ножа, щеше целият да е оцапан с кръв, с кървави ръце. Така щеше да се е качил в таксито, защото не е имало никакво време да се измие и изчисти. А такова нещо не е станало. По ризата му имаше малко само петно от кръв. Кръвта по панталона не беше на жертвите, така и не се разследва чия е", припомня Тодоров.

"Таксиджията сам опроверга първоначалните си твърдения, че Илиян едва ли не е признал пред него за престъплението. Пред съда каза, че не е чул добре думите му, спомня си само "...майката". Всеки, въвлечен в сбиване, би направил такъв коментар. После започнаха спекулации, че е опитал да си смени лицето, че е слагал ботокс, а просто имаше отоци от сбиването. Не разбирам защо още от началото Илиян бе единственият заподозрян", продължава Венци.

"Това въвлече цялото ни семейство във водовъртежа на един безкраен кошмар, започнал от злополучния Разпети петък. Мисля, че никога няма да излезем от него", изповядва се бащата. "Бяхме изкарани демони и някои наши близки се отдръпнаха. Разбирам ги. Не съм и предполагал обаче, че ще срещнем такава подкрепа. Повечето приятели останаха плътно до нас, с много се сближихме още повече.

Това е някакво щастие в нещастието

"Приятелите на Илиян също бяха край нас. На всяко заседание в съда идваха, ходеха на свиждания, помагаха с каквото могат", разказва Тодоров. Бащата казва, че хич не му е до празници въпреки идващата Коледа и факта, че синът му е у дома. Признава, че още не може да се окопити и да повярва, че няма да тръгне на свиждане или дело, щом стане сутринта.