Банкя ще стане по-хубава, ако си простим и обединим

Банкя ще стане по-хубава, ако си простим и обединим | StandartNews.com

90-годишният Живко Господинов мечтае градът да върне славата си на световен спа център

"Да си простим и да се обединим. Да забравим крамолите и да върнем красотата на природата. Това смирение ще ни донесе вътрешно пречистване", казва 90-годишният дядо Живко Господинов. Нарича себе си "лудо старче", а пламъкът на зеленикавите му очи е вдъхновяващ и заразителен. Изглежда вечен - с тяло на 60-годишен мъж. "Не съм мръднал, откакто бях на 20 - 1,70 метра, 70 килограма", казва Живко. Животът му минава по спортните площадки и в гората, където намира второто си призвание - да събира природната красота в стотици пластики от корените на дърветата.

"Аз съм машинен инженер - интересувам се от детайлите - как е направено нещо, какво го движи. Но няма по-силно вдъхновение от епичността на природата. Защото в нея виждаш ръката на Бог - иначе няма как да сътворява красоти, които подлудяват човешкия дух и предизвикват божествено съзерцание", категоричен е Господинов.
Цял живот - още от ученическата скамейка на Първа мъжка гимназия - е любим събеседник на едни от най-емблематичните архитекти у нас, професор Начо Агура. Той е човекът, сътворил Националния дворец на културата и пространството отпред, "Моста на влюбените", някогашния булевард "Витоша", площада през Народния театър. Най-силно обаче ги свързва общата им страст към Банкя. Двамата имат там имоти, почти един до друг, в квартала, известен като "Хармана на дженгилетата". "Най-силно вълнуваше старческите ни души темата за природния камък, ландшафта и строителството", твърди Живко. "Имахме еднакви каменни корита от 1750 г. - от бургаското село Манолич съм ги карал". Професор Агура умира през 2008 г. Оправя центъра на София, но не успява да дочака да види преобразяването на Банкя.

Вижда обаче тоталното прераждане на приятеля си

Живко, чието хоби става събирането на корени от дървета, които превръща в своеобразни природни пластики.
"Буквално сънувам как отново ще възродим банята в Банкя и животворната вода ще потече отново", споделя сега Живко. Някога той учи в Чехословакия - между 1948-а и 1952-а - и най-голямо впечатление му правят замъците и курортите с минерални извори: Тренчин, Бойнице, Мариански лазни и Карлови вари. Тогава научава една от любимите си мъдрости: "Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни".
"Банята в Банкя е построена от Фердинанд по изключителен австрийски проект - такива като нея има още три - две в Австрия и една в Сибиу", връща лентата Господинов. Уникалната вода е нещо, което събира туристи от цял свят. "Оттук могат да се направят туристически пътеки - една от Чекотинския манастир до Калугурово и Урвич, друга да свърже Черепишкия и "Седемте престола".

За Господинов най-важна е философията за движението, животворната вода и умереността във всичко. "Да има хармония - това е смисълът на съществуването", казва Живко. Признава, че не успява да съхрани топлината в семейството си - със сина си и тримата си внуци. И това го тормози най-силно. "Знам, че Начо Агура си отиде бързо, след внезапната кончина на сина му Емил. Връзката със следовниците е много силна и най-лошото е, ако няма на кого да предадеш хоби, занаят или умение", клати глава 90-годишният мъж. И споделя друга своя любима мъдрост: "Никой не избира родителите си. Няма безгрешен човек. Простете му."
Дядо Живко

разхвърля изобилно мъдрост - без да са му необходими фейсбуци

Той самият като добър самарянин е събрал собствена извадка - "Мъдри мисли, харесали на дядо Живко". Книжката е катализатор на всякакви богоугодни идеи: "Ако няма пари, винаги съществува възможността да я отпечатаме, да продадем бройките и да финансираме някоя идея "на полза роду". Така както навремето е бил построен храм-паметникът "Свети Александър Невски".
Взорът на дядо Живко винаги стига до любимата Банкя. Вижда как местните са се вдигнали да изградят нов градски център. Затова отправя призив за единение към каузата за по-красив спа център. "Заровете томахавките, простете си всичко сторено - волю или неволю в името на общата идея". Но чака да даде и търси прошката на най-близките си - тримата внуци Лъчезар, Валери и Георги. Сигурен е, че ако те тръгнат по пътя му, ще бъдат полезни на хората от Банкя с делата си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай