Историците са категорични: Човекът, който пръв е сигнализирал, че Жеравна е пусто село, се казва бай Георги. На 70 години той е здрав като Терминатор 3, въпреки че се черпи на два курса дневно. Истинско медицинско чудо. Първият сеанс започва в седем и приключва с около половинка гроздова в девет сутринта. Следва извеждане на овцете. Вторият курс започва в 17 часа и продължава до 19. Според кандидат на науките, защитил дисертация по въпроса, това е оптималното време за тази дейност. Любовта на бай Георги към ракията по своите мащаби се съизмерва с българосъветската дружба. Цитираме съименника му Димитров: Като слънцето и въздуха за всяко живо същество".
Спуснал се едно утро въпросният бай Георги към центъра. Пет часа, още не се е съмнало, прекрасно време. Върви ранобудникът с чайник греяна и припява: "Евала Живков", хита на оркестър "Златна рибка" от Котел. Търси си компания. Къщите обаче спят. Никой не се отзовава. Тогава обективно овчарят се възмутил: Пусто село, изригнал, няма с кого една ракия да изпиеш.
Човек, когато и да отиде в Жеравна, все е късно. Щастлив е този, който е роден там. Но колцина са имали този късмет: Йордан Йовков, художникът Христо Тодоров и още няколко хиляди. Между тях е и бай Димчо Кехая. В социален план той бил богаташ, имал около 15 000 овце, цялото село му се кланяло. Пенсионирал се обаче, излязъл от играта и го забравили. Отминавали го като непознат. Ядосал се тогава старецът и издигнал на главната улица модерно кафене. Според регламента му: Всяка първа чашка била безплатна. Авантаджиите се усетили и атакували от сутринта. А докато влизали, уважително поздравявали собственика, който неизменно седял отпред: Добър ден, Кехая! Добър ден!
Времето погребало сладкарницата. Социализмът преустроил първия етаж в дърводелница, другият - в килимарница. Дошла демокрацията и някой запалил красивата сграда. Изгоряло всичко. Сред пепелта тъжно стърчали само основите. Минал обаче наоколо един млад мъж Калин Григоров, влюбил се в Жеравна и отново изградил култовото заведение. Заедно с бронзовия бай Димчо отпред. И все пак изкуството не е съвсем вечно, както твърдят мъдреците. Много скоро металният Кехая изчезнал. Никой не чул как и къде са го претопили. Добре, че упоритият Калин го съградил отново. С щръкнал нагоре среден пръст, който всеки минувач и най-вече минувачка иска да пипне.
Наскоро из Жеравна се появи богат арабин. Понесъл се той с бялата си абая и черен агал на главата. Селото трепнало. Потомъкът на Мохамед е дошъл, за да купува къщи, коментирали. Логично цената се вдигнала. Скоро обаче се разбрало, че арабинът всъщност е техен човек - поетът Георги Веснаков. От няколко години той и съпругата му - лекарка, са в Кувейт. Тези дни се прибрал да ремонтира дядовата си къща. След като истината излязла наяве, въпреки че Георги не свалил бялата роба, цените пак се върнали на предишното си място.
Тези дни пък в селото се понесе друга вълнуваща новина: Ще снимат филм. Според непотвърдените информации той ще е турски. Местните киноведи определиха това като голям късмет, защото комшийските филми са много дълги и в тях участват много хора. Което значи, че ще има роли за всички.
Една дилема буни Жеравна напоследък. Да поканят ли Ирина Бокова или не. Преди година-две селото бе готово да застеле площада с червен килим, ако госпожата дойде и го подреди сред паметниците от световното наследство. Заслужават си го. Като видяха обаче как безжалостно с багери бе громен Несебър, местните се притесниха. Започнаха да сънуват, че из дворовете им пълзят еврокомисари, гледат лошо прасетата, а кокошките пращат в резерват. После забраняват шкембе чорбата, а може и на ракията да посегнат. Та точно затова днес в Жеравна се наблюдава един мъждукащ юнескоскептицизъм. Явление, което не само светът, но дори и нашенските политолози не познават.
каре
Дрескод потури
Христо Димитров, бащата на ансамбъл "Българе", човекът, който измисля най-щурите идеи и после ги реализира, реши да облече в събота и неделя Жеравна в сукмани и потури. За целта той събра селото, за да разсъждават по въпроса. Ние сме бедни, отвърнаха му, нямаме пари за нови дрехи, били те и носии, гладни сме. И по гладни ще ставате, сопна се хороводецът и обясни, че ако се пременят национално, туристите ще се увеличат с N хиляди човека, а всеки от тях ще харчи Х пари повече. Защото селската родна носия, твърди Христо, прави човека по-красив и кара лицето му да свети. За българина тя трябва да е като смокинга за оперния диригент. И местните повярваха. Откакто преди седем години Димитров направи фестивала на фолклорната носия в близката гора, три дни през август Жеравна става като Дядовата ръкавичка. Гостите пълнят къщите, а със спечелените от тях пари повечето си плащат дървата за зимата.
Точно затова през уикенда, както казват англичаните, много от местните моми хвърлят дънките и навличат везани ризи и сукмани. На туристите този дрескот явно им харесва. Защото стъпят ли на калдаръма спират да бързат.
Тъжното е, че уикендът е само два дни. След това животът отново се преобръща. Каквато и носия да сложиш вече няма кой да те заглежда. Ако някой софиянец или бургазлия спре на площада, то ще е случайно и за малко. Падна и първият сняг. Съботата и неделята са минали. Понеделник. Пред пощата старците чакат пенсиите. Колата от Котел закъснява и това влияе на ръзсъжденията: Щом ги няма, значи са ги дали на бежанците. А не! Те взимат по 500 лева, не 150 като теб. Докато някой се похвали, че вече е сложил зелето, а друг му се сопне, че е подранил, парите идват. Първи ще вземат най-възрастните. Кавга няма. Тук никой не си крие години. Няма защо. Познават се. От деца.▄
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
