Има една категория хора, които природата е дарила с таланта да разговарят директно с Господа. На едни Всевишният казва повече, на други по-малко, но диалогът се води винаги с рими. Независимо дали са локомотивни машинисти, сърдечни хирурзи или детски учителки, поетите са си по-близки от роднини. Хора от едно семейство, които странно обаче защо не се съдят за имоти, а спорят за думи.
Поетът, за да е истински, не трябва да се е родил непременно по жълтите павета, нито да е пил с корифеите в писателското кафене. Робът на римите може да живее на северния полюс, в Ямбол или в най-далечната българска паланка. Това обаче не го прави по-недостоен.
Имаше в троянско един Яров. По рождение той бе поет, по характер - дете, а в графата семейно положение отбелязваше "ерген". Никога не е мислил за женитба. Защото по принцип поетът трябва да е много умен и да не си губи времето със странични дейности, каквото е семейството.
Въпреки че имаше средно образование, Яров винаги е бил работник ковач, строител. В леярната носел пръст, пресявал я и я поливал. Тогава му било най-тежко. Обстановката съвсем не била подходяща за поезия, защото Яров обичал да пише на маса. След горещия метал той не можел да измисли кьорав стих, затова съчинявал само заглавия. Най-сложното нещо, според него. Поетът от Троянско харесвал Байрон, влияел се от Пушкин и се опитал да преведе Евтушенко.
Вы полюбите меня,
но не сразу...
Доста се мъчил преди да се откаже: Защо да развалям хубавите стихове, си казал. Кой знае колко се е трудил поетът и накрая му сложили хонорар като на другите.
Много често обществото - което ще рече роднини, комшии, колеги и кварталният бакалин, не разбират поетите. Подиграват им се, дори ги нарочват за луди. Истинският стихописец обаче не би се трогвал от подобно невежество. Защото той разбира човешката душевност. Каквато и да е тя. Ако не е така, по-добре да захвърли перото и да се откаже. А това значи тихомълком да се нареди сред нас - обикновените простосмъртни.
Аръков ги пише на ръка
Иво Аръков е от най-продуктивните поети сред актьорите. Симпатичният екранен съпруг на Яна Маринова във "Фамилията" често щедро споделя стиховете си с приятели във Фейсбук. Е, няма име. Един от съветите, който той е попил от писатели, е да се опитва да забрави строфите си. И като ги препрочита, да си дава по-ясна представа дали е вложил съответния смисъл в тях. Писал е много, но твърди, че не всички от тях му харесват. Любопитно е, че предпочита да ги пише на ръка. После ги качва като документи в джиесема. Неотдавна чаровникът, който е половинка на Мика Стоичкова, сподели, че иска да има по 48 часа в денонощието, защото времето му не стига, а идеите преливат в него.
"Не обичам да пиша по нещо, което ми е зададено - това не е моя професия, а порив, който изследвам в себе си. Харесвам Вапцаров. Имаме страхотни поети с вековна сила на словото", казва Аръков.
... Когато те сънувам по-красива,
може би ще избереш да си до мен;
Сигурността не е произношение,
Мълча, за да ме чуеш с по-важното в мен.
Когато те сънувам по-щастлива,
Може би ще избереш света за мен;
Да се отделиш от своето внушение
и в моето въображение да полетиш...
Мариан: Музата идва, когато си в криза
Мариан Маринов, завършил класа на Стефан Данаилов с Влади Въргала и още куп успели актьори, е изключително отдаден на мерената реч. Мариан е познат и като гласа на bTV, тъй като озвучава всички автореклами. Първото си стихотворение написва във втори клас. Помни, че било детско, наивно, за Зайко и Ежко, но за сметка на това - с безупречен ритъм и рима. На въпроса защо е изкушен точно от поезията, отговаря: "Това е просто един от начините ми да се изразявам. Правя го също и с гласа си. Записал съм повече от 10 диска с българска поезия - от Вазов през Дебелянов и Яворов до Владимир Башев и Дамян Дамянов. Обичам и да пея. Сигурно съм развил ненаситност да намеря себе си". За него музата е като добър приятел. "Ако знае, че си добре, не се обажда. Надуши ли обаче, че си в криза, че си тревожен, че си на кръстопът, идва веднага", усмихва се той. За него да пише стихове е като клапан за изпускане на пара. "Вместо да крещя, сядам и творя. Това е като да споделиш с близък приятел нещо, което те мъчи - говориш честно и се опитваш да намериш най-подходящите думи, за да бъдеш разбран", признава той.
Аверите му много пъти са го карали да събере стиховете си и да ги издаде, но той няма подобна амбиция. Дори не пази доста от стиховете. "Отлетели са нанякъде. Откъдето дошли, там и отишли", махва с ръка поетът актьор.
Първи удоволствието да види куплетите му има Иван Драголов - близък боен другар. "Той е ценител на словото, музиката и живота. Иван създаде преди години сайт за sms поезия и благодарение на него е запазено това, което сега мога да ви покажа", пояснява Мариан. Засега обаче няма порив да пише текстове за песен. "Жаля за времето, когато българските хитове се правеха по строфи на поети. И това си личеше. Сега музикантите сами драскат. Това също си личи", категоричен е той.
...
Бе приседнал във ъгъл в дома на Баща си
и със детска усмивка разглеждаше гостите -
някой пееше, няколко други пригласяха,
трети питаха нещо за края на постите.
Други палеха свещи, припряно се кръстеха
и повтаряха думи с треперещи устни,
после пак на челото си сбираха пръстите
и се кланяха дълго преди да напуснат.
И видя страховете им, в тъмното пазени,
и разбра, че от другиго щастие чакат
и целуват икони, а в себе си мразят се.
И закри си очите. И дълго във ъгъла плака...
Светльо издава по Коледа
Фронтменът, каратист и писател Светльо Витков вече минава в графата политик, който твори поезия. Освен "Поглед по пътя", "Благодарение на...", които издаде през годините, той готви и дебела книга. В нея ще има невидяла досега бял свят негова поезия, разкази и други истории под общото заглавие "Безразборник". Вероятно ще е на пазара до края на 2013-а. "Музата не идва, когато си спокоен и уравновесен. Тя е в крайните граници - високо, ниско. Умереното състояние води до умерена реч. Пиша си от малък. Първото стихче започваше така: "Лъвчо, лъвчо, лъвчо, за месо ти тичаш пръв", разказва Светльо. Той смята, че всяка поправка на стиховете води до прекъсване на смисъла и ритъма - за разлика от допустимите редакции в прозата. Пише на ръка, на крак - когато, където го свари поривът.
Родина
Когато границата се размие
И вече не познаваш своя род,
Когато казваш аз, наместо ние,
Забравил свята вяра и народ,
Тогава си едно дърво без корен,
Тогава си един изстиващ дъх,
За чуждите - един си дом отворен,
За враговете си - един прегазен връх.
Семейство, дом, земя, народ и вяра,
Се пазят зорко, ако трябва... кръв.
Това е границата на Олтара - България на българския лъв!
Лечителят на слуха
Изявеният хирург и поет проф. Георги Едрев е уникално явление в актуалната ни литература. Той дебютира в нея на 64 с "На чисто" през 2008-а. Малко по-късно се появи и втората, "Точен спусък", с илюстрации от съгражданина му от Силистра - Георги Чапкънов-Чапа. Третата, "С много лед", излезе през 2012-а.
"Остарял и пречистен, и съвсем побелял, пак сънувам Силистра във софийски квартал", пише за родния си град поетът-лекар.
"У Едрев поезията е толкова естествена и непринудена, толкова природна, сякаш се е самозародила от нищото. Но не е, отново не е така. От нищото само нищо може да произлезе. Като всяко духовно творчество, и стиховете на Георги Едрев имат един-единствен корен - колкото невидим за окото, толкова и недвусмислен - болката", пише Димитър Бочев, друг силистренец.
Проф. Едрев е национален консултант по оториноларингология. Признат е не само у нас, но и в света за един от най-добрите специалисти в областта на микрохирургията на ухото. Специализирал е в Москва, Санкт Петербург и Сан Франциско, излекувал е хиляди болни. Работил е в Университетската болница "Царица Йоанна", бил е дългогодишен директор на Националната многопрофилна болница за активно лечение "Цар Борис Трети". А стиховете му доказват, че е призван да лекува и литературния слух.
Като вълк единак
се провирам в усои.
Оцелявам и пак
съм по пътища свои.
Ала болен и слаб,
щом отвъдното стигна,
не, не мисля за хляб...
Моля Бог да ме вдигне.
Палми Ранчев бяга в независим свят
Палми Ранчев, треньорът на националния ни отбор по бокс, отдавна е на "ти" с Ерато, а съвсем скоро бял свят ще види и новата му стихосбирка, наречена "Днес, сега, докато шепна". Готова е от 2011-а, но първо ще излезе сборникът с разкази на "Жанет 45". Споделя, че твори, за да избяга в отделни, независими светове.
"Поезията се пише на ръка. Прозата - на компютър. Тя е гарнирана с много канцеларска дейност. Пиша предимно, когато съм в емоционална дупка. Така е с поезията - тя е в граничните състояния. Ако си много щастлив, защо да не твориш в рими. Стиховете се раждат от нищо - от поглед, от дума, то всичко може. Обичам да сядам в кафене и да наблюдавам живота. Музата може да дойде и на улицата, и в някой вход, навсякъде. Боксовата среща също си има своя поетика, но за мен спортът е като миенето на зъби. Въпреки че и стиховете ми са всекидневна поезия", разказа Ранчев.
Не желая да ме потупват по рамото.
Да ме поглеждат с усмивка.
Мразя наградите. И състезанията.
Нямам нужда от дрога,
от пари, и от любов. Ненавиждам
пипалата на всяка зависимост.
Пречат ми да отплувам.
Аз им преча да висят свободно.
Църква
В дъното на улицата - църква.
Отдалеко изглежда
нарисувана. Отблизо - истинска.
Каква да я запомня.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
