Интересно какво ли би казал днес за своите последователи Живко Ошавков, човекът, който има най-голяма заслуга, за да я има днес българската социология. Неговият най-близък сътрудник проф. Стоян Михайлов не е във възторг от младите си колеги. Нарича някои от тях шарлатани и печалбари. Живко Ошавков мълчи. Не чуваме дори духа му. Той почина на 18 февруари 1982-ра на 68 години. А на идващия 6 юли щеше да навърши сто. Казват, че не е забравен. Доказателството: ще го честват. Някогашното партийно величие Тодор Павлов никак не го долюбвал. Вини го, че иска да унищожи историческия му материализъм. Може би и заради това Ошавков не стана академик, не го накичиха с най-високите научни титли. Удовлетворението е, че и до днес името му се реди сред българските учени от сферата на обществените науки с най-голям международен авторитет.
Град Дебър днес е в Македония. Там се е родил бъдещият учен. Тогава, на 6 юли 1913 година, обаче някой едва ли си е и мислил, че от деветото дете на една сиромашка фамилия може да излезе нещо голямо. Още повече че когато е на четиринадесет години, умира баща му. Живее в Лом при сестра си. Мизерства, гонят го, изключват го, жени се за своята съученичка Верка, но все пак успява да завърши гимназия в София. Записва философия в Софийския университет. Решава да продължи в Сорбоната в Париж. Но явно властта има причини да го държи под око, защото настойникът
Георги Бакалов съветва: Не тръгвай от гара София. Иди в Драгоман и хвани влака от там. После му дава пари за файтон.
През 1936 година в Испания започва гражданска война. Живко Ошавков попада в комитета, който се грижи за изпращането на интербригадистите на фронта. Негов шеф е някакъв си Валтер. В групата има още двама българи: Владимир Топенчаров и Методи Шатаров. Покрай куриерските си задачи между Мадрид и Париж Живко Ошавков се среща с цвета на световната интелигенция. Понякога си приказва с онзи мустакат американски писател Ърнест Хемингуей. Среща се и с руснака, който по това време е директор на музея "Прадо" - Иля Еренбург. Въобще Испания е пълна с авантюристи, идеалисти, марксисти, фашисти, шпиони и всякакви странни екземпляри. Един разделен от фронта пъстър свят живее своя живот - жесток и безкомпромисен.
Веднъж Валтер дава на 22-годишния българин куфар, натъпкан с пари, и му казва: Ще го занесеш в Мадрид. Нито аз ги знам колко са, нито онзи, който трябва да ги получи. Затова не заминавай направо за Испания, а направи малко обиколки из Лазурния бряг. Не се притеснявай. Поживей спокойно. Няма кой да ти брои пачките. Младокът обаче е смутен. Как може. Това са партийни пари, как да ги харча, разсъждава, с ума на някакъв полуфанатик Живко Ошавков. Освен това се страхува, че случващото се може да е провокация. Капан, от който няма измъкване. Бързо носи куфарчето в Мадрид. Никой не брои колко пари има вътре. Прибират го и му благодарят. Валтер, всъщност Йосиф Брос Тито, е бил прав.
Скоро Тито е привикан от Сталин и изпратен в Сърбия. Възложено му е да оглави Комунистическата партия, чието ръководство не без негова помощ е унищожено, а години след това ще стане и върховният вожд на Югославия.
Започва Втората световна война. Приятелят Владимир Топенчаров е експулсиран от Франция. Нищо хубаво не го чака и в България. Заточват го в лагера Еникьой. Живко остава в Париж, но скоро попада в полицията. Човекът отсреща гледа с проницателен поглед: Кажи за всичките комитети, в които участваш, за испанската , френската и българската комунистическа партия, в които членуваш. Ошавков отрича всичко, но скоро разбира, че това е ако не наивно, то напълно излишно. Този тип отсреща знае всичко, дори кулинарните му предпочитания.
И въпреки всичко точно той е благородник. С няколко думи разпръсква тъмните облаци, струпани около главата му: За да разбереш, че Франция е демократична държава, казва, те оставяме да си вземеш изпитите. Зная, че си отличен студент. Скоро обаче германците нахлуват под Айфеловата кула. Вече трябва наистина да се бяга. Още повече че Верка е бременна. Синът Лъчезар се ражда вместо в Париж във Видин, където живеят родителите на майка му. Години след това, вече дипломиран художник, той ще пристигне на Лионската гара в столицата на любовта, ще каже върнах се в дома си и ще остане там до днес.
Дъщерята Лидия, днешната професорка и ненадмината флейтистка, се ражда две години след сина. В семейството се говори много за музика. На 92 години Верка записва албум с руски романси. Между две платна Лъчезар, заедно с Константин Казански, са звезди в най-елитните парижки локали. Социологията остава само за бащата.
Синът: Мразеше празните лозунги
Живко Ошавков е създател на българската социология, твърди синът Лъчезар. По онова време в СССР тази наука заедно с генетиката и кибернетиката се считат за буржоазни. След смъртта на Сталин започва трудната му битка за реабилитирането на социологията в България. Позицията му предизвиква спорове, дискусии, нападки. Тезите му противоречат на официалните схващания. Бори се и успява. След години става първият директор на Института по социология.
Баща ми споделяше, че превратът на Девети септември 1944 година няма нищо общо със социалистическата революция. Дразнеха го парадните лозунги и кухите приказки. Казваше, че скоро социализмът ще се срути. Излезе прав, въпреки че не можа да види как точно стана това, заключава известният днес художник Лъчезар Ошавков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
