Благоевград. 60-годишният свещеник Васил Котев от село Илинденци много напомня на героя на Елин Пелин от "Под манастирската лоза" отец Сисой. И той не крие слабостта си към виното - напитката на боговете. Но силата му не е да го пие, а да го прави. За Божия служител няма никаква дилема къде е истината - в Бог или виното? Църквата или лозето? Библията или мотиката? "Църквата и библията са на първо място, в тях е вярата, всичко друго е далеч назад. Но истината е и в Бог, и във виното. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов", твърди свещеникът.
"Само вярата и виното могат да излекуват човешката душа", казва с усмивка поп Васил. Отчето служи в пет села - пее в храмовете на Микрево, Каменица, Горна Крушица, Драката и Кърпелево. "Аз съм първо свещеник. Най-важно е да служа честно, почтено и смирено в църквата. После е всичко останало, включително произвеждането на грозде и вино", изповядва Васил Котев. Признава, че мотиката е далеч по-тежка от Библията. "Лозето не ще само молитва, иска и работа. Затова от църквата тичам натам. Гледа се с много любов, но и с труд", твърди свещеникът.
В отглеждането на 30-те декара лозови масиви му помагат не само близките, но и наемни работници. Трудно е, но не се жалва. Сърце не му дава да зареже дори и метър от лозовите си насаждения. 5 дка са засадени с царицата на бялото грозде - керацудата. Този сорт вирее само в региона.
Като мляко е, много пивко, но много лъже
обяснява Котев. Не пести сили, редом с работниците си - точно като светите апостоли, които били хора на труда. И няма угризения, че прави вино и ракия. "Господ благословил виното, а делвите с вода са станали с червен еликсир. Но никой не бива да прекалява с употребата му - особено това важи за свещениците", смята отчето. "Пиян поп на мига трябва да се разпопи. Абсурд е човек в расо
да влезе почерпен в храма
това е светотатство, не се прощава такова нещо. Затова се пие с мярка", споделя Божият служител.
Тази година отец Васил дал и молитва, и мотика на своите лозя. Но нищо не помогнало срещу природните аномалии. Повечето продукция изсъхнала - все едно гроздето заболяло от рак. "Здраве да е! Остава ни да се молим следващата година да е по-добра. Надеждата умира последна. Макар че в един момент ми идваше да продам целия си земеделски имот, стига да се намери купувач", признава свещеникът. А нямало как да не е отчаян. Най-голямото му разочарование бил сортът "Супер ран Болгар". От 3 дка набрал едва 207 кг. Не, няма грешка, малко над 200 кг! А
в други години е брал по 1-1,5 тона
Направил всичко по силите си - пръскал няколко пъти, орал 6 пъти, 2 пъти плевил, опъвал теловете по редовете, изправял колци. Хвърлил сума ти пари за препарати за пръскане - искат им по 280 лв./кг. А даже не му се смята колко пари е глътнала нафтата за трактора. Още по-малко - колко труд са хвърлили на вятъра с попадията. Сигурно е, че няма да излезе на печалба. Но - колкото, толкова, успокоява се отчето. Все е дар от Бога и трябва да се приема като благодат.
Важното е, че избата е пълна с хубаво вино. Васил Котев и съпругата му въртят къща за гости в Илинденци - вдигнали я до своята. Посрещат и наши, и чужди туристи. И ги черпят с прочутата си керацуда, разбира се. "Няма как да знам всички езици, но
всички разбират езика на виното
Обожават нашето, купуват си и за вкъщи. Направил съм механа, а до нея е избата. Всеки си избира какво да пие - бяло или червено вино, може и ракийка", разказва отчето. Кръсти се, че поне керацудата устискала на сушата и сега се лее щедро в дома на Божия служител.
"Година откарва, година докарва, обработваме земята, но отгоре щом не ни се помага, нищо не става", разкрива свещеникът. Често се налага да обяснява на гостите си от чужбина как се приготвя качествено вино. Не крие от никой тайната. Дава уроци и на чужденците, които са се заселили в Илинденци и правят опити да станат добри винари. В началото със собствени сили съпрузите от Великобритания
Дарел и Каръл с мъка правели оцет
Откак били на курс при свещеника, вече 2 г. пият страхотно вино.
"За всичко трябва търпение. Както виното с времето става по-добро, така и хората имат нужда от време", вярва отец Васи. "Наскоро ни напусна нашият патриарх Максим, лека му пръст, царство му небесно. Митрополитите не бива да бързат с избора на нов водач", смята свещеникът. Не съди и колегата си - отец Атанас от София, който прие исляма и се прекръсти на Абдуулах. "Всеки има право да търси и намери вярата там, където смята, че е. Без нея се лутаме в безпътица, грешим по-често, по-лесно ставаме жертва на изкушенията", е максимата на поп Васил. "Затова лозето мога да зарежа, но вярата и миряните - никога! Смисълът на моя живот е да служа на Бог и народа. Без вяра нито един народ няма бъдеще. А виното само подслажда живота ни", вярва отецът от Илинденци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
