Гьоринг ловувал с Борис III в "Кричим"

София. Една от най-добре пазените тайни на бившето Управление за безопасност и охрана и Националната служба за сигурност скоро ще остане в историята. Царската резиденция "Кричим", която десетилетията наред подслоняваше само политическия елит, ще отвори врати през септември. Правителството взе вчера решение да отнеме резиденцията от Националната служба за охрана (наследника на УБО - бел. ред) и да я даде на финансовото министерство.

Досега издръжката на двореца струваше на държавата по 700 хил. лв. годишно. Той реално не се използваше, тъй като беше в активите на специална служба. В същото време заради водените повече от 2 години дела за собствеността на практика никой нямаше възможност да влезе в имението.

"След като отвори врати за външни хора, в "Кричим" могат да се провеждат конференции и семинари. Посещенията пък ще бъдат в определени дни и месеци", обясни вчера финансовият министър Симеон Дянков. По думите му с двореца са свързани редица интересни моменти от историята на България, с които посетителите ще могат да се запознаят.

Началото на оформянето на имота е поставено от княз Фердинанд I през 1901 г. Тогава монархът възлага на служителите в Интендантството на цивилната листа да му намерят най-доброто място в страната за фазанария и ловен парк. Вниманието му било привлечено от една гора в района на Кричим с богата флора и фауна от около 1500 декара. Теренът е държавен, но сделката е уредена с помощта на министъра на горите Люцканов. Лесът е подарен на Интендантството, което е държавна институция. Пристъпва се и към закупуване на съседни земи, като документите за собственост са на името на Интендантството.

Жителите на село Куртово Конаре се противопоставили

на завземането на земята им, но в крайна сметка имотът бил оформен и ограден. В гората скоро били пуснати елени лопатари, мексикански пуйки, различни видове фазани, южноамерикански щраус нанду, яребици, кеклици и токачки.
През 30-те години на ХХ век имението се развива по желание на цар Борис III. През 1937 г. е построена по-голяма сграда по проект на арх. Йордан Севов. Освен тази къща в имота има още постройки - жилища за свитата и персонала, Австрийска къща, къща на управителя, конюшня с баня, цветарници, караулно помещение. Ловното стопанство се намира на 4 км от резиденцията и обхваща площ от около 2400 декара.
Цар Борис III обичал да впечатлява гостите си с богатството на ловното стопанство в Кричим. Например ръководителят на страховитите военновъздушни сили на Райха Луфтвафе - Херман Гьоринг, бил поканен от царя на лов за любимия му дивеч - лопатари. Райхсмаршалът изумил домакините си, като вместо в традиционна ловна униформа и пушка, се появил

облечен буквално като Робин Худ

Възпълничкият маршал се бил напъхал в тясно кожено облекло с високи ботуши, шапка с дълго перо и огромен лък с кочан стрели.
Говори се, че именно в имението цар Борис III е взел решение да откаже депортацията на евреите. Въпреки усилията на българската общественост оказва се, че властта тогава била подготвила в детайли депортирането на евреите. За целта цар Борис III подписал секретна заповед, която се пазела във военното министерство. Готови били и влаковите композиции за депортирането. Случайно за секретната заповед научил ученик на Петър Дънов, който работел във военното министерство, и информирал учителя. Дънов веднага извикал своя ученик Любомир Лулчев, който бил съветник на царя, и му наредил да го намери и му предаде да спре депортирането. В противен случай, казал Дънов, ще загуби царската корона и цялата династия. Лулчев потърсил царя, но не го намерил и отново се върнал. Дънов се усамотил за кратко в своята стая, излязъл и казал: "Кричим." Лулчев веднага тръгнал към резиденцията. Там наистина намерил царя, койтозненадан попитал откъде знае къде е. Лулчев отговарил "От Дънов" и предал поръчаните думи. Царят пребледнял, качил Лулчев в колата и тръгнал към военното министерство. След пристигането наредил да отворят огнеупорната каса, в която се пазела секретната заповед за депортирането, и я разкъсал на малки парчета. Така българските евреи били спасени.

Друг интересен факт, свързан с резиденцията, е, че след преврата срещу правителството на БЗНС през 1923 г. Александър Стамболийски се опитва да се добере до "Кричим" и по този начин да се спаси. Той обаче е заловен при село Голак и впоследствие убит.