2016-та година е като един доста неприятен човек, с който си общувал по принуда и най-накрая ти се иска вече да го разкараш от очите си. В личен план, като всяка друга, вероятно е зарадвала едни и отчаяла други: в обществените порядки обаче бе една от най-трудните след началото на новия Милениум. Ето кои са 10-те най-важни български и световни явления, с които ще запомним бурната 2016-та.
1. Спокойствието свърши
През тази година се разделихме с идеята за някакъв що-годе сравнително безопасен свят. Каверните, които бяха леко отворени през 2015-та, зейнаха с пълна сила. Не остана точка на планетата, която да не е разлюлявана от конфликт, или най-малкото близо до нея да не отеква такъв. През "нулевите години", от 2000 до 2010-та, изглеждаше, че най-големият проблем, с който ще трябва да се преборим, е финансовата криза. Колко наивно...
От днешна перспектива онези икономически неразбории изглеждат като детска игра - особено когато попаднат в едно сравнение с бежанци, войни, терористични актове, радикални обществени настроения и всичко онова, което ни сполетя през последните 12 месеца. Светът изглежда като огромен барутен погреб, който е лесно запалим и с който трябва да сме крайно внимателни. Няма нито държава, нито отделен човек, които биха могли да бъдат остров.
2. Анонимки и тролове диктуват световния ред
Системата "Clickbait", в която не качеството и информационната стойност на медийния продукт, а най-простичкият стремеж да накараш онлайн читателя да цъкне върху новината, промени радикално политическия и новинарски пейзаж. Стигна се дотам, че фалшивите новини бяха заподозрени като основна причина за победата на Тръмп в Щатите. Разчитайки на масови страхове, ниска култура, слаби рефлекси за проверка на източника и автентичността на фактите, анонимните сайтове започнаха да диктуват световни събития - по влияние изместиха дори класическите медии - телевизия, печат, радио. Големите политически платформи пък нахлуха мощно в социалния живот, наемайки армии от тролове, които да генерират определена подкрепа за едни идеи и да атакуват други: хибридната онлайн война е големият наследник на студената, а последствията от нея са не по-малко взривоопасни.
3. Брекзит и Тръмп
В първите месеци на 2016-та излизане на Великобритания от Европейския съюз и евентуална победа на Доналд Тръмп на изборите в Щатите изглеждаше като нещо, на което да заложиш, ако искаш да си изгубиш парите. Постепенно обаче стана ясно, че идеята за ЕС е изгубила част от аурата си, която градеше упорито през десетилетията. Скандалният "Брекзит" бе изключителен удар за обединена Европа: независимо дали бе почти изкуствено предизвикан, за да запази рейтинга и егото на Камерън, или бе фатално раздут от популизма на Найджъл Фараж, изходът на британците предизвика шок и ужас сред привържениците на европейската идея.
4. Сбогом на великите
В едни смутни политическа времена човек обикновено намира утеха в душевните преживявания. Какви да бъдат те обаче при смъртта на четиримата големи - Дейвид Боуи, Принс, Ленърд Коен и Джордж Майкъл? 2016-та ни отне истински легенди, хора, които се раждат веднъж на столетие и на които не може да намериш заместниците. Вечният експериментатор Боуи на тръгване остави феноменалния албум "Блекстар": написа го, докато знаеше, че умира от рак, но въпреки всичко се изправи срещу смъртта с единственото оръжие, познато на човека: изкуството. Машината за музика Принс бе страховит талант - певец, китарист и композитор от най-висок ранг, който мнозина оцениха едва, когато го изгубихме. Прочувствената поезия на Ленърд Коен се въплъщаваше в дрезгавите бленди на най-прочувствени балади, от които настръхваха цели поколения. А Джордж Майкъл бе един от последните представители на онова златно поп поколения, в което музиката не се правеше просто за пари: в днешния свят, който пласира непрекъснато песни-еднодневки, хитовете на Джордж напомняха, че поне някога шоубизнесът е бил повече музика, отколкото бизнес.
5. Няма кой да управлява
На фона на изброеното, поне у нас нещата да вървяха. Но, уви. При всякакви ротации, коалиции и вариации държавата продължава да функционира предимно служебно. От лятото на 2013-та се търси стабилно правителство, но изглежда никой не може да издържи така необходимите четири години. Търси се кабинет, който едновременно да представи всички българи, да смекчи бруталните разделения и да запази стабилността на страната в едни размирни времена. Това обаче изглежда по-трудна работа, отколкото се очакваше.
6. Все още имаме сърце
Да се чуди човек как. Но тези над един милион лева, събрани само за три дни след трагедията в Хитрино, означава че все още сме способни на съчувствие. Българинът е особено същество: човек тъкмо да се помамиш по външните му прояви на злоба и окончателно да го обявиш за мизантроп, когато те опровергае и видиш, че все пак в сърцевината си сме останали нормални. Ако и за други неща бяхме толкова задружни вероятно щяхме да постигнем много повече.
7. Най-лошото е най-доброто
Ето един филмов парадокс, илюстриращ добре ситуацията, в която живеем. Филмът "Отряд самоубийци" спечели едновременно две отличия: за най-лош филм на годината и най-популярен филм през годината. Действително, има някаква особено връзка, която съществува отдавна, но се изроди съвсем в последните месеци: тя е между известност и значителна посредственост - двете се гарантират, обуславят, подсилват едни други. Злополучният филм е само малък атестат за цялостната картинка, към която може да се причисли всичко, което ни заобикаля. Какво значение има например какви са новите "Междузвездни войни"? Важно е да се вземат 10-те левчета тук и 10-те долара в Америка, от всеки, който тъгува за златните времена на Джордж Лукас и е готов да си плати дори за един некачествен сурогат, който да му напомни за миналото.
8. Носталгията печели
Как да спечелиш избори в Америка? Кажи й че ще я направиш "велика отново". Как да изкараш Великобритания от ЕС? Кажи й че ще върнеш старите времена, в които нямаше милиони емигранти. Как да спечелиш избори в България? Кажи й, че тук ще стане нещо средно между времената на Бай Тошо и възрожденския патос - от едното ще вземем системата, а от другото - родолюбието. А дали всички тези работи могат да се случат, по-добре да не разсъждаваш: я могат, я не, важното е да те изберат, пък после каквото стане. Ние от години сме специалисти по носталгията, но едва сега в световен мащаб лъсна как тя се превръща в масово чувство. И разбира се, който умее и знае как, се възползва от него.
9. Нобел се печели и с пеене
Не е ли все пак това една от големите новини на 2016-та? Нобеловата награда за литература на Боб Дилън зададе куп въпросителни. Вярно, в началото тъй или иначе е Словото, пък дали ще го пееш или пишеш, все тая. Но пък много майстори на писаната реч останаха пренебрегнати заради легендарния музикант, за който Ленърд Коен каза, че да го наградиш с Нобел е все едно да сложиш на Еверест медал за най-високия връх на света. Призът за Дилън обаче е донякъде свързан и с предишната точка: на всички ни се иска да живеем в поетичните времена на шейсетте, в които свободният дух е по-силен от консуматорското робство, любовта - от омразата, протестът - от властта, музиката - от войната.
10. С всичко се свиква
Това е най-страшното. Дори писателят Мишел Уелбек, който бе на корицата на Шарли Ебдо в деня на показния разстрел, каза че след атентатите в Париж и Ница равнодушно е отишъл на кафе, така както го е правил във всеки друг ден от живота си. Преди атентата в Берлин пък сякаш всеки бе подготвен, подозирайки, че по Коледа ще се случи нещо подобно, само не се знаеше в коя точно европейска столица. Тук е зейнал огромен капан: дали ще свикнем с всички злини и ще ги счетем за нормални, понеже "светът е вече такъв", или все пак ще направим каквото можем, за да ги поправим? 2017-та ще покаже. А тази я ънфрендваме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
