Понеделник,

Васил Иванов – българският модернист на Запад

От: Албена Атанасова -
A
A
A

Космически графики, идилични пейзажи, портрети и фигури, рисувани от Васил Иванов, са голямата сензация в Националната галерия. Творбите на феноменалния художник, които могат да бъдат видяни в Двореца до 14 май, са от колекция Борис Бекяров. Респектиращата по своя философски смисъл, културна стойност, социални и емоционални послания изложба е посветена на 110 години от рождението на автора, за когото Любомир Левчев казва: „Той не търсеше славата, а я имаше“. През 1962 година Петър Увалиев коментира по Би Би Си, че българинът е единственото лице на модерното ни изкуство на Запад.  „Може да е случайност, провидение или заслуга – нека други да отсъдят това. Но фактът си е факт: Васил Иванов си остава единственият български художник, чието име се връща с необичайна редовност в колоните на английския печат“, не се колебае Увалиев. 

90-те творби в Двореца разкриват цялото многообразие в кариерата на автора. Основният акцент са тези от така наречения космически цикъл. Първата му експозиция през 1964 година с въпросните  произведения е забранена директно от ЦК на БКП. На 2 юни залата на „Гурко“ 62 остава заключена. Художникът не е чут и разбран от шефовете на СБХ и пише до Тодор Живков, но отговор няма.  И тогава се случва срещата му с  Алексей Леонов - първият човек, излязъл в открития космос.

Той е бил Там

възкликва руснакът, виждайки въпросните графики само месец след мисията си. /Това става ясно от архивните кадри, запечатани в  единия от двата авторски филма, посветени на Васил Иванов, които за първи път ще бъдат прожектирани по време на изложбата./ А не след дълго мъмреният от началниците си в СБХ, принуждаваният да се отрече от търсенията си, обвиняваният като „знаме на непристойна група млади хора“ Васил Иванов, е наречен от нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство „създател на направлението космическа графика”.  Артистът, който е обвиняван, че се занимава с религиозни практики, прикрити под йогийски упражнения, въпреки всичко успява да излее и светлите тонове в душата си. Зрителите в Двореца могат да се насладят и на очарователни живописни платна – морски, планински и градски пейзажи и сюжети. Неслучайно учителят на Васил Иванов  от казанлъшката гимназия Чудомир поставя работите му до тези на  Златю Бояджиев, Иван Милев, Цанко Лавренов. По-късно Васил Иванов дели не само тенджерата боб с Бараците, но и отдадеността им към индивидуалното в живописта.   

Новаторството е неотделимо от духовните възгледи на Васил Иванов – поклонник на Христос, Айнщайн и Кант, ерудит,  цигулар, философ,  реалист и мистик, последовател на Петър Дънов. Той се занимава с астрология. Изкушен е от хиромантията – приятелят му Иван Филчев си спомня,  че много хора са въздъхвали с облекчение, след като Васил им е гледал на ръка. Въобще дарбата на ясновидец също е сред многото, дадени му от Бога. Той е толкова чувствителен към вибрациите на вселената, че

дори предусеща земетресенията

Живее в дървена барака в квартал „Изгрев“ - изолиран, свръхконцентриран в творчеството си, макар че е женен за балерина, една от най-ефектните жени в София. „Достоевски не е имал пред вид много неща, за да се осмели някога да изкаже мисълта, че „красотата ще спаси света“ – въпреки че минава за пророк на болшевизма“, бил е лаконичен Васил Иванов към социалната действителност. И въпреки че през 70-те от СБХ го поставят в графата на „вредните, обърканите и сивите“, той прави изложби буквално из целия свят - от Москва до Мелбърн, от Будапеща до Бейрут, от Триест до Токио. Сред многобройните му почитатели са двама гении на музиката – диригентът Генадий Рождественски и цигуларят Леонид Коган, както и един двукратен носител на „Гонкур“:  Ромен Гари. Легендарният пианист Юри Буков, негов стар приятел, пък му помага, за да работи във Франция и Швейцария между 1971 и 1974-а. А човекът, който успява да издейства „извеждането“ на художника от България, е Венелин Коцев. Професорът от Оксфорд Ерик Нютон пише в „Гардиън“ за „особената изтънченост на тогава напълно неизвестния на Запад български художник“.  Луи Арагон, Шагал и Пикасо гледат графики на Васил Иванов, занесени в редакцията на „Летр франсез“ от култовия киновед Георги Стоянов-Бигор.  Но въпреки пълната подкрепа от събратята интелектуалци из Европа, художникът  се завръща от Франция напълно сринат в тежко психологическо състояние. Съпругата му  моли съседа и колегата Величко Минеков да заведат Васил Иванов в клиниката на Четвърти километър. Неговото оттегляне от земния свят е обвито в мистика. Според най-близките му и според лекарите той напълно

съзнателно  прекъсва нишката на живота

Така, както сме чели и чували, че го правят йогите по на 100 години. „Животът на артиста тече паралелно на реалността. Дели ги само една стъпка. Най-трудната“, пише Васил Иванов.          

„Жозеф Жубер казва „Гениалност – това е способността да се вижда невидимото, да се движи неосезаемото,  да се изгражда това, което няма форма“. Терминът „гений“ се използва много рядко в българския културен живот, но според мен, той най-точно квалифицира Васил Иванов - изключително талантливият художник, който още приживе се превръща в легенда. Неслучайно той има значителен принос за утвърждаването на модерното изкуство не само у нас, но и в някои европейски страни“, категоричен е Борис Бекяров.  „Колекционерството е страст, понякога тиха лудост, която може да се предава от поколение на поколение. Понякога събития от ранното детство определят интереса към автор или към направление в изкуството. Имах щастието да се срещна с творчеството на Васил Иванов, още когато бях на десетина години. В дома ни имаше множество картини на известния художник. Много силно впечатление ми правеха две великолепни малки графики с изящни силуети на дървета и една влюбена двойка. По-късно разбрах, че майка ми, Мария Бекярова, е купила първата от изложбата на Васил Иванов през 1961 година, а втората й е подарък от самия него. След още десетина година ги получих като подарък от майка ми. С тези две графики започна моето колекциониране на произведения от Васил Иванов. Сега, след близо 45 години, притежавам над 100 от неговите работи“, споделя още Борис Бекяров.

Специалният дизайн и динамичната мултимедийна инсталация, която "разказва” живота на Васил Иванов в „Изгрев“, връзката му с Бялото братство и идеите на Петър Дънов преоформят пространството и превръщат изложбата в Двореца в  неповторимо  изживяване. Куратор е Иво Милев. Луксозен каталог с текстове, документи, снимки и репродукции разкрива основните етапи в живота и творчеството на художника. До всяко платно има QR код, черз който зрителите получават цялата информация за артефактите. Гласът на Даниел Цочев разказва на български език, а английската версия звучи с тембъра на дама.   Изложбата е естествено продължение на представената през 2015 година експозиция "Боян Райнов. Колекция Борис Бекяров”, преминала при огромен интерес на публиката.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички