Световноизвестният руски режисьор Андрей Звягинцев идва в България за първи път за специална панорама на неговото творчество в Дома на киното. По повод на гостуването му излиза и неговата първа книга в превод на български – „Филмови сценарии“. Той ще я представи в литературния клуб „Перото“ в НДК на 16 май. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович, а авторът ще раздава автограф. Входът е свободен.
В томчето на „Книгомания“ са събрани сюжетите на „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете са допълнени с коментари на режисьора, преводът е на Теодора Лилян.
Андрей Звягинцев е автор на изключително въздействащи и многократно награждавани филми, които разглеждат теми, свързани с морала, семейството, всекидневните човешки проблеми, бюрокрацията и борбата с нея. От 13 до 17 май на голям екран ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филма до момента.
„Правенето на филми е много по-интересно от това да лежиш в земята. Моят главен герой е избор, направен от самия персонаж“, споделя Звягинцев. Той често разсъждава за стреса в киното, на снимачната площадка и за утехата чрез литература.
Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са отличени със „Златен лъв“ от Венеция, награда за най-добър сценарий от Кан, „Златен глобус“, „Сезар“. Сравняван често с Андрей Тарковски, Звягинцев е от най-важните гласове в съвременното международно кино.
„Казват, вероятно не без основание, че златната епоха на киното е останала в изминалия век. Няма ги вече школите, новаторите, бунтарите, експериментаторите с езика на киното, изместени в масовия вкус с мутирали супергерои във възтесни трика по мускулестите им тела. Свещената тишина в салона е заменена от ненаситно хрупане на царевично-картофени изделия. Така е. Но и не точно. Смъртта на киното е силно преувеличена именно защото продължават да съществуват творци като Звягинцев - тържество на киното в най-чистата му и честна форма, естетическо продължение на Тарковски и Бергман, но без да ги повтаря, с щипка от Ницше и безумна любов към човека, оставен да гасне в човеконенавистната обществена и политическа система на днешния свят. Защото Звягинцев може и да е руски режисьор, пренасящ сюжетите си на руска територия, към която е безжалостно и с пълно право критичен, но той е на първо място световен феномен, своеобразен евангелист на съвремието такова, каквото е“, пише Димитър Стоянович в предговора към книгата.
„Не можеш да накараш човек да разказва истории, ако той не притежава призванието за това. Максим Горки не е учил в института, който сега носи неговото име. Ако авторът има дар на разказвач, той сам усеща как трябва да конструира сюжета, за да открие ново изразно средство. Той чувства със сърцето си – центъра на своя талант, как и за какво трябва да говори“, казва Андрей Звягинцев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
