IN MEMORIAM
Иранският режисьор Аббас Киаростами, носител на "Златна палма" от 1997 г. за филма си „Вкусът на черешата", който продължаваше да работи въпреки правителствените ограничения в някогашна Персия, почина в понеделник на 76. Аббас е издъхнал в Париж, където се е лекувал от рак.
В своята емблематична и окичена с много награди кариера (дузина филми за около 40 години) кинаджията превърна много от съвременниците колеги в свои големи фенове. Сред тях са Акира Куросава, Михаел Ханеке, Жан-Люк Годар, а Мартин Скорсезе каза преди време: "Киаростами е въплъщение на майсторство от най-високо ниво в киното." Сега Скорсезе направи трогателно официално изявление по повод смъртта на иранеца. "Дълбоко шокиран и натъжен съм от новината за смъртта на Абас Киаростами. Той беше от онези рядко срещани творци със специално познание за света, най-добре описван с думите на Жан Реноар: "Реалността е винаги магия". Те обобщават забележителната работа на Киаростами", казва Скорсезе. Двамата режисьори се опознават през последните 10 - 15 години и няколко пъти са се срещали. "Някои определят неговата работа като минималистична, но всъщност е обратното: всяка сцена във „Вкусът на черешата" и "Къде е къщата на приятеля" прелива от изненадваща красота, търпеливо и изящно заснети."
Скорсезе го нарича още "истински джентълмен" и "един от най-великите визионери". "Той беше много специален човек - тих, елегантен, скромен, красноречив и доста наблюдателен, нищо не му убягваше", завърша носителят на "Оскар". Критикът на "Варайъти" Оуен Глайберман припомня, че иранският майстор е превърнал киното в хипнотизираща медитация. "Той задоволява апетита за чувственост, приковава вниманието ви и може би забавя сърцебиенето ви. Ще съществувате в различно състояние. Неговото кино представлява най-дълбок обмен на енергия между публиката и режисьора - действие на вътрешната дух."
Освен режисьор Киаростами бе и продуцент, фотограф, поет, художник и сценарист. Само преди дни Аббас Киаростами беше сред 283-мата нови членове, поканени от Американската филмова академия. Всъщност публиката отвъд океана не познава творбите на Киаростами до средата на 90-те, макар той да снима от 1977-а, заради липсата на дистрибуция след революцията от 1979 г.
„Вкусът на черешата" разказва за човек, който търси някой да го погребе, след като се самоубие. Филмът е забранен в Иран с мотива, че насърчава самоубийствата. Режисьорът каза през 2014-а, че това е единствената му творба, която не е гледал, откакто я е направил. Тя му напомня за период от живота, за който не иска да си спомня. "Но в действителност филмът е апологет на живота", казва Киаростами.
Сред другите му филми е „Едър план" (Close-up, 1990), който разказва действителната история на мъж, представящ се за режисьор. Той мами цяло семейство, че ще ги снима в киното.
Във „Вятърът ще ни понесе" (The Wind Will Carry Us, 1999) група журналисти заминава за малко селце, където трябва да заснеме смъртта на възрастна жена. Смъртта й обаче се забавя и те опознават и оценяват обикновения живот.
В "Десет" (Ten, 2002) проследява жена шофьорка на такси в Техеран и нейните разговори с пътниците. Освен добри отзиви, "Холивуд рипортър" припомня, че критикът Роджър Ебърт изказва отрицателно мнение. Според него филмите на Киаростами не са направени не толкова за гледане, колкото за да се пише за тях.
В една от последните му творби "Вярно с оригинала" (The Certified Copy, 2010), който също е в официалната селекция в Кан, Жулиет Бинош е французойка, която отива на първа среща с британски писател. Напрежението между тях кара зрителят да се съмнява, че двамата се познават отдавна и дори са били женени.
Този и други филми Киаростами прави извън страната си, заради тежката цензура там. "От много време иранското правителство слага прът в колелото на независимите кинорежисьори", заяви той през 2010 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
