Иван Добчев режисира "Една и съща нощ", а Маргарита Младенова - "Процесът против богомилите"
Стратегия за есенен сезон с мощни литературно-исторически послания коват в Народния театър. Леонид Йовчев, прочул се като голия Хамлет, ще бъде Гео Милев в новия проект на Иван Добчев. Спектакълът, който по традиция вероятно ще бъде решен в гамата на мъчителния катарзис а ла "Сфумато", е по книгата на Христо Карастоянов "Една и съща нощ". В нея главни герои са феноменалният интелектуалец и поет, удушен с бодлива тел през 1925-а и неговият авер, анархистът Георги Шейтанов. В "мистериалното действо" със сценично заглавие "Гео" Марин Янев ще играе Мильо Касабов, а сред младоците е и Алиса - внучката на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Съставът е мащабен, като в него има и "сатанисти". Между тях е Никола Гешев - в интерпретация на Валентин Ганев.
Деян Донков е цар Борил, а Рени Врангова е неговата прелъстителка и душманка Целгуба в "Процесът против богомилите", постановка на Маргарита Младенова. В пиесата на Стефан Цанев, вариант 2015-а, се появява дори Йоан Ангелогласния, в чиято кожа влиза Павлин Петрунов. Както се знае, Цанев създава "най-съдбовната" му творба през есента на 1968-а. "Пишейки за еретиците, станах еретик - във всякаквия смисъл на думата. И смирено понасям произтичащите от това последици. Писах тази трагедия, след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за "комунизъм с човешко лице". Но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с нея по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилите, бунтуващи се срещу срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически... Надявам се, че и сега посланието ще бъде чуто. Защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна", казва Цанев. И цитира девиза на богомилите: "Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то - от цар или от бог, от меч или от слово, дори когато е от обич". Според поета драматург актуалните богомили са хората на изкуството. Георги Марков през 1978-а оприличава "Процесът..." с "плътта на Шекспирова пиеса".
Росица Обрешкова, племенницата на Стефан Данаилов, поставя за камерната "Лунатици" по Кен Лудвиг. В нея в Народния се завръща Виолета Гиндева - някога отлъчена от правата академична вяра на първата ни трупа заради бунтарския си характер. В действие влизат Михаил Петров, Аня Пенчева, Христо Чешмеджиев... Още един гост, Владлен Александров, репетира на четвъртия етаж -"Дългият път на деня към нощта" на гения Юджин О'Нийл. Кавалерията и тук е повече от тежка - Стоян Алексиев и Бойка Велкова са съпрузи, с тях са близнаците Деян и Дарин Ангелови.
В неделя Народният ще покаже и ще полее представление № 150 на "Дон Жуан", чиято премиера беше на 30 септември 2006-а. Цените на билетите за бляскавия спектакъл на Александър Морфов са 10 лева, а удоволствието, което ще получат зрителите срещу тях, е несравнимо.
Деян Донков е брутален и прелъстяващ като герой на Молиер и Морфов - живее без граници, но с безкраен апетит за експерименти със себе си и другите. Самоиронията му е самоубийствена, като покрай нея унищожава и тези, които го обичат. Морфов не крие пристрастието си към космическата му драма. "Дон Жуан" на Молиер е най-дълбокият, най-философският, най-чистият. Има много интерпретации след него (особено харесвам тази на Макс Фриш), но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан. Пиесата ми е интересна не заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, украса, глазурата на много по-дълбоко съдържание. Тук става дума за човек, който няма зависимости - нито семейни, нито религиозни, нито социални, а през ХХI век образът придобива друга болезненост. Дон Жуан ме привлича с това, че обладава изцяло свободата. Въпросът е същият, с който се сблъскахме преди години: какво прави човек, когато е свободен? Когато осъзнава тоталната си свобода и разбира, че няма с кого да я сподели." Ефектната сценография е на Александър Орлов и на самия Морфов, костюмите - на Марина Райчинова, хореографията - на Мила Искренова. Под прожекторите са Велислав Павлов, Филип Аврамов, Рени Врангова, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу, Теодора Духовникова, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Руси Чанев...
"Дон Жуан" има три "аскера": за Рени Врангова, за режисура, за най-добро представление. И три "икара": за спектакъл номер едно, за режисура, за Захари Бахаров като Сганарел. Над 150 хиляди зрители са аплодирали зрелището - из България, във Варшава, Белград, Солун, Букурещ?, Будапеща.
Народният ще финализира сезона с 545 представления на трите сцени, гледани от над 120 000 зрители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
