Световният режисьор Сергей Кончаловски написа във Фейсбук писмо на брат си - също толкова прочутия Никита Михалков. Поводът - 70-ия рожден ден на най-влиятелния кинаджия в Русия, сътворил легендарните филми "Робиня на любовта", "Пет вечери", "Няколко дни от живота на Обломов", "Незавършена пиеса за механично пиано", "Изпепелени от слънцето"... Според градските легенди в бившия Съветски съюз между изключителните интелектуалци, в чиито вени тече синя кръв, винаги е имало откровена и понякога крайна конкуренция. Неслучайно по-големият брат прибавя към бащината им фамилия и моминското име на майка им Наталия Кончаловска.
"Никита в началото на моя живот играеше ролята на верния слуга, на оръженосеца, на по-малкия брат. Винаги се отнасях към него от позицията на бруталната сила. Доброто момче ме следваше по петите и ме гледаше в устата - негодникът ме причакваше в телефонната кабина.
После момчето започна да прави кино. Виж го ти него - юнак. Снизхождението на по-големия брат живя дълго у мен. С времето се появи удивление, което също беше високомерно - в онази система по-големият брат беше длъжен да има право на всичко, а по-малкият - само на онова, което му е позволено от по-големия. Удивлението се появи, когато видях как той използва общите планове. Никита откри свой език в киното. Майстор. Вече ми стана леко неловко. Вече чувствах някакво разминаване между това, което се случва, и моята оценка за него. Появи се чувство на недоумение и ... ревност. Понякога сънувам един и същи сън. Аз съм на снимките за филм на Никита. Удивителни, изключително красиви декори. Безкрайно красиви костюми. И някакви изключително добри отношения. Всичко наоколо е толкова хубаво, че мисля със завист: "Колко добре му се получава! Колко прекрасно! Какво перфектно осветление! И как всички са му верни. Отново с неговия филм всичко е по-добро, отколкото с моя". Събуждам се с недобро чувство и се питам: "Защо така?"
Дълго време нямаше за какво да се съветвам с него - бях сигурен, че знам всичко по-добре от него. След "Незавършена пиеса за механично пиано" и "Урга" най-накрая осъзнах, че той е мащабен майстор. Странно, но никога не съм чел Никитините сценарии - той никога не ми ги е давал. Режисьорските - още по-малко. Даже бях обиден - защо той не се съветва с мен? Дали се страхуваше, дали му беше неудобно да ме моли, дали пък не желаеше да попадне под влияние...
Благодарение на Никита започнах още повече да обичам Русия. Ако не беше той, нямаше да се върна. Благодарен съм за неговата любов към родината. Той, разбира се, е национален човек - олицетворение на националния герой. Има идеали. Вярата му е непоколебима. Дори бих казал, че притежава слепота, която му дава сили. Понякога тя се оказва по-значим източник на сили, отколкото способността да виждаш. Та нали знанието умножава скръбта. Всичко това превръща Никита в герой. Героят е длъжен да живее с вяра, която превъзхожда разсъждението. Да живее чрез чувствата. Благодарен съм на Никита за това, че в много ситуации ми помага да преодолея скепсиса. С възрастта той стана част от моята същност.
Ако с Никита не бяхме братя, никой нямаше да ни сравнява. А сега - постоянно вървят сравнения. Особено забавно ми е да ги слушам от хора, които работят с мен и с него. Монтажистите ни например веднъж щяха да стигнат до бой, докато спореха кой е по-добрият режисьор. "А вашият какво е направил? Видяхте ли прекрасния филм на нашия?". Разбира се, всеки се сравнява постоянно с някой. Въпреки че какво има да делим? Отдавна не сме младежи. Всеки от нас е превалил билото на живота си. Бих нарекъл всичко това "комплекс на по-големия брат". Слава Богу, че попаднахме в едно и също време, в едно и също пространство. Никита, скъпи, честит рожден ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
