Четири черни жребеца, които сменяха ездачите си, бяха почетният ескорт, изпратил Джоко Росич по пътя към по-добрия свят. Освен каскадьорите, наследили прочутата група на феноменалния Димитър Кехайов в Киноцентъра, седлото яхна и Стойко Пеев. "Никога няма да те забравим, батка. Обичаме те", каза той пред "Свети Седмочисленици", където се случиха печалните церемонии. "Той създаваше особена атмосфера по време на снимки - нямаше друг като него", добави Людмил Стайков, спомняйки си "Аспарух". "Не мога да разделя Джоко от коня - те са заедно във всеки филм", припомни продуцентът Александър Методиев.
Ирина, дъщерята на Джоко от първия му брак, снаха му и нейните деца, брат му Люпко, който пристигна от Сърбия със синовете си, приемаха съболезнования. Тук беше и първата съпруга на Росич. Втората, Лиляна, с която той живя половин век, си отиде в средата на миналата година.
Сред първите, които дойдоха на поклонението в столичния храм, бяха Вежди Рашидов и Христо Мутафчиев. Прочутият скулптор нито за миг не спести енергия и чувства, за да помогне на Джоко, след като стана ясно какво е положението му. След операцията в "Пирогов", където лудницата е денонощна, група приятели решиха, че в болница "Лозенец" ще е по-спокойно за Росич. Вежди уреди преместването му там. "Любо Спасов, шефът на Правителствена, е мъжко момче. Веднага се задейства. Христо също винаги е готов да свърши цялата работа - така беше и с Джоко. Да си припомним, че човек има нужда от подкрепа и добри думи, докато е жив. А сега да помълчим", призова Рашидов. "Не съм снимал с Джоко. А той не играеше в театъра. Каза ми: "Брате, страх ме е - това са два различни занаята". Споменът ми за него е гласът. След смъртта му истинските мъже в България останаха с един по-малко. Беше човек на честта. Достойнството беше във всеки жест, във всяка дума", коментира шефът на артистите. "Прекрасно беше, че го имаше - изключителен актьор, с глас, който гали. Мъжкар на екрана и в живота. Когато снимахме "Осмият", трябваше да ми удари шамар и едва не ми проби тъпанчето. Сега го изпращам, но не се разделяме, защото той остава в нас", усмихна се Никола Анастасов. "Познаваме се отдавна, но се сближихме много преди около 20 години при снимките на френско-американския филм "Дървосекачът". Тогава французите ни набедиха, че двамата ядем прекалено много. После им разказахме играта", върна лентата магът Астор.
"Снимахме с Джоко в "Детсталкер", първата холивудска продукция, която се появи у нас. Реших да смая американците, като им покажа всичко, на което са ме научили във ВИТИЗ. И така се метнах в калта, че почти се повредих. Тогава Джоко дойде и намести някакви прешлени на гърба ми. Вдигна ме на крака. Когато татко почина, не исках да погледна мъж на неговата възраст. Но Джоко се превърна в мой втори баща. Винаги ми казваше: "Моето момиче, който е господар на себе си, владее целия свят". А неговата единствена господарка беше Лиляна", не скри сълзите си Аня Пенчева. "Беше изключително премерен и културен човек. Години наред бяхме заедно на фестивала "Любовта е лудост". Никога не изпадаше в излишно бохемстване. Пиеше по една малка дюлева ракия, обикновено разредена с вода - по сръбски "шприц", разказа кинокритикът Атанас Свиленов.
Стотици приятели, колеги, съседи и почитатели на Джоко се извиха на опашка, за да поднесат цветята си. Тук бяха Йордан Василев, Борис Карадимчев, Иван Попйорданов, Николай Николаев, Коста Биков, Павел Васев, зам.-министър на културата Васил Василев, Елена Петрова, Етиен Леви... Васко Кръпката изля душата си пред "Стандарт". "Отраснах срещу къщата на Джоко. От малък ме изпълваше страхопочитание, като го видех да крачи със замах из махалата. Не знам дали беше толкова голям актьор или добре се превъплъщаваше в разбойническите роли, но беше личност, велик човек. Има хора, които ни спасяват от разстояние. Непреклонността, която излъчваше, директно ни пробождаше - като нож в сърцето. И остана там завинаги. Веднъж ме спаси само с няколко думи. Опасен, непредвидим, в същото време много благ, с човещина и мъжество. Но непримиримостта му към човешките неволи, към това как хората сами си нахлузват хомота на робствата, не му даваше мира докрай. Избягал от режима на "добрия Тито", Джоко припозна България като майка кърмилница. Стана повече българин от милиони, дето са родени по нашите земи, от тези, които без и със бой се отказаха от Татковината и не я признаха така, както го правеше той. И сега отлетя при любимата жена. Хубав полет те очаква, приятелю - защото владееш и турбуленциите, и доброто излитане".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
