- Партиите трябва да се обединят около два приоритета - борба с инфлацията и гарантиране на националната сигурност
- Водим конструктивна кампания, без популистки обещания и фалшиви надежди
- Разумният път за България е да започнем да решаваме проблемите на гражданите
- Законът за обществените поръчки има две порочни процедури - инхаус и инжинеринг
- Поставянето на червени линии раздели обществото, казва Виолета Комитова от "Български възход" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Когато говорим за пътища и магистрали винаги стигаме до арх. Виолета Комитова, която макар и служебен министър за няколко месеца успя да остави собствен почерк. Какво постигнахте за това кратко време?
- Постигнахме осветяване на инвестиционния процес, когато става дума за пътища и магистрали. Запознахме обществото с порочни практики, които толкова устойчиво са вкоренени, че са се превърнали в масови. А те не са в полза на държавата, нито в полза на данъкоплатците. Надявам се, тези практики повече да не бъдат допуснати при строителството на пътища и магистрали. Строителният процес при всички държавни и общински инфраструктурни обекти задължително трябва да преминава през три фази: съставяне на задание на обществената поръчка; проектиране до издаване разрешение за строеж и накрая бързо и качествено строителство. Желателно е всеки етап да се прави от различни фирми, а не с инженеринг.
- Споровете около Северната тангента за асфалта със строителните фирми не стихват. Летят взаимни обвинения, какво е Вашето решение на проблема?
- Според мен трябва да се правят постоянно проверки на всеки обект. Да се установи дали е бил изпълнен съгласно строителните книжа от гледна точка на количество и качество на вложените материали и дали са спазени техническите проекти и спецификации. Едва след това да се плаща. Никога не са правени мащабни проверки на пътната инфраструктура, за които да е известено обществото.
- Ще дойде ли моментът, в който ще можем да пътуваме по магистрали и пътища по европейски стандарт? Какво бихте направили Вие? Нужни ли са законодателни промени?
- Това ще се случи, ако променим практиката, по която досега са се изпълнявали тези проекти. За да стане това трябва да въведем правилния подход на възлагане, изпълнение и контрол. От една страна държавата отпуска огромни средства за инфраструктурата, а от друга гражданите са недоволни. Проблемът идва от лошия начин на управление на този процес. В Закона за устройство на територията е необходимо да бъдат извършени определени промени, за да се ускори строителният процес. Законът за обществените поръчки има две порочни процедури. Едната е "инхаус", а другата е "инжинеринг". Инженерингът е процедура, при която строителството се оскъпява неколкократно, затова тя трябва да се прилага само в изключителни случаи - при специфични обекти като например ядрена централа. Това означава, че трябва да се раздели проектирането от строителството. За да може проектът първо да е съставен на хартия, да е получил всички необходими одобрения и разрешение за строеж, да има количествено-стойностна сметка, след това да се планира в бюджета на дадена институция за да се строи по правилния начин. "Инхаус" процедурите трябва да се прецизират, защото на практика обезсмислят Закона за обществените поръчки и влияят много лошо на конкуренцията и на пазарната икономика у нас.
- Вие сте един от министрите в служебното правителство на ген. Стефан Янев, който го последва и в политическия му проект. С какво Ви убеди да подкрепите каузата му?
- С ген. Стефан Янев съм работила в три служебни правителства. Всички граждани видяха, че той може да обединява хора от различни партии. Той успяваше да ги мотивира да работят, за да решат задачите, които стоят пред нашето общество. Сега като лидер на партия "Български възход" той продължава да работи в същата посока.
- Вие от партия "Български възход" казвате, че предлагате решения на проблемите, с които се сблъскват гражданите. Кои според Вас са трите най-важни проблема и кои са техните решения?
- Има два много остри проблема. Първият е инфлацията при хранителните продукти. Вторият проблем е всеобщата несигурност. Българските граждани изпитват сериозна тежест от поскъпването на храната. Не можем да допуснем в ЕС да имаме гладни българи! Справянето с поскъпването на храните е задача номер 1, а това минава през няколко мерки:
- Безкомпромисна борба със спекулата и картелите. Досега не виждаме някой да им търси сметка и да има наказани. Очевидно е бездействието на КЗК и КЗП. В дългосрочен план намаляването на цените на храните може да се случи чрез мощни субсидии в земеделието и в хранително-вкусовата индустрия. В момента от земеделските субсидии са облагодетелствани едни за сметка на други производители.
- По отношение на общата инфлация смятаме, че трябва да се бори чрез подпомагане на малки и средни предприятия, които да станат фундамент на средната класа.
- Необходимо е преструктуриране на административните разходи в бюджета на държавата.
- На трето място трябва да се увеличи социалната подкрепа. Миналата година бяха разпределени по неправилен начин 10 млрд. лв. под формата на субсидии за ток за бизнеса. Тези пари не отидоха при който има нужда. Трябва да имаме и тук диференциран подход. Средствата да отиват при фирмите, които се борят за оцеляване, а не при всички. Получателите на тези средства не поеха никакви ангажименти. Нито да подобрят енергийната ефективност на своите предприятия, нито да осигурят запазване на работните места, нито да вдигнат заплатите на служителите си. Обществото ни изпитва всеобща несигурност - енергийна, икономическа, социална и военна.
Това са проблемите на деня!
Трябва да се погрижим за повишаване боеспособността на Българската армия, охраната на нашите граници, с което да опазим националната сигурност.
Трябва да върнем чувството за сигурност на хората.
- Нямахте червени линии, които да поставяте при преговорите с останалите партии в 48-ото НС, успешна ли се оказа тази позиция? Има ли червени линии, които няма да прекрачите?
- Поставянето на червени линии от всички партии раздели обществото. Разделението стигна до такава степен, че днес тези части не могат да се слепят в едно цяло. Затова ние от "Български възход" смятаме, че партиите трябва да се обединят около двата национални приоритета: инфлацията при храните и националната сигурност.
- Социологическите проучвания преди старта на кампанията, поставят "Български възход" като сигурен участник в следващия парламент, сега в средата на кампанията и след проведените срещи с избирателите какви са нагласите?
- "Български възход" ще бъде част от следващия парламент, защото нашето общество има нужда от партия, която е национално-консервативна, партия балансьор, която да изглажда противопоставянето между останалите. Трябва се да търси консенсус и да се полагат усилия за съставяне на национално отговорно правителство.
- Чуват ли политиците хората, които са ги изпратили в парламента?
- Една огромна пропаст зее между хората и политиците. Ние виждаме политици, които не чуват проблемите на хората, които не се борят за тяхното решаване. Ние не искаме да бъдем такива политици. Лично за мен смисълът от политиката е само един, да мога да помагам на хората да живеят нормално, а на бизнеса работи в спокойна среда. Ако не мога да работя за това, за мен политиката няма да има смисъл. В миналото Народно събрание загубихме много време да се обсъжда и гласува хартиената бюлетина, да се занимаваме с несъществени въпроси, докато хората отвън обедняват всеки ден.
- Какво трябва да се направи, за да се повиши избирателната активност?
- Има само едно лекарство за повишаване на избирателната активност и това е работа на политиците в полза на хората и бизнеса, което да доведе до доверие. В момента недоверието на гражданите към политиците е толкова голямо, че няма как да се очаква повишена избирателна активност.
- Каква кампания водите?
- Конструктивна, без популистки обещания и фалшиви надежди. В нашия фокус са проблемите на хората, които те поставят открито при нашите срещи и заедно търсим решения.
- С разум за България призовавате хората да гласуват. Кой е разумният път за България?
- Разумният път за България е да започнем да решаваме проблемите на гражданите. Краткосрочните ги очертахме. Дългосрочните са демографската криза, образованието и здравеопазването.
Ако не се вгледаме в тези проблеми и не започнем да ги решаваме сега и веднага, ние ще продължаваме да бъдем най-бедната държава в ЕС.
Разумният път за България е възходът на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
