400 милиона гласуват 3 дни за Европарламент

28 държави избират 751 депутати, след Брекзит остават 705

400 милиона гласуват 3 дни за Европарламент | StandartNews.com

Повече от 400 млн. европейци ще минат през урните до края на тази седмица, за да изберат за нов петгодишен мандат състава на 751-членния Европейски парламент (ЕП) – една от основните институции на Европейския съюз.
Самите избори, както всеки път, ще се проведат в продължение на няколко дни. Първи на 23 май (четвъртък) гласуваха във Великобритания и Холандия. Следват ирландците на 24 май, чехите – на 24 и 25 май. Само на 25 май бюлетини пускат Латвия, Малта и Словакия. Всички останали държави, в т.ч. и България, ще имат своя евровот на 26 май в неделя, с което изборната сага приключва.
Вотът се провежда и по трите системи – пропорционална, преференциална и мажоритарна.

Петима французи на стендбай

Първоначално новият ЕП ще се състои от 751 представители. Малко държави като Люксембург, Малта и Кипър ще имат по 6, а Германия – 96, докато България е със сравнително скромните 17 депутати.
Европейският парламент и Съветът на ЕС вече взеха решение, че в Европарламента ще останат само 705 депутати, когато Великобритания напусне съюза. Това бе планирано да се случи още на 29 март, т.е. Лондон не трябваше да провежда избори за ЕП. Британците обаче и до ден-днешен не могат да се споразумеят и отлагат своя Брекзит. Затова им се налага да имат вот и да изберат свои представители в ЕП. Техните 50 млн. избиратели (както и останалата част от населението на Острова) все още са граждани на ЕС, затова и имат право на своите 73-ма евродепутати.
Когато, и ако (!), Великобритания напусне Съюза тези 73-ма парламентаристи ще си тръгнат, за да бъдат заменени, но само частично, от 27 нови представители, избрани допълнително от другите държави-членки. Франция например ще избере 79 членове на ЕП на 26 май, петима депутати повече, отколкото има сега. Но те ще трябва да почакат, докато Великобритания официално напусне Евросъюза, за да заемат местата си. Заедно с Испания Франция ще получи най-много нови места след Брекзит, а някои други държави няма да имат допълнителни депутати.

Активността пада с всеки следващ вот

Ентусиазмът на гласуващите в европейските избори непрекъснато намалява в осемте вота, проведени досега от 1979 г. насам. Тогава за първи път европейците посочват свои представители в преки избори. В този първи вот от преди 40 години 61,8% от имащите право на глас (в общо 9 държави-членки) отиват до урните. Но в последните евроизбори преди 5 години в секциите се явиха едва 42,6% от всичките 28 държави.
Един поглед към дела на гласуващите в отделните държави показва много по-цветна картина. През 2004 г. в Малта например да пуснат гласа си отидоха 74,8% от избирателите, а в Словакия – едва 13,8 на сто. В четири държави членки има задължително гласуване, като например в Белгия, където вота си подадоха 89,5% от имащите право на това. Макар и със задължителни избори, едва 60% от гърците дадоха гласа си за Европарламент.

В Малта гласуват и тийнейджърите

Четири страни-членки на ЕС – Чешката република, Ирландия, Малта и Словакия – не разрешават на сънародниците им, живеещи в чужбина, да гласуват в изборите за Европейски парламент, а в останалите има различни варианти на позволено и непозволено.
Три държави от ЕС разрешават на непълнолетни свои граждани да пуснат гласа си – долната граница в Австрия и Малта е 16 години, а в Гърция – 17 години.

Най-младият евродепутат е на 28 г.

За кандидатите за евродепутати също има изисквания за възраст. В повечето държави от ЕС минималната възраст е между 18 и 21 години, но в Румъния е 23 г., в Италия и Гърция – 25 г., т.е. летвата е по-висока.
Средната възраст в отиващия си ЕП е 55 години. Най-младият евродепутат е 28-годишният белгиец Том Ванденкенделере, а доайен на депутатите е френският крайнодесен представител Жан-Мари Льо Пен. Вече на 90 години основателят на националния фронт не се кандидатира на Избори 2019.

Равнопоставеност на половете

Делът на жените в Европейския парламент е повече от два пъти по-висок днес в сравнение със състава след първите избори през 1979 година. Но жените далеч не са равнопоставени като брой с мъжете, въпреки че делът им винаги е бил по-висок от средния брой места в националните парламенти на страните-членки. Преди 40 години жените са 16,3% от всички евродепутати, а през 2014 г. делът им се покачва до 36,9 на сто.
Равнопоставеността на половете в държавите-членки също е с голямо разнообразие. В отиващия си парламент 76,9% от евродепутатите от Финландия са жени, в сравнение със само 16,7% в Естония и Кипър. На изборите от май 2014 г. 9 страни-членки поставят квоти за всеки от двата пола. Интересното е, че при държавите с нисък дял на избрани жени-евродепутати такива квоти няма, но и във Финландия също ги няма…

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай