Петък,

Вярващи се молят за чудо на Бачковската Света Богородица

От: Деа Димитрова -
357
Вярващи се молят за чудо на Бачковската Света Богородица
A
A
A

* Чудотворната икона на св. Богородица Елеуса сама посочила мястото си в Бачковската обител

* В Старата трапезария на манастира са образите на езическите философи Платон, Аристотел, Сократ и Диоген 

От близо 400 г. се спазва една традиция в Бачковския манастир - да се изнася чудотворната икона на Света Богородица от вярващи до месността "Клувията". И днес - на втория ден след Великден, дворът на светата обител е изпълнен с хиляди хора от цяла България, които са одшли да се включат в шествието. Някои идват, за да измолят чудо - Света Богородица да им помогне за здраве, за рожба или за изход от други житейски неудачи. Други идват да благодарят за това, което им е дал Господ. 

Тази година много хора са дошли да се помолят за мир.

Бачковският „Успение Богородично” е сред най-старите у нас и втори по големина след Рилския . Той се намира в южния край на родопското село Бачково, на 10 км от Асеновград и на 28 км от Пловдив. Пътят до него е приятен, вие се по течението на река Чая. В подножието на манастира има паркинг, а алеята нагоре към него се изкачва пеша. По пътя има сергии, където се продават сувенири, домашно сладко, мед. 

Запазена е точната дата на основаването на Бачковския манастир благодарение на устава, съставен от основателя – Григорий Бакуриани. Това се е случило на 15 декември 1083 г.

Бачковският манастир

Григорий Бакуриани е византийски военачалник с висок пост в армията – велик доместик на Запада и севаст, близък приятел на Алексий Комнин І, император в края на ХІ в. Григорий притежава имения в района на сегашния Асеновград, в Родопите, Беломорието. Голямата част от тях той дарява на манастира. За съосновател  е признат и братът на Григорий - Абасий Бакуриани, също завещал значителна част от имуществото си за идеята, пише bestbgtrips.com. Двамата братя са от източните краища на Византия. Едни от източниците ги определят като грузинци, други като православни арменци-халкедонити.

Такъв е бил вероятно и етническият състав на първото манастирско братство, като грузинците са преобладавали. Новооснованият манастир е доста голям за времето си – 50 братя плюс игумена. За основаната обител Григорий добива изключителни права от императора – не е подчинен нито на светската, нито на църковната власт, освободен е и от данъци. Първите сто години след основаването Бачковският манастир е в границите на Византия. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Вероятно по същото време църквата "Св. Архангели", строена преди XIII век, е била престроявана. Цар Иван Александър е признат за съктитор, негов портрет е изписан в манастирската костница. 

Чудотворната икона

След завземането на района от турците в средата на ХІV в. манастирът няколко пъти е разграбван и частично разрушаван. Много от ценностите са изчезнали. Запазена е обаче иконата на Бачковската Пресвета Богородица Елеуса, която и до днес е сред най-големите богатства на манастира. Тя може да бъде видяна вдясно до входа на църквата. Подарена на светото място през 1311 г. от двама грузинци. Още тогава е била със златен и сребърен обков.

Смята се, че при набезите монасите я скрили в планината, където е намерена в началото на ХVІІ в. Друга легенда обаче разказва, че заради проявена към нея небрежност тя "отлетяла" от един грузински манастир и кацнала чак тук, в местността “Клувията”. На мястото лумнал огън, който не стихвал три денонощия. Брат и сестра пастири гледали и се чудили какво може да гори така, че нощта да става ден. Видели иконата и изтичали до Бачковския манастир да съобщят.

Чудотворна икона в Бачковския манастир вече е с нова украса

Монасите я прибрали, но на следващия ден я открили отново в “Клувията”. Това продължило докато на един от братята му се присънила Света Богородица и казала, че ще остане в манастира само ако й отредят специално място на входа, за да вижда кой с какво сърце влиза в църквата. Другото условие било всяка година да я отвеждат на старото й място през втория ден на Великден – традиция, която се спазва и до днес. В “Клувията” потекло лековито аязмо, а върху издяланата отвесна скала има копие на иконата. В чест на овчаря Ангел, който я видял първи, изграденият по-късно параклис бил кръстен “Св. Архангел”.На Втория ден на Великден всяка година хиляди вярващи идват в манастира, за да се поклонят на Света Богородица и да измолят от нея изцеление и благословение. Извършва се литийно шествие до "Клувията", на 2 км на изток от манастира.

Патриарх Евтимий бил заточен тук Бачковският манастир е най-вероятното място на заточение на последния патриарх на Втората българска държава – св. Евтимий Търновски, след падането на старата българска столица през 1393 г. Около 10 г. прекарал Евтимий в манастира. По това време сред братята имало много българи, които били основните му ученици. За тях споменава Костадин Костенечки, посетил манастира в началото на ХV в., желаейки  да се учи при Книжовника, но не го заварил между живите. 

Моско Одринчанин и Захари Зограф изписали църквите

От първоначалните манастирски градежи сега са запазени църквата „Св. Архангели” и църквата костница, която е на 200 м източно от манастира. "Св. Архангели" е от сравнително редките двуетажни църкви. Вътрешната част е покрита със стенописи от 1843 г., правени от майстор Моско Одринчанин, който по-късно изписва и главната манастирска черква.

Църквата костница е изключително рядък средновековен паметник, единствената стара православна костница със запазен стенопис. Тя също като „Св. Архангели” е двуетажна. Предназначението й е било да съхрани костите на основателите – Григорий и Абасий Бакуриани. Костите на последния са били положени в нея от по-големия му брат, но Григорий не е имал този късмет. Загинал 3 години след основаването, тялото му не е било намерено след сражение с местните павликяни. В костницата е запазен стенопис от края на ХІ в., правен от майстор Иоан Иверопулец, вероятно грузинец. Стенописите са сред най-ценните в православния изток.

Нови стенописи в църквата на Бачковския манастир - Trafficnews.bg -  Trafficnews.bg

Съборната манастирска църква „Успение на св. Богородица” е построена в 1604 г. Това е най-големият храм на територията на България през първата половина на ХІХ в. В него е запазен един от най-старите иконостаси с оригинални икони от началото на ХVІІ в. Първоначалният стенопис може да бъде видян само в притвора - образец на късносредновековното църковно изкуство, направен с даренията на заможните търговци Георги и Константин от неизвестни майстори в 1643 г.

Вътрешната част на храма е изписана повторно в 1850 г. от майстор Моско от Одрин. В наоса вдясно от централната врата е и Чудотворната икона на св. Богородица - в отделен иконостас с три стъпала пред него, готова винаги да посрещне нуждаещите се от помощта й. Редом до вратата са гробовете на видните ни археиреи и дейни участници в спасяването на българските евреи през Втората световна война – екзарх Стефан и патриарх Кирил. От първата половина на ХVІІ в. е запазен южният корпус на Северния манастирски двор. В него сега са манастирската изба и Старата трапезария, превърната в музей след 1971 г. В нея е запазена оригиналната каменна маса, на която са се хранили монасите до 1963 г. и ценен стенопис от началото на ХVІІ в.

Цялата вътрешна повърхност е покрита с изображения на светии и църковни сцени. Изобразени са Родословието на Иисус Христос – Дърво Иесеево, Акатиста на Богородица, Вселенските събори и Страшния съд. Сред образите могат да бъдат видени и редките изображения на езически философи в църковен стенопис – Платон, Аристотел, Сократ, Диоген и др., представени като предходници на християнството.

Значително разширение на манастира е извършено в първата половина на ХІХ в. Тогава е построена новата църква „Св. Никола”. В нея Захари Зограф прави през 1840 г. първото си напълно самостоятелно изписване на цял храм. Наосът е покрит с изображения по живота на светеца, а в открития притвор майсторът изписва Страшния съд като внася в изпълнението си злободневна нотка – изписва образите на някои от своите съвременници – заможни пловдивски търговци, станали печално известни с гърчеенето си. До тях са и образите на пловдивските кокони в модерни градски носии, пратени в ада заради суетния си живот. В левия горен ъгъл на притвора Захари е оставил първия си стенописен портрет с надпис: „Захари Христович, зограф от Самоков. Изобрази се това от моята ръка”.Сега в църквата „Св.Никола” се извършват кръщенетата. 

Стенописи на два века застрашени в Бачковския манастир - Последни Новини от  DNES.BG


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички