Тайните на Кулата с лъвската глава

Защо от върха й изчезват и полумесеца, и петолъчката?

Тайните на Кулата с лъвската глава | StandartNews.com
  • Бижуто на Възраждането в Габрово привлича хиляди туристи
  • Защо от върха й изчезват и полумесеца, и петолъчката?

 

В днешно време, когато всеки от нас иска да разбере колко е часа, просто поглежда към телефона. Алармата му ни събужда, а през деня ни известява за всяко събитие.

Не така обаче е било преди два века, когато занаятчийството е в разцвета си в Габрово, градът постепенно се е разраствал, а конкуренцията е била жестока.

Камбана на малка кула отброявала времето за работа, но се чувала едва в центъра на селището. Само за шест месеца с доброволния труд на габровци и даренията на заможните търговци е издигната най-високата сграда в страната за онова време, а на 11 март 1835 година тя е официално открита.

Тази дата е посочена на вградена каменна плоча, високо горе на западната є страна, с надпис:

"1835 марта. 11. Согради ся столп сей настояниемъ и трудомъ селени Габрово".

Камбаната е монтирана 3 месеца по-късно. Тя е изработена във Виена, като

мелодичният й глас се чувал до последната къща

в разрастващото се занаятчийско селище. Именно тя е отмервала началото и края на работния ден на занаятчиите.

Макар майсторът да е неизвестен, вече 187 години това е една от малкото запазени сгради в града от времето на Възраждането. Затова и краеведът Илия Габровски я определя, като "възрожденският бисер" и "най-ценният архитектурен паметник, завещан на Габрово, като скъп дар от нашите възрожденци".

Легендата гласи, че за да получат разрешение от властите за строежа, майсторите на кулата слагат на върха полумесец.

Първоначално времето се отмерва единствено с ударите на камбаната. Циферблатът и балкона под него са поставени след Освобождението, което се вижда от надписа при механизма му: "1882 мар 18 Димитаръ Стефанов е майстора на калавузийтий" (тур. калавуз=пътепоказател).

Той е заменен с по-голям през 1902 година. Тогавашният кмет Христо Конкилев дори издава заповед за назначаване на градски часовникар.

Още една плоча е вградена в сградата, която свидетелства, че това е поредната кула в градчето.

Текстът е на османотурски, написана е с арабски букви и е стояла на

старата часовникова кула, построена още в началото на 19-ти век

Била е изградена от търновския управител като благодарност за разширения занаятчийски град.

Историкът Петър Цонев твърди, че тази кула е построена през 1812 година, а през 1813 е била монтирана и камбаната. Друго доказателство, е по онова време че братята занаятчии Сахатчийски записват в своя търговски тефтер разход от 4 035 гроша за изливане на комбаната.

Постройката е разрушена със създаването на сегашната през 1835 година, като решение за това взимат габровци през 1928 година.

Просъществувала е едва четвърт век, защото е била много ниска и камбаната се е чувала само в центъра на селището.

Предполага се, че е имало и още по-стара кула. тя се споменава като една от изгорелите сгради по време на опожаряването на Габрово от войските на Капитан Хюсеин паша през 1789 година.Третата изградена кула е 

гордостта на Габрово с нейните 27, 7 метра

Тя заема третото място по височина след тази в Ботевград и Банско. Смята се, че е била по-висока преди повдигането на площада около нея.

Състои се от три части. Основата е с квадратна форма и е изградена от камък. Средната част е осемстенна, изградена от тухли и с мазилка, на нея се намира циферблатът на часовника. Най-горната част представлява конусовиден покрив обшит с ламарина, носен от 6 колони.

Как е работел часовниковия й механизъм, разказва в книгата си след Освобождението д-р Константин Вапцов.

"Тя се състои от грубо изковани от желязо назъбени колелета, като върви сравнително точно. Движи се от въже, в края на което е вързан голям камък.

Когато обаче въжето се скъса, а общината се бави да купи ново, който навива часовника е принуден да прави възел, а това доста променя точността на часовника".

При построяването на кулата е имало две чешми: на западната и на южната стена. Днес е запазена само тази - на западната стена, която е уникална. Нарича се конашката чешма, а над нея е изработен гербът на Габрово.

По времето, когато часовникът проработва, Габрово е в икономически подем.

Занаятчиите отмерват с камбаната началото и края на работния ден

а около часовника, на мястото на стария конак, започва да се образува градския пазар.

Провеждал се е два пъти в седмицата, като най-големият е бил Съботния, на който първоначално са се търгували само храни и вълна. После са изградени бараки, за да се продават занаятчийските стоки, а след това се оформя и специално място за търговия с пашкули.

В последствие, градският площад е наречен 1 май 1876 година и е издигната паметна плоча за загиналите българи за освобождението на страната- тя е точно на мястото, където по време на майското Габровско въстание от 1876 година е забита на кол главата на Тотю Хаджидосев, един от войводите на габровската чета.

Кулата става свидетел на още много исторически събития и превратности Ц протести, манифестации, карнавали, шествия, митинги.

През 30-те години на миналия век

възниква спор за събаряне на кулата

Наричат я грозна, ненужна, прекалено висока, остатък от миналото, който загрозява града. Габровци обаче се надигат срещу подготвяното решение и кулата оцелява без да сподели съдбата на Конашкия мост.

Тя оцелява, но бавно се руши. Не се поддържа до 1963 година, когато правителствена оценка показва, че е в ужасно състояние и трябва спешен ремонт. Заделени са 2440 лева от Института за паметниците на културата, което за онова време са били много пари, разказва Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ Габрово.

След обновлението, през 1980 година е реставриран и часовниковият механизъм. Последните десетилетия обаче кулата отново остава без грижи и часовниковият механизъм вече не функционира.

Няма го и върха на кулата, което също е свързано с легенди.

Полумесецът, с който габровци измолили изграждането на кулата, започнал да се разклаща след Освобождението и през 1920 година бил ударен от гръм. Търкалял се на площада няколко дни, а после някой го отмъкнал.

Всичко това се повторила 70 години по-късно.

След 1944 година комунистите бързо поставили петолъчна звезда на мястото на полумесеца. След началото на демокрацията обаче и петолъчката била ударена от гръмотевици и изчезнала безследно.

Лъвската глава обаче, оцеляла през години и до днес разхлажда габровци и гостите на града в горещите дни.

Тя е била част от монтираната паметна плоча със снимки на Паскал Паскалев и Иван Гладнев. Те са двама от 134-те души загинали на 16 април 1925 г. при атентата в катедралата "Св. Неделя", София.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай