Великденско чудо в Русе. Едно от Чудесата на България - умаленото копие на Златната църква на цар Симеон във Велики Преслав, бе спасено от разруха и отново приема миряни.
Една от най-красивите църкви в Русе възкръсна за нов живот в навечерието на Великден. Храмът "Света Петка" отвори врати след двугодишен ремонт.
Нацепени стени, рушащи се стенописи и наклонена камбанария – така изглеждаше до скоро църквата "Света Петка" в Русе. След 20 години търсене на средства за спасението ѝ, най-после тя е обновена изцяло по европейски проект.
„Ремонтът беше много тежък. Господ ни прати голямо изпитание. Целият хълм е льосова почва и всичко беше напукано. Камбанарията имаше отклонения около 27 сантиметра и ако не беше направен този ремонт, след 4-5 години може би църквата щеше да се саморазруши“, обясни Кирил Захариев, представител на фирмата изпълнител.
За миряните беше огромна радост да влязат в обновения храм.
В нощта на Възкресение за първи път от 80 години службата беше водена от главата на Русенската епархия - Русенския митрополит Наум.
Църквата взема името си от името на последната скална църква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.
Основният камък е положен на 27 август 1939 г. Проектът за храма е изготвен от русенския архитект Любен Динолов през май 1939 г. Строителството започва през същата година от местния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният проект на храма е първият смел и сполучлив опит за пресъздаване на Кръглата църква (Златната църква) в Преслав, строена от цар Симеон I. Тя е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския народен музей д-р Александър Рашенов (1892 – 1938).
За новостроящия се храм средства предоставят катедралният храм „Света Троица“ и свещоливницата му – 488 503 лв., църквите „Свети Георги“, „Свети Николай“ и „Света Богородица“ – общо 228 872 лв. Средства за строителството отпуска неколкократно и Русенската община. Общата сума за изграждането и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лв.
Храмът е осветен от митрополит Михаил, Доростолски и Червенски, на 30 април 1944 г. Стенната живопис е осветена от митрополит Софроний, Доростолски и Червенски, на 30 юни 1965 г. Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите.
Постройката е с дължина 33 метра, т.е три пъти по-малка от Златната църква в Преслав, която е дълга 99 метра. Ширината му е 17 метра. Диаметърът на кубето е 13,30м, вътрешната му височина е 16,15м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивият дърворезбован иконостас, изработен през 1942 г. от възпитаника на русенското мебелно училище Георги Генов и изрисуван от художника Георги Каракашев. Стенописите са изографисани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов и част от тях няма къде другаде да се видят. Така например в много малко църкви може да бъде открита икона на една от българските светици – Света Злата Мъгленска, но в този храм може да се види. Прави впечатление и огромното „божие око“, изрисувано на тавана. В малкия параклис, обособен на втория етаж в храма, където се служи в зимно време, пък са нарисувани уникални икони на Исус Христос и на Света Богородица. Другите икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
