Без­плат­ни град­ски ту­ро­ве - ат­рак­ци­я­та в Ста­ра За­го­ра

* Не­раз­ка­за­ни­те ис­то­рии по пра­ви­те ули­ци прив­ли­чат ин­те­ре­са на ту­рис­ти­те

* Ма­щаб­ни про­ек­ти пре­об­ра­зи­ха Гра­да под ли­пи­те

Ста­ра За­го­ра се пре­об­ра­зи през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Ста­ро­за­гор­ци и гос­ти­те на гра­да се рад­ват на из­ця­ло пе­ше­ход­на зо­на, об­но­вен парк "Мит­ро­по­лит Ме­то­дий Ку­сев" (Ая­змо­то), ре­мон­ти­ра­на Стан­ци­он­на­ гра­ди­на и но­во­из­гра­ден парк "Ар­ти­ле­рий­ски".

Всич­ко то­ва прев­ръ­ща Ста­ра За­го­ра в пред­по­чи­та­но мяс­то за жи­ве­е­не и ат­рак­тив­на ту­рис­ти­чес­ка дес­ти­на­ция. Ре­а­ли­зи­рани са и в момента са в процес на работа редица мащабни проекти, които допринасят за  по­ви­ша­ва­не на стан­дар­та на жи­вот в гра­да. Те са свър­за­ни с ре­мон­та на ВиК-мре­жа­та в ста­ро­за­гор­ския квар­тал "Са­ма­ра-1", из­градените но­ви две кръ­го­ви кръс­то­ви­ща на бул. "Сла­вян­ски", под­ме­нен е ав­то­бу­сният и тро­лей­бу­сен парк. Общината е спе­че­лила про­ект за за­ку­пу­ва­не на 33 но­ви елек­тро­бу­са. Плув­ни­ят ба­сейн е из­ця­ло ре­мон­ти­ран, ве­ло­а­ле­и­те са из­гра­де­ни.

Го­ля­ма­та ат­рак­ция са без­плат­ни­те град­ски ту­ро­ве от по­ре­ди­ца­та  "Ста­ра За­го­ра -  не­раз­ка­за­ни ис­то­рии по пра­ви­те ули­ци", стар­ти­ра­ли през юли по ини­ци­а­ти­ва на Об­щи­на Ста­ра За­го­ра и Ту­рис­ти­чес­кия ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър.

Ек­скур­зо­во­ди раз­хож­дат жи­те­ли и гос­ти, за да раз­каз­ват не­раз­ка­за­ни ис­то­рии за сгра­ди, ули­ци и хо­ра, жи­ве­ли  пре­ди по­ве­че от 100 го­ди­ни в то­зи ро­ман­ти­чен град на меч­ти­те.

На те­зи ту­ро­ве мо­же да се на­у­чи ис­то­ри­я­та на  Стро­и­тел­ния тех­ни­кум, се­га Про­фе­си­о­нал­на гим­на­зия по стро­и­тел­ство, ар­хи­тек­ту­ра и ге­о­де­зия "Лу­бор Ба­йер". Сгра­да­та е пряс­но въз­ста­но­ве­на от­вън и от­вът­ре.

 

Тя е една от сградите, строени непосредствено преди Ос­во­бож­де­ни­е­то на Ста­ра За­го­ра и е била Мъж­ка­та гим­на­зия. В нея са учи­ли де­сет­ки пи­са­те­ли, по­е­ти, ин­же­не­ри, ад­во­ка­ти, ле­ка­ри и ар­тис­ти. По вре­ме на Бал­кан­ска­та вой­на на то­ва мяс­то е бил ща­бът на ар­ми­я­та, пос­ле той се прев­ръ­ща в ла­за­рет. По-къс­но то­ва учи­ли­ще е "про­из­ве­ло" кад­ри­те, ко­и­то са пос­тро­и­ли и въ­зоб­но­ви­ли днеш­ния град.

Раз­каз­ва се как­во е уни­кал­ното на сгра­да­та, как е из­глеж­да­ла пре­ди ре­мон­ти­те и осъв­ре­ме­ня­ва­не­то й, тъй ка­то е па­мет­ник на кул­ту­ра­та от мес­тно зна­че­ние. От къ­де е ча­сов­ни­кът й, чи­е­то кле­па­ло се е чу­ва­ло в це­лия град. За­що е избран точно орел да бъде на постамента в цен­тъ­ра на Ста­ра За­го­ра пред По­ща­та.

Ек­скур­зи­я­та ми­на­ва пред сгра­да­та на Лов­ния дом, а ги­дът раз­каз­ва ин­те­рес­ни и не­поз­на­ти ис­то­рии - как от­на­ча­ло лов­ци­те са би­ли ду­зи­на, но са­мо за ня­кол­ко го­ди­ни са дос­тиг­на­ли 800. А още по-лю­бо­пит­но е, че в при­зем­ния етаж нав­ре­ме­то се е по­ме­ща­ва­ло ка­зи­но.

Ед­ни от най-лю­бо­пит­ни­те ле­ген­ди са за По­жар­на­та: как пре­ди мно­го вре­ме по­жа­ри са се га­си­ли с кон­ска тя­га и бъч­ви с во­да, как в це­лия град е има­ло са­мо 11 по­жар­ни­ка­ри. Мно­го по-къс­но се дос­та­вят ав­то­мо­би­ли и тех­ни­ка, а по­жар­ни­ка­ри­те се уд­во­я­ват.

Мар­шру­тът ми­на­ва през ъг­ло­ва­та кра­си­ва рес­тав­ри­ра­на къ­ща, ко­я­то се оказ­ва, че е би­ла кни­жар­ни­ца­та на Ми­лю Ка­са­бов - ба­ща­та на Гео Ми­лев.

Той е бил из­клю­чи­тел­на лич­ност с мно­го зас­лу­ги за град­ска­та кул­ту­ра и бит.

Ту­рис­ти­те раз­би­рат и как­во е има­ло в Ха­ли­те, пре­ди да се пре­вър­нат в най-пред­ста­ви­тел­на­та Град­ска ху­до­жес­тве­на га­ле­рия, как­то и как­во пред­став­ля­ва ку­ла­та, ко­я­то се из­ви­ся­ва над сгра­да­та.

Мар­шру­тът про­дъл­жа­ва и край Ста­рия те­а­тър, се­га дом на ан­сам­бъл "За­го­ре", ко­я­то е би­ла пър­ви­ят Ар­хео­ло­ги­чес­ки му­зей и пър­ва­та Ху­до­жес­тве­на га­ле­рия. Мно­го ис­то­рии крие и сгра­да­та на Дра­ма­тич­ния те­а­тър.

Пос­лед­на­та спир­ка е пред ра­дио Ста­ра За­го­ра, ко­е­то е пър­во­то бъл­гар­ско из­вън­сто­лич­но ра­дио на по­ве­че от 80 го­ди­ни. За пър­ви­те не­го­ви дни и ча­со­ве раз­каз­ва лич­но пър­ва­та го­во­ри­тел­ка на ра­ди­о­то - го­ля­ма­та ак­три­са и об­щес­тве­нич­ка Ма­ра Шо­по­ва.

През ця­ла­та ек­скур­зия мо­же да се на­у­чи мно­го за би­та и ин­те­ре­си­те на хо­ра­та през го­ди­ни­те, за тай­ни­те на па­ви­ра­ни­те ули­ци, как­то и за из­тръг­на­ти­те по вре­ме на зе­мет­ре­се­ни­е­то през 1928 г. ки­па­ри­си и за­ме­ня­не­то им с ли­пи.

Старозагорци и гостите на града могат да се потопят в магията на времето и да се завърнат в миналото столетие чрез часовниците на Стара Загора. По интригуващ начин е разказана историята на някои от най-известните градски часовници, както и тайната на точното време част от живота на известни старозагорски часовникари.

Ту­рът за­вър­ш­ва пред ем­б­ле­ма­тич­ния ча­сов­ник на Дър­жа­вен кук­лен те­а­тър.

Тре­ти­ят без­п­ла­тен град­с­ки тур - Не­ви­ди­ма­та Ав­гус­та Тра­я­на...

Ек­с­кур­зо­вод на пъ­те­шес­т­ви­е­то в ми­на­ло­то ще бъ­де Ма­рия Ка­ми­ше­ва, уред­ник в от­дел "Ан­тич­на ар­хе­о­ло­гия" на Ре­ги­о­на­лен ис­то­ри­чес­ки му­зей - Ста­ра За­го­ра. По­се­ти­те­ли­те виж­дат  юж­на­та пор­та на ан­тич­ния град, гро­бищ­на цър­к­ва и га­ле­рия и се пре­на­сят в пе­ри­о­да на Ан­тич­ност­та и въл­ну­ва­щи­те и не­раз­ка­за­ни ис­то­рии на Ста­ра За­го­ра.

Те­ма­тич­на­та и ин­т­ри­гу­ва­ща оби­кол­ка "Па­мет за Ос­во­бож­де­ни­е­то"  - чрез нея по­се­ти­те­ли­те се за­поз­на­ват с ге­ро­из­ма на за­щит­ни­ци­те на гра­да по вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на (1877-1878 г.) и слав­ната им са­мо­жер­т­ва.

Има градски турове за всеки вкус, а в момента се разработват още.

Друг популярен маршрут пренася в Античността и невидимата Августа Траяна. 

Ос­вен тра­ди­ци­он­ния кул­ту­рен ка­лен­дар, Об­щи­на Ста­ра За­го­ра ак­цен­ти­ра и вър­ху уи­кенд съ­би­тия, ко­и­то се про­веж­дат в края на вся­ка сед­ми­ца.

Цел­та на ини­ци­а­ти­ва­та "Уи­кенд праз­ни­ци под ли­пи­те" е да бъ­дат ожи­ве­ни от­кри­ти­те прос­тран­ства, да бъ­дат под­кре­пе­ни та­лан­тли­ви­те мла­ди хо­ра, как­то и да бъ­дат прив­ле­че­ни гос­ти в гра­да.

Те­ма­тич­ни­те уи­кен­ди са на­си­те­ни с раз­но­род­ни кул­тур­ни съ­би­тия, свър­за­ни с раз­лич­ни из­кус­тва - му­зи­ка, ли­те­ра­ту­ра, те­а­тър, жи­во­пис, ви­зу­ал­ни из­кус­тва и др.

Ло­ка­ци­и­те са раз­по­ло­же­ни как­то в цен­тъ­ра - пе­ше­ход­на­та зо­на, сце­на­та пред сгра­да­та на об­щи­на, но­ви­те арт прос­тран­ства, та­ка и в ос­та­на­ли­те пар­ко­ве и гра­ди­ни на Ста­ра За­го­ра.

Спор­тът съ­що при­със­тва осе­за­тел­но в уи­кенд ка­лен­да­ра, съз­да­вай­ки по­ло­жи­тел­ни емо­ции и ди­на­ми­ка.

В Ре­ги­о­на­лен ис­то­ри­чес­ки му­зей Ста­ра За­го­ра уси­ле­но се ра­бо­ти по ди­ги­та­ли­за­ци­я­та.

До мо­мен­та в два про­ек­та са об­хва­на­ти по­ве­че от 2500 мо­не­ти, сред ко­и­то тра­кий­ски, рим­ски и гръц­ки мо­не­ти от VI-I в. Пр. Хр., как­то и пред­ме­ти от фон­да на ин­сти­ту­ци­я­та.

Ди­ги­тал­на биб­ли­о­те­ка пред­ла­га и Ре­ги­о­нал­ната биб­ли­о­те­ка "За­ха­рий Кня­жес­ки". В нея мо­гат да бъ­дат на­ме­ре­ни де­сет­ки по­щен­ски кар­тич­ки, ка­лен­да­ри и сним­ки, пред­ста­вя­щи Ста­ра За­го­ра.