През зимния период на годината в България винаги се усеща напрежение сред хората, произтичащо от дисбаланса ниски доходи (заплата, пенсия, помощи) - високи разходи за текуща издръжка. Огромна част от домакинствата нямат алтернатива за отопление освен електричеството. Това довежда до недоволство от високите сметки за ел. енергия през зимата. В енергийната стратегия има заложени приоритети за газифициране на домакинствата, но за да се промени числото на газифицираните домакинства в България от 3% спрямо 50% за ЕС,
трябва да се изведат на преден план изпълнението на политиките за газифициране
обвързани със социално-икономическото развитие по регионите в страната. В политическите програми също има заложени приоритети за дългосрочни политики и икономически просперитет. Основните цели са дефинирани през 2011 г. в Националната енергийна стратегия до 2030 г. Тази стратегия определя кратксрочни, средносрочни и дългосрочни национални цели, които са част от общоевропейските цели и имат правнообвързващи преспективи за развитие в газовия сектор у нас.
По отношение на вътрешния пазар на природен газ и развитието на битовата газификация в страната е необходимо:
1. До 2020 г. минимум 30% от домакинствата да имат достъп до газоразпределителната мрежа.
2. Разработване на целеполагащ документ, отговарящ на изискванията на отрасловата стратегия и да се определи средногодишен темп на нарастване. Този документ следва да се приложи към разработването на нова Енергийна стратегия с хоризонт до 2050г.
3. Трябва да се даде избор на домакинства дали да използват твърдо гориво, което увеличава фините прахови частици, или природен газ, който ги намалява защото има 100% изгаряне.
4. Увеличение на пазарния дял. Колкото повече се бави газифицирането, толкова повече губят българските домакинства, а държавата като автор на политики трябва да следи и регулира баланса между търсене и предлагане на пазара.
5. Тези, които се присъединят към мрежата, да се облекчат чрез заплащане на по-ниски данъци, а тези, които искат да се включат, а нямат възможност, да се обвържат с пенсионните фондове.
Газифицирането е нужно на обществото и е от социално-обществен интерес.
Потребителите на природен газ не се интересуват откъде той се доставя
а да им бъде икономически изгоден. Природният газ е най-атрактивната алтернатива за бита и е въпрос на време за промяна.
Природният газ няма да направи българите богати, но със сигурност ще намали разходите им. Притесненията от надписани сметки в общите части на жилищни сгради ще изчезнат, защото колкото изхарчи човек - толкова ще плаща.
За изчисляване на точната консумацията на природен газ в едно жилище трябва да се изчисли върховата консумация, тъй като не съществува теоретичен модел, който да определя точната консумация на синьо гориво и може да се пресметне в киловатчас.
Един кВтч електроенергия за битови нужди сега струва 0.18 лв., докато 1 кВтч енергия, получена от природен газ, струва 0.08 лева.
Разликата е 0.10 лв., или 2.25 пъти! Това показва, че синьото гориво е евтин и необходим заместител на електроенергията за
бита.
Природният газ е решение за над 6 млн. поляци. В Холандия той е навлязъл в почти 100% от домакинствата и предприятията, В Италия 75%, а в Чехия 90% от домакинствата са газифицирани.
Една нарастваща тенденция е използването на природен газ в автомобилния транспорт, която спомага за намаляне на парниковите газове.
България има шанс да заеме лидерска позиция на Балканите поради благоприятното местоположение и бъдещия газов хъб "Балкан". Още повече, че битовата газификация е сред приоритетите в енергийното законодателство на ЕС.
Съседната на България Турция например вече се превърна в една от най-бързо развиващите се пазари на енергия в света.
Турция внася 99% от природния газ, от който произвежда и 37,8% от електроенергията си
Турция консумира близо 48 млрд. куб. м. синьо гориво, като само в Истанбул има над 2 млн. битови абонати.
Самото производството на електроенергия с паро-газови турбини има своите предимства: Намаляване на вредните емисии; Висока ефективност на производството на ел.енергия; Възможност за комбинирано производство.
Показателите на Световната банката за благоприятна бизнес среда на страните от Балканския полуостров поставят Румъния на 36-то място, България на 39-то, Сърбия на 47-мо, Гърция на 61-во и въпреки икономическия подем и непосредствената близост до световните газови резерви, Турция остава на 69-та позиция!
Тези показатели се следят от инвеститори в световен мащаб. Съчетано с една силна държавна политика за газифициране, България ще се изкачи от сегашната си позиция и неминуемо ще привлече инвеститорски интерес. Наложително е държавата като регулатор да създаде условия за благоприятна бизнес среда, за спокоен икономически живот на пазарните субекти, защото свободната конкуренция дисциплинира и е двигател на прогреса.
Общественият интерес от газифициране засяга потребностите на българските граждани.
Социалните помощи, които се дават за въглища и дърва, са съпътствани от корупционни практики
а с природния газ няма как да се спекулира.
Не бива да се забравя, че газификацията не може да се развива без активното участие на държавата. Ако газифицирането на бизнеса се задвижи с бързи темпове, ще се открият нови работни места, което ще доведе до навлизане на чуждестранни инвеститори и откриване на нови призводства в газифицираните райони.
Една масова газификация за бита и индустрията ще доведе до повишаване на конкурентноспособността на българските стоки на европейските пазари. Не бива да се забравя и че цената на електричеството ще расте.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
