:
На 25 януари през 1879 г. е основана Българска народна банка. Тя е първата публична институция в България след Освобождението. Създадена от Временното руско управление в България, БНБ е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на БНБ. На 23 май банката е официално открита, а на 6 юни е извършена първата банкова транзакция. БНБ е 18-ата най-стара централна банка в света.
--------------------------
Щом прекрачиш прага на БНБ, имаш усещането, че влизаш в храм. Сякаш човек се е докоснал до един потаен и скрит свят в центъра на столицата. Нищо в интериора на сградата не е променяно след построяването й. Подредбата в кабинета на гуверньора е запазена от 30-те години на миналия век. Единствената новост е настолен компютър на бюрото му. Най-голямата зала в БНБ е 108, където се провеждат заседанията на Управителния съвет.
Стените са разделени на пана, тапицирани с червени тапети. Във вътрешното оформление са използвани ясен, дъб и орех. Сградата на БНБ впечатлява не само с архитектура и автентичност, но и с часовника, който е в чакалнята. Той е първият с електронна система за управление на часовници в България.
Сградата, в която сега се помещава централното управление на БНБ, е построена между 1934 и 1939 г. Проектът е дело на известните по онова време архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. На 20 октомври 1935 г. е положен основният камък. Заедно с него е вложено и послание, запазено в архивите на банката. По това време управител е Добри Божилов. На събитието присъстват министър-председателят Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов, министър на външните работи.
Снимки от годините на Втората война показват БНБ такава, каквато я виждаме и днес. Димитър Цолов изучава американския опит, а арх. Иван Васильов - европейския, в изграждането на защитени хранилища за пари и злато. Резултатът е впечатляващ. Сградата е изградена в строг класицизъм. Интериорът и екстериорът са решени чрез принципите на модернизма – с проста и ясна геометрия. Вътрешната украса е правена по концепция на проф. Михайло Парасчук.
Средт най-забележителните детайли от интериора са витражите, които са дело на Дечко Узунов, проф. Иван Пенков и Марин Маринов.
В сградата на БНБ има вечен огън в памет на служителите на банката, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На паметна плоча са изписани имената на служителите и заеманите от тях длъжности.
През 1978 г. сградата придобива статут на архитектурен и художествен паметник на културата с национално значение.
Историята на БНБ е всъщност прочит на стопанския живот на България от Освобождението до наши дни.
На 4 април 1879 г. е назначен първият управител - Лудвиг Карбоньор, служител от Министерството на финансите на Русия, по това време на служба в България. На 23 май БНБ е официално открита от Карбоньор. На тържеството присъства княз Ал. Дондуков-Корсаков. Карбоньор остава на поста до 1 юли същата година. Той е единственият чужденец, заемал най-висшия ръководен пост в централната ни банка.
На 6 юни държавата внася в БНБ 8 687 043 франка, от които 2 000 000 са за нейния капитал. Това е първата парична операция на банката.
На 1 юли за управител е назначен Георги Желязкович.
През 1880 г. е приет Закон за правото за рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица - левът - и се утвърждава монополното право на банката в тази област. През следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки. Пет години по-късно е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности, като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има възможност да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.
На стените на банката има портрети на всички нейни управители – най-младият е Георги Желязкович, а най-дълго на поста е бил Христо Чакалов. Вела Луканова е единствената жена, стояла начело на БНБ. Добри Божилов пък е единственият гуверньор, който се изкачва от най-ниското до най-високото ниво в йерархията. През 1902 г. той постъпва в банката като книговодител, а през 1922 г. става неин ръководител, като заема поста до 1944 г. с известни прекъсвания. През 1945 г. е посочен като главен виновник за неизплатения дълг на Германия към България от 75 млрд. лева, осъден е на смърт и е екзекутиран.
През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен Валутен борд. Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите й за кредитиране на търговските банки са силно ограничени.
През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София. Тя трябва да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита.
През 1999 г. е извършена деноминация на лева.
От 1 януари 2007 г. БНБ е част от Европейската система на централните банки.
Настоящият управител на БНБ Димитър Радев е избран от 43-то Народно събрание за шестгодишен мандат, считано от 15 юли 2015 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
