Ръстът на цените на земеделските имоти вече е изконсумиран. На някои места явно се надуват балони, като например в Североизточна България, коментира шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. При рента от 30-40 лв. цена на земята 1300 лв., каквато се иска в Добруджа, е абсолютно нереална, смята той. Ако една нива не може да възвърне вложенията си за 10, максимум 15 години, тя изобщо не си струва да се купува и няма кой да даде парите си за нея, смята Вукодинов.
Масовата рента в момента е около 15 до 25 лв., казва експертът по селското стопанство и бивш зам.-министър на земеделието Светла Бъчварова. При подобна рента нормалната цена на земята не би трябвало да надхвърля 300 лв. До 2009 г. имаше редовна информация относно цените на земеделските земи и броя сключени сделки, осигуряване от Системата за агропазарна информация, припомни Бъчварова. По този начин изкривяването на пазара не беше възможно, докато в момента може да се спекулира много около цените. Пазарът в момента е доста стеснен, допълва още Бъчварова. Според нея годишно се търгуват не повече от 800 000 до 1 млн. декара ниви. Повечето от стопаните търсят уедрени парцели, каквито обаче се срещат много рядко. Именно разпокъсаността е основната причина земята в Южна България да е с най-ниска цена. Там декарът се движи в диапазона 250 - 300 лв., коментира Бъчварова. Тук обаче говорим за цени, които са за ниви, годни за обработка - между втора и шеста категория, уточнява тя. По-ниската категория земи е и на много по-ниска цена. Дори при обработваемите ниви обаче никой не иска да купува парцели, които са изключително разпокъсани, попаднали в ръце на много наследници, които трудно могат да бъдат открити. Точно такава е ситуацията в Южна България. Малко по-добре стоят нещата в Северозападна България, затова и цените там се движат около 300 - 350 лв., казва Бъчварова. Според нея независимо от цените пикът на покупка на земи вече е отминал. Най-голямото търсене беше през 2007 - 2008 г. при присъединяването на страната ни към Евросъюза. Но дори тогава цените реално не скочиха особено много, допълва Бъчварова.
Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика:
Досега пазарът на земя се движеше от три групи инвеститори - фондовете за земя, инвеститори и земеделски производители. "Пионери" бяха фондовете за земеделска земя (АДСИЦ), които бяха създадени в началото на 2004 г. и влязоха с бързи темпове през 2005-2008 г. Инвеститорите, хора с възможности, които търсят място за свободните си пари в очакване на някаква възвръщаемост, започнаха да обръщат поглед към земеделската земя още от 2006 г., когато влизането на страната в ЕС беше очертано и беше ясно, че ще има субсидии на единица площ. Броят на тези инвеститори нарасна значително в следващите години, особено с идването на кризата и спадането на печалбите от други видове активи. Самите земеделски стопани започнаха масово да влагат средства в купуването на земя с нарастването на арендите, породено отново от субсидиите на площ. Така станахме свидетели на среден годишен ръст от 20% на цената на земята за периода 2006-2012 г. Успоредно с поскъпването на земята бяхме свидетели и на покачване на цените на храните през последните години (заради съвкупност от климатични и макроикономически фактори), което създаде усещането, че земеделската земя е златна инвестиция, защото приходите (било от продукция, било от рента) също се повишаваха. Към 2013 г. обаче са налице достатъчно предпоставки трендът при цената на земята да се промени. От една страна, се задава понижаване цените на зърнените и маслодайни култури заради очакваните добри добиви в основните страни износителки. От друга, бюджетът за Общата селскостопанска политика на ЕС и по-специално за директните субсидии за 2014-2020 ще бъде намален за първи път в историята на ОСП и субсидиите вече няма да "помпат" цената земята и на арендата. Субсидиите, на които българските земеделци могат да разчитат през първата година от прилагането на новата ОСП, ще са на нива близки до тези от 2012 г., а и в следващите години до 2020 г. ще нараснат съвсем малко. В допълнение на това фондовете за земя вече натрупаха достатъчно активи, окрупниха парцелите си и логично ще започнат да ги осребряват. Известно отрезвяване се наблюдава и от страна на другите инвеститори в земеделска земя. Т.е. като купувачи ще останат земеделските производители дотолкова, доколкото им позволяват възможностите. Предполагам, че през 2013 г. пазарът все още може да се движи по инерция, но спад в цените изглежда съвсем вероятен в близките две години.
Радослав Христов, зърнопроизводител:
Пазарът на земеделска земя се оказа поредният балон, който се понапука в последните месеци и показа, че цените на него са били завишени. Елементарната математика го доказва. Не може да се плащат десетки стотици левове за декар, от който се печели едва 30-40 лв. годишно. Това означава да чакаш инвестицията ти да се възвърне след няколко десетки години. Това не е изгодно за никого. Затова дори и ползвателите на земеделски земи, да не говорим за инвестиционните фондове, отказват да купуват ниви, защото им е неизгодно. Така в момента пазарът на практика е блокиран.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
