Първата си праскова посадил преди казармата, през 1974 г. вече карал мерцедес
1 март 1989 г. Много българи, в които бие сърце на предприемачи, помнят тази дата. Защото от тогава насам частният бизнес у нас стана легален. Преди малко повече от 25 г. ръцете на първите ни капиталисти бяха развързани с Указ 56 за стопанската дейност, приет от Държавния съвет на Народна Република България. Така "частник" престана да бъде мръсна дума, а да правиш бизнес вече не беше престъпление.
И още преди падането на Тодор Живков от власт хората започнаха да подхващат това-онова. Някои бяха доста напред с материала, защото отдавна "чукаха частно", макар и под заплахата да бъдат арестувани и съдени. Други бързо наваксаха, трети пробваха с едно, после с друго - докато намерят своето място под слънцето. Ето историите на няколко от първите български капиталисти.
Петър Байчев е бизнесмен от Сливен, който в момента обработва 19 хиляди декара земя. Има затворен цикъл на производство - зърно, животни, колбасарски цех и верига от магазини. За Байчев работят 60 души. "Моите работници не са чиновници, още по-малко аз. При нас хлябът се изкарва всеки ден с много труд", твърди агробизнесменът, който си спомня как е започнал официално частния си бизнес преди четвърт век. "За разлика от останалите, когато след 10 ноември 1989 г. разрешиха официално частния бизнес, аз вече имах достатъчно пари, за да стартирам. От праскови в района на родното си село Мечкарево изкарвах по 18 хил. лв. годишно. Още 90-а година закупих селскостопанска техника - модерна за времето си, за 50 хил. лв. Тогава мои съселяни ми се довериха и започнах да обработвам земите им рещу рента", спомня си днес 72-годишният Петър Байчев.
Тази година той ще открие модерен свинекомплекс за 2,2 млн. лв., 1,3 млн. от които са собствени пари. Неговата кланица е единствена в общината, която приема едър рогат добитък. Днес бизнесменът с усмивка обяснява, че първият му магазин от търговската верига в Сливен е струвал колкото авиокомпания "Балкан". "Купих го от общината в квартал "Стоян Заимов". Платих 140 хил. долара в левова равностойност, а същия месец държавата продаде авиокомпания "Балкан" за 140 хил. долара. Излиза, че аз можех да купя и единствената по това време държавна авиокомпания", казва Байчев.
Всъщност началото на неговия път в частния бизнес започва още през далечната 1962 г. Шест месеца преди да влезе в казармата, Петър Байчев и баща му засаждат първата си частна прасковена градина. "Когато излязох от казармата, градината даде плод", спомня си Байчев. Две години по-късно той вече си купува лек автомобил волга. "През 1967 г. с баща ми караме праскови на пазара в Хасково и пред нас има мерцедес. Тогава му казах, че следващата ми кола ще бъде мерцедес. Така и стана". През 1974 г. Байчев си купува мерцедес.
"За мен демокрацията е огромна придобивка. Първо, мога да работя където си поискам в света, но аз работя в България. Второ, мога да членувам в която партия си искам, но не членувам никъде. Трето, мога да живея където си поискам, но живея в моето родно село Мечкарево. Това малко неща ли са?", пита риторично бизнесменът, който няма намерение да спре да работи активно. "Големият ми внук тренира колоездене в Италия. Каза, че ще се върне да поеме работата от мен след 10 години. Дотогава смятам да работя активно", казва Байчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
