Красимир Коев е председател на Изпълнителната агенция по лозята и виното. За качеството на българс-кия алкохол, за това как да изберем вино за празниците и за това какви пазари си възвърнаха предприятията ни, той разговаря със "Стандарт".
- Продаваме питиета на Русия, Африка и Китай
- Напитките ни са равни по качество на вносните, но са на по-ниска цена, казва Красимир Коев
- Господин Коев, на дискусията на "Стандарт" "Да на българската храна" Вие споменахте, че от 120 милио-на литра вино, което се изпива у нас, едва 5 милиона са вносни. Как се постигна това - по-качествено ли ста-на виното ни, или имаше някакви административни мерки?
- Административните мерки се свеждат само до това, да се контролира всичко, което постъпи на терито-рията на страната и да се види дали виното, произведено в държава от ЕС или извън него, отговаря на всич-ки качествени показатели и дали е безопасен продукт. А това, че малко количество вино е вносно, това е атестат за българското вино. Защото в крайна сметка като качество и като цени то е в пъти по-качествено от другите вина, които пристигат на българския пазар. Нашите вина не отстъпват като качество на онези, които пристигат от чужбина, но в ценово отношение са по-достъпни. Българинът премина това залитане - непре-менно да пробваме нещо вносно, установи, че като цяло българското вино е много по-добро и в момента консумацията на вносни вина е под 5 на сто в страната. Само за справка ще дам Франция, лидера в световно-то винопроизводство - 48 на сто от консумацията там са вина, произведени извън нейната територия.
- А какво се случва с некачествените вина, които идват у нас от чужбина?
- Те веднага попадат под санкция - или биват изтеглени от магазините, или се налага глоба на вносителя. Много зависи какво е нарушението и какви са установените несъответствия в самото вино. Ако касае някак-ви физико-химични показатели, виното автоматично се изтегля от пазара. А предписанието към вносителя е или да го дестилира, или да го върне там, откъдето го е получил. Но в никакъв случай такова вино не попада в магазинната мрежа - нямаме такъв случай.
- А как се позиционира българското вино на международния пазар - разширява ли се търсенето му?
- Общо-взето, при изключително високата конкуренция като качество и цени, нашето вино не отстъпва по никакъв начин на световните винопроизводители - Франция, Италия, Аржентина, Чили. Напоследък нов па-зар за нас е Африка, където има инвазия на български вина. Поръчките не са единични и до края на годината мисля, че ще изнесем около 500 000 литра вино за Африка. Увеличаваме също виното, което изнасяме за страните от Западна и Централна Европа, за Китай. Не можем да изпаднем в еуфория, че сме износители с огромен дял, но в крайна сметка увеличаваме изнесените количества от предходната година, макар и с про-цент-два.
- Доколкото знам, увеличаваме дела си и в Русия?
- В Русия ситуацията е следната - до преди десетина години България бе представена от вина, които бяха в най-ниския ценови сегмент, но там в количествено отношение бяхме с много добри позиции. В момента България изнася продукти от изключително високо качество за Руската федерация. Тези обеми, които са из-насяни преди десетина години, сега са доста по-малко - може би два или три пъти, но това, които самите ви-нопроизводители печелят, е може би три или четири пъти повече и нашите винопроизводители работят с много по-добра печалба.
- Наближават празници. Как да избираме виното, което да сложим на трапезата?
- Ако е от търговската мрежа, независимо дали е от големи търговски вериги или малки магазини, абсо-лютно всичко, което е попаднало там, е контролирано и проверено. Съветваме обаче потребителите да не посягат към вина, които са домашно производство и се продават на съмнителни места. Говоря за пазарите, за паркинги между кварталите или населените места. Въобще за места, където не знаете в какви условия е произведено и съхранявано това вино. И най-калпавата ракия или вино заводско производство са по-безопасни от най-добрите домашни. Не си разваляйте празниците, като купите за един лев по-евтино бутилка ви-но,тъй като не знаете какви неприятности може да ви донесе това. И най-вече - не си увреждайте здравето.
- А коя цена ни гарантира, че пием наистина вино от грозде, а не така наречената на жаргон "втора цед-ка"?
- Вторите и третите цедки останаха в миналото. Първо, защото контролът е доста засилен, а второ, защото гроздето е на такива ниски и достъпни цени, че не си заслужава човек да си създава главоболия и неприят-ности. Всяка една апаратура вече хваща дали си вложил вода, която не е от гроздовия сок, дали си вложил оцветители. Глобите са изключително високи - тръгват от 5000 до 100 000 лева. Няма смисъл да си вземаш беля на главата, затова че ще продадеш примерно 1000 бутилки от нещо, за което винаги ще се разбере.
- Какво вино предпочита българинът - бяло или червено?
- Понеже сега сме в зимните месеци, червеното вино има по-висок дял, но ми прави впечатление, че през лятото неговата консумация също е с много висок пазарен дял. Около 45 на сто е делът на белите вина и ро-зето спрямо червените.
- Успява ли виното да измести ракията като традиционна напитка на българина?
- Говорят дори и за бирата, че започва да измества ракията. Що се отнася до виното, сега има увеличение на изпитото вино. Имайте предвид, че до един тон добито грозде всеки у нас може да консумира вино и ра-кия - няма право да ги продава, но може да ги консумира.
- Българското грозде също се изнася на международния пазар. Къде изнасяме и на какви цени?
- Италия е най-големият потребител на винено грозде, Гърция, Хърватска, Чехия. Що се отнася до цените, това е въпрос на договорки, но щом нашите производители продават там, значи са доволни от цените, които получават.
- Има ли още някакви мерки, които трябва да се вземат за бранша?
- Това, което трябва да направи държавата, го е свършила. Осигурени са 134 милиона лева за този програ-мен период. Тези пари могат да бъдат за засаждане на нови лозя, за инвестиции в предприятията, има мяр-ка за застраховане на реколтата, както и за рекламиране на българското вино на пазарите в страни извън ЕС. Тя ще заработи от февруари догодина и се надяваме винопроизводителите да се възползват от нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
