- Цената пада леко през март, но от април се очкава 4% скок
- Повишение на цената на природния газ с близо 4% над сегашната прогнозира общественият доставчик "Булгаргаз" за април.
Новината за очакваното ново поскъпване на синьото гориво за потребителите обаче остана на заден план на фона на скандалите в дружеството между новото и старото ръководство, които доведоха и до разнобой между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков. Отношение по казуса "Булгаргаз" взеха и бившите министри от Тройната коалиция Румен Овчаров и Румен Петков, както и експремиерът Бойко Борисов, които отправиха обвинения за злоупотреби.
Докато течаха скандалите, общественият доставчик обяви положителна новина - внася в Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ предложение за намаляване на цената за март с 1,75% - до 107,96 лева за мегаватчас без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Веднага след това обаче дружеството оповести прогнозата си за цена през април, което е задължено да направи по закон - тя е 113,85 лева за мегаватчас, или с 3,6% повече от сегашната цена и с 5,5% над предложената за март.
Тенденцията се връща нагоре
Ако очакването за април се сбъдне, това означава, че газът отново тръгва нагоре. Цената за април е прогнозна, уточняват от "Булгаргаз". Тя е формирана на база прогнозни стойности на ценообразуващите компоненти към 8 февруари 2022 г. Окончателната цена ще бъде утвърдена от КЕВР на 1 април.
Традиционно от второто тримесечие на годината потреблението на горивото пада, както и цената. Миналата година обаче през лятото наблюдавахме сериозно поскъпване на газа, което продължи и есента, а пикът дойде на Нова година, когато синьото гориво скочи рязко с 30% до рекордните 133,41 лева за мегаватчас.
Дори след намаляването на цената с над 17% от 1-и февруари, тя пак остава по-висока отколкото в края на миналата година. Този месец един мегаватчас струва 109.88 лева, при 102,33 лева през декември. През февруари миналата година пък цената е била 30,39 лв/Мвтч -т.е. над три пъти по-ниска от сегашната.
Потребители още чакат компенсациите
Домакинствата, които се отопляват на газ, ще получат компенсация и за февруарските си сметки, каквато имаше за декември и януари. Според утвърдената формула, компенсацията би трябвало да е малко над 30,50 лева за всеки изразходван мегаватчас. За януари тази компенсация беше 42,31 лв. за Мвтч, а за декември 26,77 лева. Те бяха приспаднати на куп от януарската фактура.
Има обаче и домакинства, които все още очакват обезщетенията си, съобщи бТВ. Такъв е случаят със собственик на газифициран апартамент от 130 кв. метра, който си пускал радиатор само в едната стая заради високите цени на газа тази зима. Въпреки това му пристигнала сметка от 501 лева за януари. Оказало се, че във фактурата не са отразени компенсации. От фирмата за енергиен мениджмънт му обяснили, че причината е, че блокът му е с централна газова инсталация, а не с индивидуални котлета във всяко жилище. Затова и доставчикът не ги разглеждал като битови потребители, а като фирма. Абонатът е подал жалба с надежда все пак да му се начислят компенсации.
Защо гръмна бомбата в "Булгаргаз"
И докато хората се интересуват от сметките си, в "Булгаргаз" тече разследване за неизгодни сделки. То започна след като през миналия уикенд бившият министър на енергетиката Румен Овчаров обяви, че новият борд следва същите практики като стария и е продал за ден 60 хил. МВтч газ в Румъния. Бившият МВР шеф Румен Петков добави, че сделката през хъб "Балкан" е станала за рекордно кратките 3 секунди, а огромна печалба отишла при посредници. "На 3 февруари - встъпването в длъжност на новото ръководство - са продадени 10 000 мегаватчаса. 4 февруари - 12 000 мегаватчаса. 5 и 6 февруари - по 30 000 мегаватчаса (минимум чиста печалба 1,8 млн. евро)", изреди Петков.
От "Булгаргаз" реагираха с обяснението, че през борсата са продадени излишни количества с цел финансово стабилизиране на дружеството. Излишъкт се натрупал заради по-ниското потребление в почивните дни. Продадени били не 60 000, а 37 хил. МВтч, а продажбата им била наложителна, защото нямало достатъчно пари в касите на дружеството.
В неделя енергийният министър Александър Николов, който беше в Баку за осмата министерска среща за Южния газов коридор, спешно свика пресконференция, на която обяви, че новото ръководство на "Булгаргаз" е открило дупка в дружеството за 200 млн. лв. И заяви, че срещу енергийната политика на кабинета се води война.
Бившия шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов обаче твърди, че бил оставил дружеството в добро финансово състояние.
Енергийният министър обаче видя заговор срещу новото ръководство на "Булгаргаз". Той обясни, че продажбата на количествата в Румъния е била, за да не изпадне "Булгаргаз" в дисбаланс спрямо газовия оператор "Булгартрансгаз" и да се наложи накрая да продаде на него излишния си газ на цени с 8% по-ниски от редовните.
"Тези сделки на се изненадващи, но явно за някои хора са. В рамките на по-малко от 12 часа се изказаха както хора от градивната опозиция, така и бивш министър от кабинета на Станишев, бивш премиер. Това като групов говор показва, че срещу енергийната политика на правителството се води война. Интересно е, че информацията е еднакво грешна и прилича на преписването в гимназията", заяви Александър Николов.
Той посочи, че продажбите в петък не са за 60 хил. а за 37 400 МВтч, които били излишък от 14 процента на дневна база заради по-мекото време. Така били реализирани 18 сделки с десет контрагента и всички, които са искали, са можели да си купят. Освен това сделките били извършени на държавната газова борса, а не на частната, която бе предпочитаната от бившето ръководство. Приходите от тези сделки ще са малко над 5 млн. лв., а печалбата за дружеството - 1.5 млн. лв., изчисли министърът.
Александър Николов увери също, че новото ръководство на "Булгаргаз" е достатъчно компетентно. Той определи като спекулации твърденията, че назначението на новия шеф Людмил Йоцов, който доскоро е бил служител в свързваната с "Газпром" "МЕТ енерджи трейдинг България", може да помогне за дългосрочния договор с руснаците или да е троянски кон.
След това скандалът се прехвърли и в Народното събрание. Управляващото мнозинство в парламентарната енергийна комисия обаче реши да засекрети насроченото за вторник извънредно изслушване за борсовите сделки на държавния газов доставчик. Тогава се оказа, че част от поканените за изслушването нямат допуск до класифицирана информация и се наложи да го напуснат, а депутатите да получат данни от шефа на ДАНС, но да не могат да ги споделят, заради засекретяването на комисията. Това бе наречено абсурд и пародия от депутат от ГЕРБ Делян Добрев.
Депутатът от "Демократична България" Иво Мирчев пък след закритото изслушване написа във Фейсбук, че "казусът с уж скандалните продадени количества природен газ от "Булгаргаз се оказа фалшив".
Прокуратурата също започна разследване, а в понеделник на разпит бе беше извикан бившият шеф на държавната фирма Николай Павлов. Преди това премиерът Кирил Петков намекна, че ще му повдигнат обвинения. Самият Павлов твърди, че няма притеснения.
А в сряда парламентът избра Станислав Тодоров за председател на КЕВР и Благой Голубарев за член на регулатора.
И така, докато на газовия фронт у нас политиците водят тежки сражения, домакинствата и бизнесът трябва да се справят с непосилните цени на синьото гориво. Които пък бъркат в джобовете на всички българи с бясното поскъпване на живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
