Вторник,

Мисия възможна ли е брандът "БГ вино"

От: Даниела Казанджиева, снимки Божидар Марков -
332
Мисия възможна ли е брандът "БГ вино"
A
A
A

Браншът за първи път се събра, умува за обединение

Един от първите уроци, който всяко българче учи, е историята за хан Кубрат и снопът пръчки. Старият владетел нагледно показал на синовете си, че е лесно да прекършиш всяка по отделно, но когато са събрани, това не може да се случи. Веднага след смъртта му обаче наследниците забравили бащиния завет и всеки тръгнал в различна посока да търси своята България.
И оттогава, та чак до ден днешен, се търси идеята, която да обедини българите. Историята показва, че подобни случаи са рядкост. За последните 50 г. единствено четвъртото място в света на българските футболисти на Световното първенство в САЩ 1994 г. накара цялата нация да ликува заедно.
И ако преди четвърт век Пеневата чета ни изпълни с гордост и развяхме трикольора по улиците, то може ли брандът България да накара хората да се обединят в преследването на единна цел? Може ли виното ни, което носи множество медали на различни изби от най-престижни световни конкурси, да се рекламира като "Българското вино"?

-----------------------
Отговори на този въпрос потърсиха участниците в Първата национална конференция на винопроизводителите, организирана от Българската асоциация на производителите и износителите на вино. Тя се проведе на 27 март в София, а темата беше "Успехът на българското вино на световните пазари - мисия възможна".

Сред въпросите, поставени за обсъждане в дневния ред, бе и предложението на Галина Нифору, председател на Асоциацията, за създаване на Български винен маркетинг борд, който да работи за имиджа на бг виното по света. "Стандарт" бе медиен партньор на събитието.

Форумът за първи път събра голяма част от избите, които заедно да помислят за бъдещето си. Конференцията бе открита от заместник-министъра на земеделието д-р Лозана Василева. "Приветствам идеята за създаване на винен борд. МЗХГ подкрепя усилията на бранша за изграждане на по-добър имидж на страната ни", каза д-р Василева.

"Виното е визитната картичка на страната ни. В последните години сме сред елита на винопроизводителите, вземаме пример от най-добрите в света. Следващата стъпка е нашият маркетинг да придвижи продукта към световните пазари. Държавата винаги е насреща да помага", каза Красимир Коев, шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

"99% от фирмите ни са малки и средни. Обединени, те могат да направят много повече. Маркетингът е този, който помага иновациите да стигнат до голямата сцена. Работим да се промени трендът - вместо да сме аутсорсинг дестинация, да произвеждаме добавена стойност, която да остава у нас", заяви Бойко Таков, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия. Поздравителен адрес имаше и от министъра на туризма Николина Ангелкова.

Пред участниците представителите на държавата представиха новата Национална програма за лозаро-винарския сектор, която стартира на 16 октомври 2018 г.

"МЗХГ изпрати нотификация към Брюксел с искане за увеличение на подпомагането по мярката за промотиране на бг вината в трети страни. Към сегашните 50%, искаме да добавим още 30% от държавата. Така самоучастието ще стане едва 20 на сто. И браншът ще има по-голяма възможност за участие на изложения извън ЕС", каза д-р Лозана Василева.

"10 млн. евро е сумата по тази мярка. През първите два приема тя беше 12 млн. евро. Но се наложи да пренасочваме пари, защото средствата не бяха усвоени. Направете си добре проектите и елате да вземете парите", каза Красимир Коев.

"Но какво да правим, когато парите свършат", попита Биляна Маринова от "Бургозоне". И даде за пример Португалия, в която средствата по тези програми се усвояват от Асоциацията на винопроизводителите - обединяваща структура между бизнеса и държавата. Тя позволява на избите да кандидатстват и има стратегия как да се изразходват средствата за по-дълго време. За това помага и брандът "Португалия", който позволява на винарните да промотират общ продукт в чужбина.

"През последните 15-20 години у нас се случи голяма промяна в развитието на избите. Те използват най-добрите технологии за производството на вино. Но на българския продукт липсва маркетинг", заяви Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България. Избите трябва да започнат съвместна дейност за идентичност на регионите, а после да се обединят на национално ниво. Ако се работи на парче - всеки за себе си, няма да има успех, добави Стоянов.

Галина Нифору посочи един от парадоксите, с който се сблъскваме - по закон сега ние нямаме право да се представяме по света с бранда България, затова се рекламираме с вина от Древна Тракия. Но това е изключително трудно да се разбере от потребителите в Китай, например.

Според някои от участниците във форума, по-лесният начин е избите да се представят пред туристите, отколкото да се промотира бг вино на международния пазар. Затова е по-добре 10-те милиона евро от Националната лозаро-винарска програма да се насочат към България.

Винен борд - чуждият опит

Какъв е чуждият опит и как се е наложило на пазара австрийското вино, разказа виненият консултант Дарел Джоузеф от САЩ, участвал в създаването на Австрийския винен маркетинг борд.

По думите му, винената история на Алпийската държава се дели на два периода - преди 1985 г. и след това. Причината е, че през тази година избухва грандиозен скандал, който тотално срива имиджа на австрийското вино. Тогава става ясно, че за да угодят на вкуса на германците, които обичат сладкото вино, австрийците са подобрявали вкуса на своите възкисели продукти с ... антифриз. Оказало се също, че Австрия не била единствената държава с подобна практика, но пострадала най-много. След скандалните разкрития износът на страната се сринал от 445 000 хектолитра на 45 000.
Тогава правителството във Виена приело най-стриктния закон в Европа за производство на вино. През 1986 г. било взето решение за създаването на Австрийския маркетингов борд, който да промотира страната като винена дестинация и да подобри продажбите. Структурата със 7,5 млн. евро годишен бюджет се финансирала 50 на 50 от държавата и бизнеса, като таксата за производителите се изчислява според годишния добив. Винарните, които правят минимум 3000 хектолитра, плащат по 1,1 евроцента на литър. Ако производството се изнася, плащат още толкова. Организацията, която се състои от 25 служители, поддържа комуникация с медиите от цял свят и със социалните мрежи, обучава сомелиери и винени журналисти, посреща групи от търговци, дистрибутори и журналисти, които развежда из избите, организира винен панаир и дегустации. С много търпение и упорита работа в продължение на години, имиджът на австрийското вино се възстановява. В момента 70% от продукцията е за вътрешно потребление, а останалите 30 на сто са за износ. В почти всеки ресторант със звезда "Мишлен" по света се предлага австрийско вино. Възстановяването на износа и приходите се е случило не само заради борда, но и заради старанието на избите, които започнали да проявяват много по-голямо старание при производството. Постепенно и цените на виното започнали да се покачват, посочи Дарел Джоузеф.

Станимир Стоянов пък даде пример с Молдова, където голяма част от избите са фалирали след ембаргото от Русия. Сега обаче производството се възстановява благодарение на създаването на организация на лозарите и винарите, в която 10 от членовете са от бизнеса, а трима са представители на държавата. А с бранда "Молдова" винарите участват на изложения по света. На последното - ProWein в Дюселдорф, страната се е представила с впечатляващ щанд, който е събирал тълпи от посетителите. Добро представяне са имали и другите съседни страни - Гърция, с аранжировка като в бар, Македония - която залага на местните сортове и бранда Вранец, Сърбия, Босна и Херцеговина и дори Косово, които също дърпат напред.

В същото време България е била набутана в ъгъла с невзрачен щанд, който дори е бил небрандиран, а представените изби са били само 7. Някои от нашите винари дори са предпочели, вместо да се червят на нашия щанд, да се присъединят към германските сомелиери, където трудно някой може да те забележи сред конкуренцията на 100 изби.

"На изложбата в Дюселдорф беше абсолютно дъно, но ние продължаваме да потъваме. Време е да сложим поне дъно", коментира Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на "Домейн Бойяр". Той подчерта, че е нужно да се създадат правила, време е браншът да се обедини, за да е ясно накъде върви бг виното.

Галина Нифору: Ще вдигнем цената,
ще станем разпознаваеми

Целта на създаването на винен маркетинг борд е да направи вината ни разпознаваеми, да увеличи производството на качествени напитки и да вдигне цената им. Това обясни председателят на Асоциацията на производителите и износителите на вина Галина Нифору.

"Имаме всички дадености - растящ брой изби, нови лозя, много професионалисти по веригата, високо качество, древна история, консумацията се увеличава, като през 2017 г. надмина тази на бирата, предлагаме здравословен продукт.

В същото време слабите страни са, че липсва национална маркетинг стратегия за виното, че страната ни е разделена само на два винени района - Дунавска низина и Тракийска низина, че липсват връзки с другите институции - министерствата на туризма, на икономиката, както и с другите браншове.

А моментът е подходящ малките страни да се позиционират добре на пазара, тъй като в света се усеща умора от големите", посочи Нифору. По думите й, липсата на маркетингова стратегия води до обезличаване на бг виното. И сега мнозина казват: "Ние не пием българско вино". Което дава възможност на вносителите да се настанят във винените листи на ресторантите.

Създаването на винен маркетинг борд  ще пресече негативните тенденции в развитието на сектора. Той може да прави класация на заведенията според вината, които предлагат, както и да организира събития заедно с ХОРЕКА сектора. Да промотира вината ни в големите вериги и да преговаря с тях за по-ниски такси. Да помага за развитието на винения туризъм. От него Калифорния например изкарва 2 млрд. долара годишно, в Испания отчитат 15% ръст, а в САЩ 60% от продажбите се извършват на място в избите, посочи Нифору. Сред другите идеи е да се създаде кампания "Дни на отворените врати в избите" с дегустации и културни събития, каквато практика имат в Гърция. Там 10% от продажбите се случват по време на пециалния винен уикенд.

Нифору посочи и целите в Стратегия 2020-2025 за развитието на бранша. А те са увеличаване на износа с 30%, приоритетно развитие на пазарите в Китай, САЩ и Скандинавия, увеличаване на средните цени на бг виното с 35%, увеличаване на консумацията на вътрешния пазар.

Структурата на организацията ще включва:

1. Борд на директорите, в който ще влизат асоциации, собственици или мениджъри на изби, 2. Консултативен съвет от експерти без право на глас, 3. Контролиращ съвет от представители на винарни.

Финансирането да е според произведеното вино, като избите да плащат по 0,5 или 1 ст. на литър. Същата вноска да се отпуска и от държавата.  

Голямата част от участниците бяха единодушни, че е нужна промяна и обединение. Детайлите обаче предизвикаха спорове. Един от тях бе предложението на Евгени Харамлийски, че участието на всички изби в борда трябва да е задължително. "Връщат ни в ТКЗС-то", реагираха участници.

Други питаха: "Къде е държавата? Ако вървим по модела на Австрия, нейното участие е задължително. А представителите й си тръгнаха веднага след окриването на форума".

Оказа се обаче, че до края на конференцията е имало представител на МЗХГ - Весела Цветкова, която отговаря за мерките за пазарна подкрепа. "От практика знам, че когато един сектор е силен, държавата се съобразява с него. Кооперативното движение е много развито по света, но не и у нас. Бизнесът трябва сам да се убеди, че е добре да се сдружава. Трябва да сте силни и амбицирани и тогава да разчитате на помощ от държавата", каза експертът.

Защо да създаваме структура, която да върши работата на търговските аташета в чужбина, попита друг участник.

Ако ще се прави борд, той трябва да контролира и всяка капка в предприятията, а за нарушения да налага санкции, предложи винар. И даде за пример как олинклузива в хотелите се захранва с нелегално производство по 90 ст. с ДДС за литър, което е и с ниско качество. Докато не спрем тази практика, няма как да се обединим на здрава основа. А контролът е работа на държавата, коментира друг. Браншът също трябва да се противопостави на лошите практики, каза участник.

Навън конкуренцията е смазваща - Испания предлага бутилирано вино за 85 евроцента. Как България да пробие на 1 евро? Малките изби изобщо не знаят как да си подготвят дори документите за износ. Нито пък могат да платят 10 000 евро за представяне. Затова решението България да се промотира навън трябва да се обмисли, посочи друг проблем  винен мениджър. Но бг пазарът не може да се разпъне, имаме нужда от износ, контрира друг представител на бизнеса.

Въпреки споровете, идеята за обединение на винарите вече е заложена. Предстои браншът да се запаси с търпение, докато тя се избистри и отлежи.
Винарите знаят, че за хубавото вино се иска време и търпение. Но може ли промяната, която ще дръпне сектора нагоре, да се отлага дълго време?

Добрият пример

Винен туризъм в Мелник и Пловдив

Какво може да се постигне с обединение, показват нагледно мелнишките и пловдивските винари. Двата региона са първите лястовици на винения туризъм.

Добрият пример в Югозапада представи Милица Зикатанова от "Вила Мелник". Момичето, което е учило в САЩ и Великобритания, се е върнало в родния край, за да се включи в семейния бизнес. Тя е и основният инициатор за създаването на картата Мелнишки винени маршрути, в която са включени и всички културно-исторически и природни забележителности, както и всякакви възможности за туризъм и спорт.

"Направихме няколко малки стъпки, които бяха посрещнати от всички много радушно. За изработването на картата си платихме сами, тя е създадена благодарение на ентусиазма и подкрепата на хората", каза Зикатанова. Сега обаче е нужна помощ от общината за поставянето на указателни табели, които да насочват туристите към винарните.

Избите в Мелнишко са си направили и календар за общите събития, а през февруари заедно са подготвили винен празник. Отскоро се издава и луксозното списание Fifty five, което също е частна инициатива за промотиране на региона. Най-новото начинание е създаването на сдружението Melnik Sands, което ще работи за налагане на защитените наименования за произход на местните вина - изключително важна стъпка за маркетинга на продуктите.

Сред другите дейности на мелнишките винари е подготовката на кадри, за което те си сътрудничат с местните професионални гимназии.

Зикатанова сподели и за трудностите, които среща инициативата. Една от тях е, че в местните ресторанти не се предлага вино от избите в региона. "Там може да се поръча домашно или произведено от големите в бранша. Нужна ни е подкрепата на ресторантьорите", каза още Зикатанова.

И Пловдив има карта на винените маршрути, която създадохме заедно с "Вила Юстина", каза Наталия Гаджева от "Драгомир". Тя напомни, че преди 17 г., когато е била председател на Съюза на енолозите, е направена енотека в Стария Пловдив, като целта е била да се покаже на едно място българското вино.

"Всички искат да се наложи брандът "БГ вино". Но всеки действа сам. Доста изби развиват винен туризъм, посрещат гости 7 дни в седмицата, дори назначават специални хора за тази цел. За съжаление, много не успяха да построят винарни, които да са подходящи за посрещане на гости", каза Наталия Гаджева.

 

 


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички