- Депозитите и кредитите ще бъдат преизчислени автоматично без такси
- 42% от българите заявяват, че възнамеряват да харчат повече, което е над средните за ЕС 34%, казва Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Салойо, какво ще се промени за хората, които имат спестявания и кредити в левове, ако България приеме еврото от 1 януари 2024 г.?
- С присъединяването си към Еврозоната - една от най-развитие икономически общности в света, България ще спечели. Това ще е от полза и за бизнес средата, тъй като приемането в Еврозоната показва доверие от страна на партньорите на България, което ще привлече чуждестранни инвестиции. Така икономиката ще расте, което ще доведе до повече възможности за заетост на хората и ръст на потреблението.По отношение на спестяванията и кредитите, както е предвидено в плана за приемане на еврото, представен от правителството в края на юни, депозитите и кредитите ще бъдат преизчислени автоматично без такси по сегашния обменен курс от 1,95583 лева за евро. Фактът, че има решение на Народното събрание да не се променя сегашният курс, дава сигурност за парите на хората. Освен това правителственият план предвижда преходен период от само един месец, което показва увереност, че българската икономика, финансов сектор и обществото като цяло ще се адаптират бързо към новата реалност.
- Какво ще се случи с лихвата по стари кредити - ще се промени ли тя?
- Лихвените нива не зависят само от валутата. Те са базирани на споразумение между банката и клиента. Ако кредитът е отпуснат с фиксирана лихва, каквито са всички продукти на БНП Париба Лични Финанси, не се очаква лихвата да се промени. В случай, че лихвата е плаваща, тя зависи от променливата компонента.Във всяка страна нивата на лихвите зависят от множество макроикономически параметри, които характеризират икономиката като: стабилност, ефективност, предсказуемост и т. н. Ето защо може да се очаква, че след присъединяването към Еврозоната, в средно- и дългосрочен план лихвите в България могат да станат по-изгодни за хората.
- Ще има ли по-ниски лихви за нови кредити след като влезем в Еврозоната?
- Не очаквам, че лихвите в България ще се променят значително в краткосрочен план. Що се отнася до нашите лихвени нива, като част от групата BNP Paribas Personal Finance - лидер в потребителското кредитиране в Европа, ние прилагаме персонализиран подход към всеки клиент и
- определяме условията по кредита според рисковия му профил
и според продукта, за който кандидатства. Като отговорен кредитор, ние ще запазим този подход.
- Трябва ли хората да направят нещо предварително с личните си финанси, за да се подготвят за промяната?
- Според информацията, която е известна към момента, хората не би трябвало да предприемат някакви специални предварителни действия. Освен това правителството пое ангажимент, че валутният курс няма да се промени след влизането на България в Еврозоната и че Валутният борд ще бъде запазен дотогава, което дава известна сигурност на хората, че няма да загубят пари.Все пак ние като отговорен кредитор съветваме хората да използват времето преди приемането на еврото, за да повишат финансовата си култура. Например могат да започнат редовно да си правят личен бюджет. Така ще могат да следят колко пари получават, колко и за какво харчат и дали не биха могли да оптимизират личните си финанси. Така те ще могат да проследят дали след приемането на еврото са настъпили някакви промени в бюджета им.
- Очаквате ли да има повишение на цените на стоките заради приемането на еврото?
- На този етап все още има някои аспекти по отношението на влиянието върху цените, които трябва да бъдат изяснени допълнително. Все пак аз мисля, че ако приемането на еврото премине както е планирано, ако е комуникирано от правителството по правилния начин и в конкурентната среда на ефективна пазарна икономика, би трябвало да бъдат избегнати спекулации с цените.
- Какво е обяснението на факта, че според изследването "Обсерватория" българите са с най-ниска оценка на ситуацията в страната и личното си положение в ЕС?
- Като чужденец, който има ежедневен контакт с българи, понякога имам чувството, че след 14 г. в ЕС хората сравняват личните си обстоятелства с това, което според тях е стандартът на живот в Западна Европа и това много често ги кара се чувстват неудовлетворени. Това е една от причините, поради които през последните години
- българите традиционно са с най-ниска оценка на ситуацията в страната
и личните си обстоятелства сред всички 15 държави. Другата причина е пандемията Covid-19, която доведе до повишени нива на песимизъм и несигурност за бъдещето. Ситуацията в държавата се оценява с 3,6 от 10 точки, което е намаление с 0,5 пункта в сравнение с 2020 г. Това е под средното ниво за ЕС от 4,7 точки. Близо до България е Испания с 3,9 точки. Най-висока оценка се наблюдава в Германия и Австрия - 5,7. Възприятието за личните обстоятелства в България е малко по-високо - 4,7 точки. Този индекс също намалява в сравнение с 2019 г., когато е бил 4,9 и е под средната стойност за ЕС от 5,4 пункта. Унгарците имат същата оценка като българите, а най-високата цифра е регистрирана в Белгия - 6,3 точки.Според мен след пандемията, която вероятно ще бъде последвана от растеж на икономиката и жизнения стандарт, тези параметри могат постепенно да се възстановят за българите.
- В същото време хората възнамеряват да харчат повече. Това не е ли противоречие, имайки предвид ниските оценки?
- Обяснението на тази тенденция е желанието на хората да се върнат към нормалния начин на живот отпреди пандемията. Ето защо 42% от българите заявяват, че възнамеряват да харчат повече, което е над средните за ЕС 34%.Друга причина е нарастващият оптимизъм за икономиката и съответно за доходите. Това се дължи на отварянето на затворените предприятия, намаляването на нивото на безработица и лесния достъп до ваксини против Covid, което ще осигури на хората допълнително доверие. Според данните 49% от хората в страната ще спестят повече през следващите 12 месеца, което е спад със 7% в сравнение с предишното издание на "Обсерватория". Средният показател за ЕС е 54% и е по-висок от 2020 г. с 3%.
- Какви стоки или услуги българите възнамеряват да закупят през следващата година?
- Българите възнамеряват да харчат най-често за домакински уреди /55% от участниците в анкетата/. На втора позиция с 49% са разходите за пътуване и отдих. Третата и четвъртата най-често споменавана цел на разходите са ремонт на дома и закупуване на мебели с 46% и 39% от отговорите. Това показва, че хората са готови да подобрят домовете си и да ги реновират, след като прекарат една година в дома да учат и работят. Петата позиция е за покупка на смартфони. Обяснението за присъствието им в топ 5 е, че през последната година смартфонът стана още по-важно устройство за българите. Ако преди кризата хората са го използвали като развлекателен център, Covid-19 го е превърнал в работно място и инструмент за комуникация с роднини, колеги и учители.Както виждаме, хората са готови да харчат главно за големи проекти. Това е добра новина за икономиката и засегнатите от Covid ситуацията бизнеси, защото ще доведе до растеж на потреблението. Желанието за харчене ще доведе и до повишено търсене на потребителско кредитиране, като се има предвид, че около 60% от българите ще харчат, въпреки че не винаги могат да си го позволят. Като един от лидерите на пазара, ние сме тук, за да им помогнем да реализират своите проекти.
- Как бихте описали новата реалност, причинена от Covid-19?
- Нашето "ново нормално" може да бъде описано с една дума - "безконтактно". Може да се наблюдава в две посоки. От една страна е влиянието върху личния живот на хората, което най-често се свързва с думата "Самота". Това пряко съответства на констатацията, че според 75% от европейците безконтактният живот отслабва отношенията. На втора позиция е "Тъга" с 31%, а на трета - "Трудност" с 23%.От друга страна, това са практически аспекти на безконтактния живот. Хората в Европа оценяват високо практическите аспекти на безконтактните финансови услуги и започнаха да ги използват по-често.
- Хората най-много харесват електронното пазаруване - 73%
онлайн инструментите за контакт с финансови институции - 70%, възможността за информиране чрез електронни устройства - 68%, безконтактните плащания - 66% и дистанционното работа - 57%.
- Смятате ли, че българите са се адаптирали към тази нова реалност, особено когато говорим за дистанционна работа и обучение?
- Българите бързо възприеха новите начини на работа и учене. По отношение на "домашния офис", 67% от участниците в проучването заявяват, че той работи добре. Българите са под средното за ЕС с 53%. Интересна констатация е, че на фона на отдалечен работен песимизъм, само 27% от българите заявяват, че предпочитат да работят само от офиса, което е под средното ниво от 37% за 15-те изследвани страни. Повечето българи - 54%, предпочитат комбинацията от дом и истински офис, което е по-високо от средното за ЕС от 41%. Същата тенденция се наблюдава и при дистанционното обучение. Само 36% от българите са съгласни, че работи добре. Тази цифра е под средната стойност за ЕС от 45%. В същото време 57% от нас заявяват, че е лесно да се помогне на децата, което е близо до средното ниво от 60% за наблюдаваните страни.
- Ще продължи ли проникването на безконтактни инструменти, съгласно "Обсерватория 2021"?
- Проникването на безконтактни решения ще се увеличи през следващите 10 г. според 80% от участниците в проучването.Данните от "Обсерватория" показват, че процесът ще бъде най-лесен в сектора на онлайн пазаруването /79%/. На второ място е възможността да бъдете информирани чрез екрани, а не чрез печатни медии /76%/. Следва използването на безконтактно плащане, а не в брой /74%/. Хората ще използват безконтактните инструменти и за финансови услуги - 73%, онлайн развлечения - 67%, онлайн образование - 64% и дистанционна работа - 62%. Уверен съм, че хората ще използват все повече безконтактни инструменти в ежедневието си. Те ще пазаруват, работят, учат и забавляват онлайн, но също така ще комуникират с финансови институции, ще искат, наблюдават и изплащат заеми чрез своите смартфони, използвайки портфейли, приложения и уеб инструменти като нашия чат-бот, нашата Инфо Карта или нашия уеб сайт, което осигурява лесен достъп до инструмент за безплатно плащане.
- Какво ще бъде въздействието на безконтактната реалност върху финансовия сектор?
- Пандемията стимулира използването на цифрови финансови услуги. Най-често европейците пазаруват онлайн - 73%. Хората много бързо възприеха онлайн инструментите за комуникация с финансови институции - 70% заявяват, че харесват възможността да искат кредити онлайн, да получават информация за кредити, без да посещават офис или да плащат вноски от разстояние.Както потвърждава нашето основно изследване "Обсерватория", хората се адаптират бързо и са готови да използват решения, които улесняват ежедневието им в безконтактна среда. Ние сме тук, за да им помогнем с нашите иновативни и удобни инструменти, които постоянно развиваме.Ние постоянно развиваме нашата екосистема от иновативни цифрови инструменти. Най-новата ни услуга за промяна на играта е опцията за искане на кредитен лимит, който може да бъде получен директно в цифровия портфейл на клиента. До този момент в България нямаше такава услуга и хората разполагаха само със собствени пари. Отсега нататък те ще имат достъп и до кредитни ресурси и ще могат да покриват бързо плащания само с няколко кликвания на екрана на мобилното си устройство. В момента услугата е достъпна за потребителите на Phyre портфейли.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
