Пазарът на редкоземни елементи през 2025 година се превърна в едно от най-чувствителните полета на глобалните търговски отношения, където икономика, геополитика и индустриална сигурност се преплетоха по безпрецедентен начин. Решението на Китай да затегне контрола върху износа на тези ключови суровини изведе темата в центъра на вниманието на правителства, корпорации и международни организации. В свят, зависим от постоянни магнити, електромобили и високотехнологични производства, редкоземните елементи се утвърдиха като стратегически ресурс със значение, сравнимо с енергията и петрола.
Китай и началото на ограниченията
Още през април 2025 г. Китай започна рязко да затяга режима за износ на редкоземни елементи, изисквайки от компаниите сложни и продължителни процедури за лицензиране. Мярката беше въведена на фона на ескалиращото търговско напрежение със САЩ, след като президентът Доналд Тръмп наложи нови мита върху китайски стоки. Китай, който контролира над 90 на сто от световния капацитет за преработка на редкоземни минерали, ясно показа, че разполага с мощен инструмент за влияние върху глобалните индустрии, зависещи от тези ресурси.
Реакцията на индустриите и първите сигнали за отстъпление
Новият режим предизвика сериозно безпокойство сред европейски и индийски компании, ангажирани в производството на електрически превозни средства, полупроводници и технологии за възобновяема енергия. Индийски производители, сред които и Bajaj Auto, публично предупредиха за риск от прекъсване на производствени линии при допълнително ограничаване на китайския износ. Само седмици по-късно, през май, Пекин даде първите сигнали за смекчаване на позицията си спрямо Европейски съюз, като външният министър Ван И обяви готовност за одобряване на заявления за износ за граждански цели, въпреки че ограниченията за отбранителния и високотехнологичния сектор останаха в сила.
Търговската война със САЩ и търсенето на баланс
През лятото напрежението между Пекин и Вашингтон отново се изостри, след като Доналд Тръмп заплаши Китай с мита от 200 на сто върху китайски стоки при липса на увеличени доставки на редкоземни магнити. Американската администрация подчерта, че тези материали са критични за производството на електромобили и стратегически технологии. Последвалите преговори доведоха до частично разреждане на конфликта, като Китай пое ангажимент да ускори издаването на лицензи и да намали глобалния недостиг, без обаче да се отказва от контрола си върху сектора.
Австралия и Индия в надпреварата за независимост
През октомври Австралия се позиционира като ключов алтернативен партньор, след като Тръмп и премиерът Антъни Албанезе подписаха във Вашингтон споразумение за редкоземни метали и критични минерали. Сделката цели разширяване на американското участие в добива в Австралия и отслабване на доминиращата роля на Китай. Месец по-късно Индия обяви план на стойност 700 милиона евро за стимулиране на добива и преработката на редкоземни елементи, с амбицията да намали зависимостта си от китайския внос и да укрепи позициите си в глобалната индустриална верига.
ЕС, комуникационните канали и новите вериги за доставки
Паралелно с глобалните сътресения Европейска комисия засили диалога с Пекин, като беше създаден специален канал за ускоряване на лицензиите за европейски компании. Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович съобщи, че заявленията от ЕС ще получават приоритет, докато Брюксел паралелно работи по диверсификация на доставките. Част от тази стратегия включва развитие на производства в Европа, сред които и проекти за редкоземни елементи и магнити в Естония, както и обсъждане на възможността за въвеждане на общи лицензи за износ по модел, сходен с договореностите между Китай и САЩ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
