Понеделник,

Хлябът веднага ще поевтинее с 20% при нулев ДДС. Марияна Кукушева

От: Даниела Денева -
155
Хлябът веднага ще поевтинее с 20% при нулев ДДС. Марияна Кукушева
A
A
A

* Няма опасност цялото зърно да се изнесе, мелничарите го купуват на същите цени като търговците, казва Марияна Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите в България

* Според доклада на FAO инфлацията ще продължи до 2025 г.

* Мълчанието на властта за компенсация на газа за фирмите създава паника сред бизнеса

* Конкуренцията е единственият верен начин за потискане на шоковото поскъпване

* Диференцирана ставка трябва да има за повече храни

- Този Великден ще е доста по-различен от друга година. Мъчи ни войната, мъчат ни и високите цени, за които бизнесът отдавна предупреждава. Докога очаквате да продължи инфлацията, госпожо Кукушева?

 - В доклада на FAO /Световната организация по продоволствена сигурност към ООН/ са записани две неща. Първо, че такъв ръст на цените на хранителните суровини не е имало през последните 70 г. И второ, експертите на FAO заявяват, че растежът на цените на енергоизточниците, на газа, на петрола и на хранителните суровини ще продължи до 2025 г.

Някои държави ще успеят да запазят своите икономики, а други ще се окажат тотално неподготвени. За съжаление в България нещата са много по-тежки, отколкото допускаме. Няма единна политика по отношение на анализите, които трябва да бъдат изготвени. Ние живеем като в капсула, отдалечена от времето, в което сме.

За разлика от останалите европейски държави, при нас не се обсъждат варианти за преодоляване на хиперинфлацията, която вече имаме. За такава говорим, когато инфлацията мине 10%. В България по последни данни на финансовото министерство тя е над 12%. До края на годината предполагаме, че ще е двойна.

Цените на храните не зависят от националното потребление и от тяхната себестойност на национално ниво. Ние от година и половина предупреждаваме, че инфлацията ще бъде част от нашия икономически живот. Според някои анализатори стагфлацията е далеч от нас. Нищо подобно. При стагфлация цените растат - не само у нас, но и в целия свят. Това е факт. От Европа не можем да очакваме спасителен пояс. При стагфлацията безработицата расте. А при нас това се случва от една страна - защото се затварят фирми, а от друга - защото хората не са мотивирани достатъчно, за да работят. 

- Заговори се за продоволствена сигурност, гарантирана ли е тя за България?

- Продоволствената сигурност в България е факт. Страната ни е нетен производител и износител на зърно. Ние произвеждаме 5 пъти повече, отколкото потребяваме. Ако държави като Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия и Гърция имат резерв за един месец, България има обезпечен резерв за продоволствена сигурност - хляб и зърнени култури, в рамките на близо 2 г.

Търсенето на зърнени култури расте. Все повече богати арабски държави отварят обществени поръчки за доставка на зърнени храни. И ако България се нареди сред доставчиците, това би било една много добра новина за българското селско стопанство и за БВП на държавата. 

- В момента на зърнения пазар се е отворила една огромна дупка, защото не знаем дали Русия и Украйна ще участват тази година.

- Напротив, вече знаем. Ние сме на месец и 20 дни от жътвата, която започва около 10-15 юни. Ако в началото на март не знаехме какво ще се случи, сега вече знаем, че в Черноморския басейн Русия и Украйна няма да представят своя земеделска продукция. Те са извън играта. Това означава, че 30% от световното производство на пшеница и слънчоглед няма да ги има на пазара. Голямото търсене гарантирано ще увеличи цените.

 - При това огромно търсене няма ли опасност от България да се изнесе цялото зърно, което сме произвели?

- Не мисля, че можем да стигнем до там. Първо, защото българските преработватели имат сериозни договори със земеделските производители. Второ - мелничарите, плащат същите цени като търговците, купуващи пшеница за износ - борсови цени. В случая сме улеснени откъм логистика - малко по-ниски цени, защото тя винаги е за сметка на преработвателя.

Земеделските производители не могат да бъдат ощетени от търговските сделки с българските преработватели. И всеки, който гледа на тази тема от друг ъгъл - определено става въпрос за демагогия, подвеждане на общественото мнение.

- Казвате, че голямото търсене ще увеличи цените на реколта 2022. Какви са прогнозите?

- Себестойността на реколтата, която ще приберем през есента на 2022 г., вече е с 30% по-висока спрямо реколта 2021 г. Очакваме още 15-18% ръст. Цената на газа, която влиза в себестойността на всеки продукт, продължава да расте.

Изключително полезна е политиката на правителството за компенсация на цените на енергията за бизнеса. Но отново напомняме, че цената на газа не е компенсирана за фирмите. Мълчанието по този въпрос създава паника. Търсят се начини да се обезпечат бъдещи плащания. Тогава може да наблюдаваме изкривяване на търговски практики.

- Някои управляващи твърдят, че има спекула по отношение на цените на някои стоки. Така ли е?

- Спекулата е вид търговска операция, която гарантира добавена стойност на всеки по веригата - от производството до реализацията на даден продукт. Тя не е нещо наказуемо. С говоренето за спекула и спекуланти без ясна сметка какво означава това се отклонява вниманието към незначителни неща и не виждаме големите камъни по пътя на нашата икономика.

За съжаление, до 2025 г. ни очакват не малко фалити. Това е доста дълъг срок, който е прогнозиран от световните икономически експерти, които не се вълнуват от политическата окраска на властимащите. У нас обаче нямаме прогнози, каквито се очакват от бизнеса. Трябва да си дадем сметка, че в последните 75 г. Европа не е била във война. А сега военните действия са на 300-400 км от нас. И не знаем колко дълго ще продължат. 

- Много от партиите готвят антиинфлационни мерки. Как гледате например на идеята за таван на цените?

 - В свободно пазарно общество не може да има таван на цените. Ако все пак се направи, то трябва да има фонд, от който да се компенсира разликата между тавана на цените и пазарната стойност на суровините.

В България излишък на такива средства не знам да има. Но тук има един много важен уточняващ въпрос - на кои цени ще бъде наложен таван? На пазарните или на цените по себестойност? От БСП казаха, че ще има таван на регулираните цени, например на електроенергията. Но те, щом са регулирани, са с таван. Това уточнение ни кара да мислим, че техните анализи са доказали, че таван на пазарните цени не може да съществува. Ние сме един малък пазар, но с изключително висока конкуренция между бизнес операторите. Това е единственият верен механизъм за потискане на шоковото покачване на цените. И забележете - ние имаме в пъти покачване на цените на енергия, на газ, на транспорт, на суровини. И под 50% коригиране на цените на хляба.

- Но това е за сметка на бизнеса.

- На преработвателите, на бизнеса, което пък отключи ежедневното затваряне на фирми, преустановяващи дейността си. 

- Накъде трябва да бъдат насочени помощите? Сред мерките, които предлага ЕК, са подпомагане с еднократна сума на домакинствата, както и намаляване на ДДС.

- Хлебопроизводството и сладкарството са може би единственият бизнес, в който няма приложени никакви мерки за подпомагане - нито национални, нито европейски. В последните 2 г. ние не сме бенефициенти по нито една европейска пробгама. И не само ние - спряло е разплащането по каквито и да е европейски програми.

Спря инвестирането, макар че сега е моментът да се инвестира в иновативни методики, отговарящи на изискванията на Зелената сделка. В държавата всеки месец влизат огромни средства от ДДС заради растящите цени на всички стоки и услуги.

Тези средства тябва да бъдат разпределени социално справедливо.Все още помощите се раздават на калпак - не според нужните и заслугите на индивида, а според възможностите на една определена програма и таргет групата, която тя засяга. Не е нормално когато имаме недостиг на работни места, да има хора в работоспособна възраст, които да живеят от помощи. Ние, работодателите, сме готови да инвестираме в квалификацията на тези хора. Категорично смятам, че компенсацията на бизнеса с поне 50% от разходите за електроенергия трябва да продължи. Трябва да има задължителни компенсациии по отношение на цената на газа.

Потреблението ще се свива. На фона на това е изключително важно хранителните продукти да бъдат с диференцирана ставка на ДДС. Това е единственият начин потребителят да усети по джоба си възможността за по-голямо потребление. 

- Как ще коментирате предложението на нулева ставка на ДДС за хляба, направено от Настимир Ананиев, депутат от "Продължаваме промяната"?

- Това би било много силна социална мярка, ако се приеме от коалицията. Хлябът веднага ще поевтинее с 20%. Свалянето на ДДС е много вярна стъпка и много силен удар срещу сивата икономика, защото тя винаги работи без ДДС.Но не трябва само един продукт да бъде отделен от общата потребителска кошница.

Това не би направило българските потребители толкова платежоспособни, тъй като бюджетът за покупка на хляб в едно семейство е най-малъкият процент. Ако искаме да има цялостен ефект, трябва да има група от харни, а защо не и всички, които да бъдат с диференцирана ставка. Това е метод, който прилага целият свят, включително и страни от ЕС. 

- На най-хубавият празник - Великден, има ли светлина в тунела, с какво да зарадваме хората?

- Няма по-големи оптимисти от хлебарите. Защото ние сме хората, които всеки ден създаваме живата храна на България. За нея е нужна не само добра суровина, не само модерни машини. За хляба е нужно да имаш сърце, за да го създадеш. Затова вярвам, че в светлината на тази Велика седмица молитвите ни ще бъдат чути - Бог да благослови хляба на България.

Той трябва да е еднакво сладък и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи, и за католици. Защото само заедно ще успеем да минем по трънените пътища, които ни очакват до 2025 г. Да си пожелаем здраве, прошка, да си казваме добри думи, повече да се радваме на чуждото имане и повече да състрадаваме чуждата мъка. Така че да се усетим в общия енергиен кръг, който крепи живота на земята. Нека в Светлата седмица, която ни очаква, да бъдем с по-светли мисли и да си дадем сметка колко благодатни и благодарни можем да бъдем по време на война в съседни държави.  


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички