От години свикнахме по морето камериерките да не могат да кажат дори „добър ден“ на български, сервитьорите да са с дръпнати очи, а аниматорите да отговарят на английски, пише Марица бг.
Проблемът обаче се задълбочава и според хотелиери ще трябва да изкарат задаващия се сезон „на кътни зъби“ заради липсата на персонал.
По данни на бранша, само за Южното Черноморие са нужни 25 000 души. Една малка част ще дойдат от Бангладеш, Тайланд, Таджикистан, Узбекистан, Молдова, Турция, но дупката няма да се запуши.
За вносните работници работодателите са дали луди пари и са изхабили много време и енергия. И това се повтаря всяка година. Лошата новина е, че проблемът е хроничен и въобще не засяга само хотелите по морето, които отварят за четири-пет месеца. И земеделието, и индустрията от години бият тревога, че няма кой да работи.
В момента почти всеки трети работодател в България мисли за внос на работна ръка, сочат експерти по човешки ресурси.
И пловдивският бизнес опря до работната сила на Индия и Непал. „Никой здравомислещ мениджър няма и да си помисли да внася работници от чужбина, ако можеше да си ги набави оттук“, дава краткото обяснение на ситуацията Красен Кръстев, управител на „Мекалит България“. Предприятието, ситуирано край Куклен, произвежда компоненти за домакински уреди, автомобилостроене и електроиндустрията.
Има около 200 служители, като между 20 и 30 процента от тях са именно „внесени“ от трети страни.
Така се създава напрежение и сред самите пловдивчани.
"За нас набавянето на кадри от чужбина от няколко години е стратегически подход, защото ни е ясно, че българският потенциал се изчерпва. Просто хора няма", обобщава мениджърът.
Вносът на работници не е нито български патент, нито се стоварва като проблем само върху нас, така е в цяла Европа. "Разликата е, че в другите европейски страни увеличената работна сила се налага заради ръста в индустрията, а при нас главната причина е лошата демография", посочва Красен Кръстев.
Първоначално в предприятието наравно с българите се трудели хора от Украйна, Молдова, Узбекистан. Сега обаче мениджмънтът гледа към по-екзотични и далечни държави като Непал и Индия. Но и това не е решение, или поне не бързо и лесно.
Според българското законодателство, като протекция и защита на правата на българските работници, в едно индустриално предприятие не могат да бъдат назначени повече от 35% чуждестранни работници.
За земеделието и туризма такова ограничение няма. Българският работодател е длъжен да плаща на чужденеца същата заплата, която дава на останалите служители, плюс да му осигури за своя сметка квартира, да покрие режийните му за ток и вода и да загуби месец-два, за да го обучи в спецификите на работата.
Преди да избухне войната в Украйна и хората там да придобият особен статут за работа във всички страни на ЕС, наемахме много украинци и молдовци, връща назад във времето мениджърът. Езиковата бариера падаше сравнително бързо.
С колегите от Узбекистан и другите бивши съветски републики идеята била да общуват на руски, но се оказало, че новото поколение гледа да скъса с руското влияние и по-добре се разбирали на турски език. С индийците и непалците, когато пристигнат, ще си говорят на английски език.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
