Данаил Папазов е завършил Военноморското училище във Варна. Бил е капитан далечно плаване и изпълнителен директор на пристанище Варна. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. е министър на транспорта. В момента изпълнителен директор на ТЕЦ Варна.
- Мините отиват към Босфора, далеч са от нашето крайбрежие
- Трябва да изнасяме зърно, имаме големи количества, а след 2-3 месеца идва нова реколта
- Плавателните съдове избягват Черно море
- Имам приятели на кораба в Мариупол, единственият сигурен начин да се измъкнат е по море с военен ескорт
- Спряхме работа, оставиха ни без газ - държавата е мащеха за нас, казва директорът на ТЕЦ Варна Данаил Папазов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Папазов, как могат да бъдат изведени 17-те български моряци, които са блокирани в кораба си на пристанището в Мариупол? Има ли някаква процедура за такива случаи.
- Във военна обстановка, честно казано, не мога да ви кажа каква е процедурата. По принцип трябва да се осигури коридор, за да излязат корабите. Трябва да се придружават от военни кораби, защото виждате, че има минирани полета в морето. Сложен е казусът, не е еднозначен. За съжаление доста закъсняха с изтеглянето на тези кораби. Войната ескалира и сега какъвто и вариант да изберат, единственият сигурен начин е да напуснат с кораба под контрола на военните. Трябва при висчки положения да има зелен коридор, през който те да минат.
- Значи е най-добре по море да излязат?
- Да. Подобни неща се случваха навремето и с корабите в Персийския залив. Това е начинът. Другият начин е да бъде изоставен корабът и да бъдат изведени по сухоземен път. Не знам обаче корабособственикът дали ще бъде съгласен. Честно казано, много е трудно да се даде aкъл в такава ситуация.
Аз имам приятели на кораба. За съжаление не виждам как можем да им помогнем. За разлика от всички политици, които се изказват за щяло и нещяло. Наистина е тежък момент.
- Чували ли сте се с вашите приятели на кораба? Какво споделят те - имат ли достатъчно провизии?
- Не съм говорил с тях. Предполагам, че корабът е зареден за дълго време. Не вярвам да нямат храна. Всеки кораб си има достатъчно запаси.
- При варианта за изоставяне на кораба и излизане на екипажа по суша какво се случва с плавателния съд? В такива случаи той става ли собственост на държавата, в която е оставен?
- При всички случаи това усложнява още повече обстановката. Изоставеният кораб е като всяко изоставено имущество - винаги може да бъде придобито от някой недобросъвестен.
Не вярвам да бъдат атакувани по някакъв начин нашите кораби, но все пак е опасно там. Това си е война. Съжалявам особено роднините на моряците, които се тревожат за тях. Аз също се тревожа. Всички, които са свързани с морския транспорт, изпитват същото.
- Моряците имат ли комуникация с близките си?
- Би трябвало да имат. На кораба има достатъчно съоръжения, с които могат да установят връзка. Всички имат и GSM-и, но доколко работят клетките в Мариупол - не мога да кажа.
- Самият Мариупол обаче е един от най-тежко обстрелваните градове. Може би изваждането на моряците по суша би било още по-опасно.
- Точно така. Като че ли логически погледнато е най-добре те да напуснат с кораба, но трябва да бъде осигурен някакъв коридор и то от двете страни, защото това си е много опасно. Там не е само българският кораб. Доколкото разбрах има и кораби под френски флаг, както и от други държави от Европейския съюз. Така че би трябвало да се помисли как да бъде осигурен такъв коридор, за да се измъкнат хората живи и здрави.
- В морето се оказва, че има и много мини?
- Мините, както виждате, вървят по траектория директно към Босфора. Мисля, че това е нормалният път на движение. Надявам се, че за нас няма да са такъв голям проблем.
- Т.е. нашето крайбрежие ще бъде заобиколено?
- Не могат да отидат на крайбрежието. Както видяхте, наскоро намериха отпадъци, за които първо казаха, че са мина, а после съобщиха, че това е отпадък. Все пак това е на почти 50 км от българския бряг.
- Наличието на мините обаче ще повлияе на корабния трафик?
- Разбира се. Няма как да не повлияе. Това е момент, в който много корабособственици ще избягват района. Предполагам, че сега ще се вдигнат цените на навлата до Черно море. Тежка е ситуацията за водния транспорт, за всички е много тежко.
- В началото на войната казахте, че в България има големи количества зърно, които трябва да се изнесат с кораби.
- Изнася се в момента. Разрешиха износа, което е правилно, защото само след около два-три месеца ще имаме нова реколта. Която ще бъде прясна, ще има възможност да се замени държавният резерв. Правилното е да се изнася зърното, защото ние нямаме такова голямо потребление. А това зърно, ако остане в сегашните складове, ще започне да се разваля.
- ТЕЦ Варна работи на газ, как се справяте в настоящата ситуация?
- Ние в момента не работим, защото нямаме газ. Едно, че "Булгаргаз" ни блокира заради сметки от януари, второ, че действително има проблем с газа. Дай, Боже, да се разреши възможно най-бързо. Търсим варианти за директни доставки, засега без успех. Това е ситуацията - война е.
- Имате ли алтернатива?
- Аз не я виждам. Наслушах се на специалисти, които всяка вечер творят по телевизията нови пътища, но аз не виждам алтернатива за момента.
- Т.е. ТЕЦ-ът е спрял работа, без да е ясно кога ще може да се възобнови?
- Така е. Без да работим ние няма как да си връщаме дълговете на "Булгаргаз". Те сигурно ще предприемат крути мерки, които се предприемат само към нас. Никога не се предприемат примерно за "Топлофикация- София". При нас закъснение от един ден води веднага до спиране. При "Топлофикация", въпреки че имат да дават страшно много пари, много повече от нас, не се спира газът заради евентуалното последствие върху населението.
- Спирането на парното и топлата вода на София би предизвикало голямо социално напрежение.
- Така е. А при нас трупат дивиденти от политическа гледна точка затова, че спираме да работим.
Крайно време е в България едно нещо да се реши -дали ще правим планова държавна икономика или ще дадем равни възможности на частния и държавния бизнес. В момента аз не виждам такова равенство.
Миналата година засегнахме сериозни наши купувачи на ток - чуждестранни и български фирми. Намираме разбиране от тях за тежката ситуация, но за съжаление не намираме същото от държавата. Държавата е мащеха за нас. Ние сме единственият ТЕЦ, който не получава нищо даром от държавата. Работи се и всичко минава през борсите по най-официален начин. Проверявани сме от абсолютно всички инстанции в България. Нямаме никъде нередности. И въпреки всичко продължават да творят мъки за нас. Ние във война да бяхме участвали, нямаше толкова съпротива да срещнем, колкото в момента.
- Наложи ли се да пращате служителите си вкъщи?
- На работа са си хората, правим ремонти. Ние имаме сериозна инвестиционна програма. Искаме да инвестираме в този ТЕЦ половин милиард евро. Такава инвестиция не е правена в последните, може би 30 години в България. Но въпреки всичко срещаме изключителна съпротива от всички. Не мога да разбера защо.
Има доста проекти, по които работим - за зелена енергия, за обновяване на блоковете. Но това става при системни пречки - разрешаваме един въпрос, веднага излиза друга пречка. Това е при нас - вече четири години мъки.
- Виждате ли изход?
- Изходът е единствен - да намерим газ и да не зависим от държавата. Ще си изчистим задълженията с "Булгаргаз" и повече няма да работим с тях в момента, в който намерим газ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
