Събота,

Бюджет 2022: Растеж или разточителство

От: Стандарт -
212
Бюджет 2022: Растеж или разточителство
A
A
A

* Разнопосочни коментари от финансисти за проекта на Асен Василев

* Започваме политика, в която държавата не раздават пари на калпак, а инвестира, каза министърът 

С Бюджет 2022 държавата развързва торбата за големи инвестиции, за да осигури икономически растеж. 

Не, в него са заложени разточителни харчове, както и трупането на нов, прекомерно голям дълг, който ще изплащат децата ни. 

Такива разнопосочни коментари сред финансистите предизвика проектът на финансовия министър Асен Василев, който в понеделник бе одобрен на извънредно заседание на Министерския съвет, а днес влиза в бюджетната комисия.  

За инфраструктура общият предвиден размер на капиталовите инвестиции в бюджета е 8.2 млрд. лева. Същевременно обаче рамката предвижда дефицит от 5.9 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на годината. Това е дефицитът на касова основа. На начислена основа недостигът в хазната е малко над 3%. Предвижда се поемането на нов държавен дълг до 7.3 млрд. лв., като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани стари задължения, а останалите 4,3 млрд. лева ще отидат за покриване на дефицита.

Бюджет 2022 има три основни акцента, посочи Асен Василев: 

1. Нарастване на капиталовите инвестиции не само със средства от ЕС, а и националния бюджет

2. Значително нарастване на инвестициите в хора, защото това е ключът към икономическия растеж дългосрочно

3. Социална справедливост и подсигуряване на адекватен стандарт на живот на всички граждани

Василев заяви, че с Бюджет 2022 иска да постави нов подход в бюджетирането.„С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздават пари на калпак, не раздава пари в чували, а инвестира – в проекти, с конкретна възвращаемост, в хората на България и в така необходимата инфраструктура“, каза той той.Ето и как звучи този подход чрез част от основните параметри, заложени в проектобюджета за годината:

* Ръст на БВП от 4,8%

* Намаление на безработицата от 5,4% на 5%. 

* Дефицитът без Covid мерките е 2,5%, а с Covid мерките – 4,1%.

* Средногодишна инфлация 5,6%. 

* Разходи: над 63 милиарда и 153 милиона лева

* Приходи: над 57 милиарда и 250 милиона лева.

Ето и някои от коментарите за проекта:

Любомир Каримански: Ще се развиват общините

"Амбициозен, с поглед към инвестиция в утрешния ден". Така оцени проектобюджета председателят на финансовата комисия в парламента и депутат от ИТН Любомир Каримански.

Според него Бюджет 2022 донякъде решава проблема със скока на цените. "Инфлацията се дължи на вноса в България. Тя е привнесена, особено за последните месеци. Разбира се, има и елемент, който се генерира и тук", коментира Каримански пред Нова тв.

Така той отговори и на обвиненията, че многото предвидени разходи в бюджета помпат инфлацията. Според депутата от ИТН не е сега моментът за увеличаване на максималния осигурителен доход. „По време на обсъжданията ще приведа аргументи защо. Нека надделеят аргументите”, заяви Каримански.

Той посочи, че общините получават увеличение в отделните бюджети. "Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се увеличава през 2022 г. И общата изравнителна субсидия се увеличава, както и трансферът към общините, който е достатъчно увеличен в сравнение с 2021 година... Нали искаме общините да бъдат развити, да имат възможност да задържат хората във всяка една община, да има справяне и с демографската криза. Инфраструктурните обекти и самата община да бъде развита, а не да се концентрираме в магистралите, е изключително важно", коментира председателят на бюджетната комисия. 

Васил Велев: Не мотивират хората да работят 

По-висока инфлация и по-нисък ръст на БВП в сравнение със заложените в бюджета очакват от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Тя не подкрепя и средносрочната бюджетна прогноза на министерство на финансите и очаква да се преработи и ревизира.

"Може би това трябва да е главната задача при актуализацията на бюджета, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Васил Велев, председател на АИКБ.

Той добави, че ръстът, който се предвижда между 3 и 4% за следващите две години, не удовлетворява бизнеса.

"Проектобюджетът има много дефекти, но ние, с много уговорки, препоръки и условности, го подкрепихме, защото кабинетът нямаше толкова време да го подготвя, каза Велев. Според него причината да се оспорва бюджета на социалното осигуряване е защото там има много "дефекти, които се добавят към хроничните от миналото.

„Не става дума само за минимални работни заплати, минимални осигурителни прагове и трите дни болнични, които се плащат от предприятията, вместо само първия. Към тях се добавиха нови, които в процеса на обсъжданията само се задълбочиха", каза той.

"Вместо да се мотивират хората за градивен труд и пълноценна реализация, те се демотивират и им се казва, че могат да получават повече, даже без да работят, в сравнение с това, което са получавали, преди да излязат в отпуск по майчинство, например, или да станат безработни", посочи Велев по повод намерението на управляващите да повишат майчинството през втората година за отглеждане на дете от 380 лв. на 710 лв.

"БВП ни е най-нисък и затова не е учудващо, че и минималната ни заплата е най-ниска. Но ако сложим в числителя минималната работна заплата, а в знаменателя БВП на глава от населението, се получава първо място в ЕС. Тоест за БВП, който имаме на глава от населението, ние даваме най-високите минимални работни заплати в ЕС. Това е част от стремежа, без да се работи повече, с решение на "ръководството" да си повишим благосъстоянието. Това е една от най-слабите черти на проекта за нов бюджет“, заяви Велев.

Повече пари за здравеопазване и образование

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, пред economic.bg

B нoвия бюджeт ce зaлaгa yвeличeниe нa дeфицитa пpeз 2022 г. Toвa e cтъпĸa в пpaвилнaтa пocoĸa. Aĸo пo cмиcлeн нaчин пpaвитeлcтвoтo ycпee дa yвeличи бюджeтнитe cpeдcтвa зa здpaвeoпaзвaнe, oбpaзoвaниe и инфpacтpyĸтypa, тoвa щe cлoжи ĸpaй нa пpeĸaлeнo pecтpиĸтивния пoдxoд пpи yпpaвлeниeтo нa пyбличнитe финaнcи oт пocлeднитe пoвeчe oт двe дeceтилeтия.

Πocтигaнeтo нa тaзи цeл нямa дa e лecнo. Πpaвитeлcтвoтo зaлaгa yвeличeниe нa зaплaтитe в ceĸтop oбpaзoвaниe пpeз 2022 г. Toвa e дoбpe, нo e нeoбxoдимo дa ce пoeмe aнгaжимeнт зaплaтитe в ceĸтopa дa пpoдължaт дa pacтaт изпpeвapвaщo дo ĸpaя нa мaндaтa, ĸaтo тoзи pъcт ce oбвъpжe c пoдoбpявaнe нa oбpaзoвaтeлнитe peзyлтaти.

B здpaвeoпaзвaнeтo ce пpeдвиждa yвeличaвaнe нa бюджeтнитe cpeдcтвa дo 5.8% oт БBΠ пpeз 2022 г. cпpямo 5.6% пpeз 2021 г. Toвa cъщo e дoбpe, ocoбeнo ĸaтo ce имa пpeдвид ĸoлĸo гoлeми ca дeфицититe в тaзи oблacт. Heoбxoдимa e oбaчe мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce изгpaди cъглacиe oĸoлo ĸoнĸpeтнитe мepĸи, ĸoитo щe нaпpaвят възмoжнo здpaвнитe пoĸaзaтeли нa нaциятa дa зaпoчнaт дa ce пoдoбpявaт, дoĸaтo в cъщoтo вpeмe дoплaщaниятa нaмaлeят и здpaвeoпaзвaнeтo cтaнe пo-дocтъпнo.

Πoдoбнa e ĸapтинaтa и пpи ĸaпитaлoвитe paзxoди, ĸъдeтo ce пpeдвиждa yвeличeниe oт 2.9% oт БBΠ пpeз 2021 г. дo 5.8% пpeз 2022 г. Caмo чe Πлaнът зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт oщe нe e oĸoнчaтeлнo дoгoвopeн c EC, ĸaтo ocтaвa и oпaceниeтo, чe нямa дocтaтъчнo пoдгoтвeни пpoeĸти, пo ĸoитo cтpoитeлнo-мoнтaжнитe paбoти мoгaт дa зaпoчнaт oщe тaзи гoдинa. 

Bcичĸo тoвa coчи, чe изглeждa e нaлицe пoлитичecĸa вoля дa ce cлoжи ĸpaй нa пpoдължилoтo дeceтилeтия нeдoфинaнcиpaнe нa здpaвeoпaзвaнeтo, oбpaзoвaниeтo и инвecтициитe в инфpacтpyĸтypa, ĸoитo пpeчexa нa иĸoнoмиĸaтa дa paзĸpиe пълния cи пoтeнциaл и дa ycĸopи нapacтвaнeтo нa дoxoдитe. Ocтaвa oбaчe пo-тpyднoтo и тo e мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce пocтигнe cъглacиe зa нeoбxoдимитe мepĸи, зa дa ce peфopмиpaт вcичĸитe тeзи ĸлючoви зa ycпexa нa иĸoнoмиĸaтa ceĸтopи.  

Милен Велчев: Не виждам реформи

"Това е един разточителен бюджет". Такава е оценката на бившия финансов министър при управлението на НДСВ Милен Велчев.  Прекомерното харчене на бюджетни средства може да ни доведе до неблагоприятно развитие от гледна точка на стабилността на публичните финанси, предупреди той пред bTV.

На въпроса дали вижда реформи в предложената финансова рамка Велчев отговори: "Дори правителството не говори за реформи в контекста на този бюджет. Очаквах да видя знаци за заявеното преструктуриране на държавната администрация, но не личи от планираната издръжка на ведомствата. Това не е пречка, но е труден и продължителен процес, и трябва да се направи умно“.  

Ще похарчим поне 13 млрд. лева повече

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика

Обявените в проекта на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според разчетите, дори без значителни нови политики, общите разходи ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП.

По тези сметки, разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%. Само че дори това не дава пълната картина – помним, че през декември бяха заделени около 2,9 млрд. лева за бъдещи разходи. Това продължи традицията да се търсят технически хитрости за прехвърляне на непохарчени средства от една година за следващата.

Ако „изгладим“ този ефект, ще се окаже, че народните представители ще трябва да одобрят всъщност 66 милиарда лимит за харчене през 2022 г., което при действително разплатени малко над 53 милиарда през 2021 г. представлява близо 13 милиарда ръст, или 25% увеличение. И отделно от това – обещана, но още недоговорена схема за компенсация на цените на ток и газ с „отворен край“. Иначе казано, не знаем колко милиарда допълнителни разходи ще бъдат насочени за компенсации и дали те ще бъдат прекратени в края на март, както поне до момента е обявено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „базов сценарий без промени в политиките“.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички