Повече от четири десетилетия д-р Желязков заема ръководни позиции в стратегически дружества от сектора, като НЕК ЕАД и ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. В момента той е заместник-председател на Съвета на директорите на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, председател на Съвета на директорите на „Контактни елементи“ АД, както и управител на „ЦЕРБ Солар“. Има докторска степен по икономика, с дисертация в областта на енергийната сигурност. Завършва магистратура „Електроенергетика“ в Техническия университет – София, магистратура „Международни икономически отношения“ в УНСС. Специализира „Банки и банков мениджмънт“ в Института за следдипломна квалификация към УНСС.
През 2025 година д-р инж. Иван Желязков беше отличен с престижната награда „Инженер на годината“.
Г-н Желязков, ЦЕРБ е единственото предприятие на Балканския полуостров за поддръжка на енергийни обекти. Какви са по-важните ви постижения през изминалата година?
2025 година беше изключително ползотворна за ЦЕРБ. Благодаря на екипите ни за отличните резултати!
Извършихме рехабилитация на над 11 големи обекта в България и на Балканския полуостров. У нас работихме за „Стомана Индъстри“, „ЕнергоПро“, НЕК, „Топлофикация София“, ЕСО и др. В Гърция ремонтирахме стратегически важни обекти като ВЕЦ „Кастраки“ и „Ладона“ за Public Power Corporation, както и две електроцентрали – ТЕЦ „Гацко“ и ТЕЦ „Углевик“ в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. Мобилните ни екипи реагират светкавично при аварии и планови ремонти.
Ще продължите ли тези проекти през 2026 г.?
Да, работата по част от тези проекти ще продължи и през 2026 г., а за поддръжка и ремонт на трансформатори и генератори – и през 2027 г.
Ще продължим да бъдем високотехнологична и иновативна компания за профилактика, диагностика и други услуги в енергетиката.
Работите ли и за частни клиенти?
Абсолютно! Миналата година например доставихме на частния сектор токови клеми и токова арматура. Това са нови продукти на ЦЕРБ. Те са единствените, разработени специално за българската енергийна система, произведени изцяло в България и защитени с патент за полезен модел. Получиха златен медал на Международния технически панаир в Пловдив.
Токовите клеми на ЦЕРБ издържат на екстремни температури – от зимен студ до летни жеги, когато рискът от прегряване, пожар и други аварии е висок, и преминават строги тестове във високоволтова лаборатория.
Какви са новостите при вас?
От няколко години имаме ново направление, което участва в реконструкцията и модернизацията на подстанции и електропроводи.
През последните години в България има ръст на инвестициите в енергетиката. Само за 2 години, през 2024-2025 г., в българската енергетика са вложени около 7,3 милиарда лева. Това е рекордна сума, като във фокус са възобновяемите енергийни източници и модернизацията. ЦЕРБ има значим дял в това отношение – доставката и монтажа на фотоволтаично оборудване.
2026-та ще бъде годината на батериите. Затова работим още по-интензивно в доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на батерийни системи и електрозарядни станции за електромобили.
Планирате ли навлизане на нови пазари и нови инвестиции?
Имаме запитвания за ремонти и оборудване – от фирми от Китай, Близкия и Далечния изток, европейски компании.
Ще продължим да се разширяваме в модернизацията на енергийни обекти в Гърция, Македония, Сърбия и на европейския пазар.
Новите ни пазари тази година за продажба на оборудване на фотоволтаици са Испания и Португалия и др.
Непрекъснато инвестираме в нови технологии и съоръжения в нашите лаборатории, за да отговарят на всички европейски стандарти. Инвестираме и в квалификация и развитие на инженерите и заетите в производството и ремонтните дейности.
Какви са по-интересните тенденции в България и в чужбина?
ЦЕРБ участва в най-важните енергийни изложения и конференции на Балканите. Миналата година за първи път се включихме в международния форум Hydro Expo в Гърция. Представихме българския опит в ремонта на стратегически ВЕЦ-ове в Гърция. Ръководителите на Public Power Corporation лично ни поздравиха за това представяне.
След Hydro Expo имахме доста запитвания за изграждане и поддръжка на големи мощности от Босна и Херцеговина, Унгария, Австрия. В тези държави търсят партньори за планови, а не за аварийни ремонти. За съжаление у нас от 2010 г. до 2025 г. сме извършили само един планов ремонт на хидрогенератор. В Гърция дори в криза се извършват по един-два планови ремонта на година.
Нова тенденция за България е търсенето на технологии за интелигентни мрежи за интегриране на ВЕИ и системи за реакции на търсенето на електроенергия. За да не стигне до аварийните събития като в Португалия и Испания.
А защо у нас разчитаме на аварийни, а не на планови енергийни ремонти?
Навярно защото е вкоренено в българската народопсихология – ние чакаме последния момент, или експлоатираме едно нещо, докато се счупи. А че има опасност за живота на хората и че ще излезе много по-скъпо…Това говори за отсътствие на стратегическо планиране и води до рискове за енергийната сигурност.
От години настояваме за планови ремонти.
В Гърция, Румъния и Унгария залагат именно на тях. Защо просто да не се поучим от техния пример?
Всяка зима изглежда, че не сме подготвени за студа и снега...
Зимата в България винаги ни изненадва.
Двете основни причини за авариите с тока у нас са липсата на инвестиции в диагностика и превенция, както и „професионалното“ отношение към експлоатацията на енергийните съоръжения. Мрежовите оператори редовно игнорират есенно-зимната профилактика и подготовка.
А инвестиции в диагностика и превенция може да се направят със собствени средства на електроразпределителните дружества, чрез коригиране на цените на електроенергията от страна на КЕВР или чрез привличане на финансов ресурс от банки и фондове.
Какво предстои за соларната енергетика?
За нас като компания е важно доброто мрежово планиране, модернизация на инфраструктурата и застраховане срещу рисковете.
Изграждането на фотоволтаични обекти достигна своя пик. За да се гарантира устойчивостта на енергийната система, е важно всички соларни централи да бъдат монтирани със системи за съхранение на енергия. Именно в тази посока ще насочим още повече усилия – доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за съхранение на енергия. Наши партньори са над 20 водещи световни производители на системи за съхранение на електроенергия.
През 2025 г. ЦЕРБ Солар например стана официален сервизен партньор в България на Sungrow – един от най-големите производители в света на инвертори и системи за съхранение на енергия.
Какво означава това за клиента?
Преди всичко – качествени услуги и бърз сервиз.
Собствениците на инвертори и батерийни системи Sungrow ще имат достъп до сертифицирани от производителя специалисти. Когато инверторът или батерията имат проблем, клиентът няма да чака седмици за техник или за резервни части, а ще разчита на нас. Ние ще извършваме въвеждането в експлоатация, превантивната и аварийна поддръжка, диагностиката, ремонтите. Качеството на работата ни ще се следи чрез CRM платформа. За клиента това е спокойствие – инвестицията му в соларна централа или батерийна система ще е защитена с професионален сервиз на място в България.
Печеленето на търгове от фирми от Китай все още ли е актуален проблем?
Да, все още е проблем. Не можем да спрем китайската инвазия в България, на Балканите, в Европа, по света. Китайските енергийни компании се радват на огромни държавни субсидии.
В съседни държави по европейски програми се дава предимство на местни производители. В Румъния и Полша например китайските компании не се допускат или не се класират за участие в обществени търгове. Така се дава предимство на местните фирми, подкрепя се местната икономика. Подобен подход може да се възприеме и в България.
Има ли друго решение?
Друго решение е първо да се потърсят местни компании и само ако няма такива, да се даде възможност на компании от Китай. В някои ЕС търгове китайски фирми могат да участват само ако са в консорциум с местни такива, има изискване за 50% локално участие.
Само през миналата година девет големи китайски компании инвестираха в България.
Българската държава трябва да намери баланс – хем да защити българското производство и българските фирми, хем да създаде адекватна бизнес среда за чужди инвеститори.
Как решавате проблема с кадрите и с изкривяването на пазара от държавните предприятия?
Редовно участваме в дни на кариерата, работим с професионалните гимназии по дуално обучение, даваме стипендии, имаме стажантски програми.
Наемаме по-нискоквалифициран персонал от чужбина – Узбекистан, Непал, Индия, дори от развити икономики като Германия и Италия.
Държавните компании изключително много увеличиха – и планират да увеличават – възнагражденията на своите служители. Нашите хора, които работят по проекти за производство и ремонт, за няколко години придобиват такъв опит и познания, каквито нито един държавен служител няма да придобие за целия си живот.
Какво предлагате като решение?
Мотивацията на младите хора трябва да започне още в 6-7 клас. Един ученик още тогава трябва да може да пипне двигател, трансформатор, да знае какво е подстанция и електропровод. А не това да се случва, ако въобще се случи, в 12-ти клас!
Държавата не чува бизнеса и не предприема мерките, за които секторът настоява от години. Кадрите в енергетиката „се стопяват“.
През септември миналата година 6 организации от енергийната индустрия входирахме поредното писмо за неотложна среща с министерство на образованието по проблема за кадрите със среднотехническо и висше образование, от които енергийният сектор има нужда.
И до ден днешен нямаме отговор.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
