България вече е сред лидерите в Европа по темпове на навлизане на соларни мощности, но зад впечатляващите цифри се крият сериозни системни рискове. Без целенасочени инвестиции в електроенергийната мрежа, в съхранението и в интелигентното управление на енергията, соларната енергия може да се превърне от решение в проблем. За това предупреди в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БЕСЛ), шеф на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на "АмонРа Енерджи", като очерта ключовите предизвикателства пред сектора през настоящата година.
Много мегавати върху неподготвена система
По думите на Белелиев България вече е преминала фазата на ентусиазма и навлиза в много по-сложен етап, в който истинският въпрос не е колко соларни мощности ще бъдат изградени, а как ще бъдат интегрирани. Огромни слънчеви централи се присъединяват към сравнително малка и неподготвена електроенергийна мрежа, което води до ограничения, дисбаланси и реални технически рискове за системата. Според него държавата в момента действа като пасивен наблюдател, вместо да води процеса стратегически, въпреки че ролята ѝ е ключова за устойчивото развитие на сектора.
Грешката на големите централи и нуждата от децентрализация
Белелиев определя като фундаментална грешка разбирането, че по-големите соларни централи автоматично са по-добро решение. Според него мащабирането в единични мощности натоварва мрежата и увеличава системните рискове. Истински устойчивият модел е разпределеното производство, което е по-гъвкаво, по-устойчиво и много по-близо до реалните нужди на икономиката и потреблението. Лидерството на България занапред, подчерта той, трябва да бъде в качеството на интеграцията, а не просто в количеството инсталирани мегавати.
Солари плюс батерии – най-работещият модел
На въпроса кое е най-доброто енергийно решение за страната – солари, батерии или комбинация от източници, Белелиев е категоричен, че бъдещето е в соларни системи, комбинирани с правилно оразмерени батерии, разположени при самите потребители. Когато енергията се произвежда и съхранява близо до мястото на потребление, отпадат значителни разходи за пренос и балансиране, намалява се натоварването на мрежата и се повишава устойчивостта на системата. Централизираните решения имат своето място, но децентрализацията превръща потребителите от пасивни платци в активна част от енергийната система.
Аварийната логика в енергетиката
Белелиев обръща специално внимание и на проблема с поддръжката на енергийната инфраструктура в България, където традиционно се разчита повече на аварийни, отколкото на планови ремонти. Той обяснява това с наследена култура от времето на централно планираната икономика, когато ремонтът след повредата е бил по-важен от нейното предотвратяване. В съвременната енергетика обаче превенцията, диагностиката и навременната модернизация са значително по-евтини и по-надеждни от аварийните ремонти. Промяната, според него, е въпрос не само на инвестиции, но и на управленска философия.
Изкривен пазар на труда и блокирани ресурси
Друг сериозен проблем е пазарът на труда в енергетиката, който по думите на Белелиев е силно изкривен. Държавата поддържа изкуствено висока заетост, често без връзка с ефективността, което води до липса на мотивация и изтегляне на квалифицирани кадри от частния сектор. В същото време се субсидират губещи предприятия, които блокират ресурси и човешки потенциал. Решението, според него, е въвеждане на реални пазарни правила, стимули за квалификация и производителност и прекратяване на практиката неефективни структури да се поддържат с публични средства.
Либерализацията като неизбежна стъпка
Белелиев апелира либерализацията на енергийния пазар да се случи възможно най-скоро, защото само свободният пазар може да реши хроничните проблеми на сектора – неефективност, кръстосано субсидиране и липса на прозрачност. Отлагането, по думите му, само задълбочава дисбалансите. За уязвимите потребители могат да бъдат създадени ясни и целеви механизми за подкрепа, без това да блокира функционирането на пазара, който в момента в значителна степен не работи свободно.
Българската електроиндустрия и конкуренцията от трети страни
Той обръща внимание и на парадокса, че българската електроиндустрия е традиционно силен износител, докато вътрешният пазар е доминиран от доставки от трети страни. Ценовата конкуренция с фирми от Китай, Турция и други държави е практически невъзможна заради използването на непазарни субсидии. Според Белелиев решението е европейските средства отново да започнат да подкрепят европейските производители, като се използват възможностите, които Европейската комисия вече е дала на държавите членки да ограничават достъпа до обществени поръчки в стратегически сектори.
Огромният потенциал на покривните инсталации
По отношение на покривните соларни инсталации Белелиев е категоричен, че потенциалът е огромен. Само в София има капацитет за около 500 MW покривни мощности, които могат да бъдат интегрирани бързо, без допълнително натоварване на мрежата и без конфликти със земеделие или инфраструктура. Именно този тип системи той определя като най-логичната посока за устойчивото развитие на ВЕИ в България.
Еврозоната като фактор за доверие и инвестиции
В заключение Белелиев подчертава, че членството в еврозоната отваря нови перспективи най-вече от гледна точка на доверие, предвидимост и достъп до капитал. За енергийния и електроинженерния бранш това означава по-лесно финансиране на дългосрочни инвестиции, по-нисък валутен риск и по-добра интеграция с европейските пазари. Еврозоната, по думите му, не е само финансов инструмент, а знак за стабилност – въпросът е дали България ще използва този шанс за реална модернизация, а не само формално.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
