Сряда,

Атидже Вели: За първи път. Помощ от Европа за семейни ферми

От: Екатерина Николова -
Атидже Вели: За първи път. Помощ от Европа за семейни ферми
A
A
A

 

  • 10 % от парите по ОСП са за малките, 3% - за младите
  • ОСП предвижда средства за обучение на всички земеделци
  • Националният ни план трябва да включва и мерките от Стратегията "От фермата до трапезата", и Стратегията за опазване на биоразнообразието
  • Привличането на младите в земеделието зависи от развитието на селските райони
  • Регламентите предвиждат прилагането на таван на плащанията да е решение на всяка държава
  • Модерното земеделие трябва да се популяризира като избор на професия, казва Атидже Вели, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-жо Вели, как новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще помогне на българските фермери да се справят след икономическите удари на коронакризата?

- Икономическите удари, особено в България са доста тежки. Живеем и работим в няколко кризи едновременно, които изискват както спешни, така и дългосрочни мерки. Европейският съюз предприе редица мерки, но България не успя да подпомогне достатъчно с европейски средства фермерите, другите бизнеси и гражданите.Реформата на ОСП цели устойчиво развитие на земеделието, както в краткосрочен, така и дългосрочен план, като се съобразят и трите аспекта на устойчивостта - икономически, екологичен и социален. ОСП, наред с всички други инструменти за преодоляване на последствията от пандемията, включват широк набор от мерки за земеделците. От самото си създаване до последната реформа, сред основните цели на ОСП са адекватни доходи за фермерите, подобряване на конкурентоспособността и устойчиво развитие.Като поука от коронокризата за първи път ОСП включва кризисен резерв, който ще бъде 450 млн. евро годишно.За бързото преодоляване на последиците от коронакризата бе създаден и т.нар. NextGenerationEU. Това е нещо повече от план за възстановяване. Това е уникален шанс за Европа, и в частност за България, да преодолеем негативните ефекти от пандемията, да модернизираме нашите икономики, да създадем работни места. Припомням, че Европа предвиди около 806,9 млрд. евро за възстановяване от негативните последици от пандемията. Сектор земеделие може да се възползва от средства, за да продължи трансформацията си и да бъде по-екологосъобразен, по-цифровизиран и по-устойчив. Предвидени са безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони предвижда 201.9 милиона евро за България за периода 2021 г. и 2022 г.Възможности за финансиране има и по REACT-EU и Фонда за справедлив преход.Възможности много, но е важно да стигат  навреме до фермерите.

- Готова ли е България със своя Стратегически план по ОСП и какви мерки трябва да залегнат в него?

- Надявам се България да подготви и да изпрати Стратегическия план в Брюксел навреме. Остават няколко дни - срокът за това е до края на годината. Видяхме до какво води забавянето с Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни не бива да пропуска поредна възможност за подпомагане и развитие от Европа, особено по време на няколко кризи едновременно. Трябва да дадем сигурност и яснота за това какво предстои на нашите фермери. По отношение на мерките в Стратегическия план, те трябва да бъдат в съответствие с нуждите на агросектора. Наред с добре познатите и работещи мерки за подпомагане по линия на директните плащания, трябва да имаме и нови мерки. Това са т. нар. "зелени" мерки" или екосхеми, които да подпомогнат фермерите в новата посока на развитие. Зелените инвестиции също трябва да бъдат част от новия план.Важен момент тук, който искам да подчертая, е, че националния ни Стратегически план трябва да включва и целите и мерките от Стратегията "От фермата до трапезата" и Стратегията за опазване на биоразнообразието. Това изисква силна синергия или допълняемост, за да бъдат мерките ефективни.

- Предвиждат се нови мерки за защита на малките ферми. Какво представляват те?

- Осигуряването на възможности за малките земеделци беше един от основните приоритети за делегацията на ДПС. Крайният резултат е добър, намерихме баланс и ОСП е и за малките, и за големите фермери. 10 % от средствата по линия на директните плащания са гарантирани за малките стопанства. Малките земеделски производители ще бъдат подпомагани по линия на директните плащания. Няколко са механизмите, които България може да прилага, като основният е преразпределителното плащане. Тези 10 % са минимум, който е задължителен, което ни позволява да подпомагаме малките стопанства и над този праг. Средства за малките земеделци ще зависят и от това дали ще се прилага в страната ни таван на директните плащания.Ясно е, че за малките ферми не е достатъчно само подпомагането на доходите. Необходими са и други мерки, които да бъдат за инвестиции в тези малки стопанства. Важен елемент от успешното развитие на малките стопанства е те да придобият необходимите знания и умения. На този етап считам, че в България не отделяме нужното внимание по темата.  ОСП предвижда средства за обучения на всички земеделци. Дано тези възможности ги развием в българския Стратегическия план. Бих искала да отбележа и един изцяло нов елемент на ОСП - за първи път в европейските регламенти е включено понятието "семейни ферми". Потенциал, който може да се разгърне на национално ниво с адекватни мерки за подпомагане.  

- Новата ОСП е специално насочена към младите фермери. Как те могат да се възползват от политиките за подкрепа?

- Новата ОСП ще включва по-силна подкрепа за младите земеделски стопани. Това беше другият важен за делегацията на ДПС приоритет. Това, което постигнахме като резултат, е сума, равна на най-малко 3 % от пакета за директни плащания да се използва за подпомагане на млади земеделски стопани, които създават земеделско стопанство. Това подпомагане може да се предоставя като подпомагане на доходите, подпомагане на инвестициите или помощ за започване на стопанска дейност за млади земеделски стопани.Наред с това, въвеждането на иновации и дигитализация трябва да бъде хоризонтален приоритет. Това е един от начините да привлечем все повече млади хора да се занимават със земеделие.И накрая бих искала да добавя, че привличането на младите в земеделието и устойчивото им развитие в голяма степен зависи от развитието на селските райони. Защото младият фермер дори да има достатъчно възможности за подпомагане реализация и развитие, има семейство, което трябва да може да ползва качествени услуги. Да има достъп до здравни услуги (болница, аптека), социални услуги, образование.

- Какво трябва да направи българската държава, за да насърчава младите хора и семейства да се занимават със земеделие?

- Стратегиите и мерките трябва да развиват земеделието и селските райони така, че те да станат привлекателни за младите. Това може да стане чрез:

  •  заделяне на повече средства от задължителния минимум;
  •  популяризиране на модерното земеделие като избор на професия и създаване на възможности за обмяна на опит и знания;
  •  предприемане на мерки за ограничаване на прекомерната концентрация на земя;
  •  промотиране на биологично производство, което е по-доходоносно;
  •  подпомагане на дигитализацията, която може да улесни много от земеделските дейности и да намали разходите;

 опростяване на правилата и намаляване на административната тежест.

- Стратегията "От фермата до трапезата" предвижда до 2030 г. употребата на пестициди да бъде намалена наполовина. Може ли и при какви условия България да отговори на това изискване?

- Да, така е. Тази цел е на ниво ЕС. Не само България изказва притесненията си по високите цели. Намаляването на употребата за пестициди в ЕС ще зависи от алтернативните препарати, чието разработване изисква технологично време.Аз считам, че може. Крайно време е да спрем да мислим за европейските политики като нещо, което не е за нас, за България и за българската действителност. Този програмен период имаме по-голяма гъвкавост, по-голяма свобода в избора на мерки. Различията между отделните държави са големи и методът да се мери с един аршин за всички вече не работи. Различните стартови позиции са ясни. Постигането на целта ще зависи и от директните, и от косвени мерки, които да доведат до намаляване на употребата на пестициди. Усилията ни за намаляване на употребата на пестициди пък върви ръка за ръка с целта за увеличение на биологичното производство, в което България има потенциал за развитие. Много е важно да намерим развитието на България, а не само да гледаме на новите цели като рестрикции.

- Едрите земеделци у нас се интересуват от поставянето на таван на директните плащания за площ. Какви са последните решения по този въпрос?

- И едрите, и дребните се интересуват, но все още няма решение. Това може би е темата, която поражда най-голямо разделение в бранша и обществото като цяло. Регламентите предвиждат прилагането на таван да е решение на всяка държава. Каквото и да е решението на България, то трябва да е обосновано с анализи и да осигури баланс.

- Високата цена на тока пряко удря хранително-вкусовата индустрия в България. Какви са възможностите за компенсации?

- Да, проблемът е изключително сериозен. Ние с колегите ми от Обнови Европа напълно осъзнаваме това и задействахме процедура, с която настояваме Европейската комисия да предприеме незабавни мерки по този въпрос. Също така през януари искаме дебат в пленарна зала. Европейската комисия трябва да даде отговор на редица въпроси и да намерим най-правилния подход за действие.Скокът на цените на суровините и особено на суровините в селскостопанския сектор е съществен. Цените на енергията, по-специално на природния газ, достигат нови върхове. Други разходи, като тези за торове, горива, електричество, семена, машини или фуражи също отбелязват рязко увеличение, свивайки маржовете на печалба на фермерите над приемливите нива.ЕК си постави за цел да засили готовността на реакция за гарантиране на продоволствената система във време на криза чрез планиране при извънредни ситуации и чрез Европейския механизъм за готовност и реагиране при кризи за продоволствена сигурност.Заедно с колегите настояваме още Комисията да се съгласи, че превенцията и готовността за реакция трябва да вървят ръка за ръка с управлението на кризи, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на ситуацията на пазара и негативното въздействие върху потребителите, селското стопанство и хранителния сектор.Искаме от Комисията ясна политическа стратегия за това как да се справим с ефектите, които политиките, касаещи опазване на околната среда и преход по отношение на енергията, оказват върху сектор земеделие и да гарантира, че ЕС е подготвен да се справи и че ще избегнем ситуация, в която да изпаднем в продоволствена криза.Ще питаме Комисията дали е подготвила конкретни мерки в отговор на сериозните проблеми, пред които е изправен земеделският сектор и как ще облекчи заетите в него.

- България фатално закъсня с Плана си за възстановяване и устойчивост. Как това ще се отрази на земеделския сектор и достатъчно добре ли е застъпен той в Плана?

- Да, за съжаление не съм оптимист, че България скоро ще може да използва средствата от Плана за възстановяване. Забавянето ще има и своя отрицателен ефект върху земеделския сектор. Това ще са поредните пропуснати възможности за сектора.В различните версии на Плана за възстановяване земеделието беше един от секторите, които претърпяха най-много промени по отношение на предвидените инвестиции. В изпратената до Брюксел версия 1.4 са предвидени инвестиции за устойчиво селско стопанство. Заложено е създаване на Фонд, който ще насърчава инвестиции в 4 направления: технологична и екологична модернизация, центрове за съхранение на плодове и зеленчуци, изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти и ефективно управление на води в земеделските стопанства. Подкрепата за инвестиции ще бъде насочена към всички регистрирани земеделски стопанства.Браншът казва, че средствата, заделени за земеделие, не са достъпни, а администрацията - че са такива възможностите на този етап.Както се казва, истината е някъде по средата, но по-важното в случая е, дори и късно този ресурс да стигне до фермерите.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички