Вторник,

За децата, които не могат да говорят

От: Проф. д-р Радослав Райчев, дмн -
A
A
A
  • На малчуганите е нужда е навременна специализирана оценка за потенциала им
  • Ако то борави с ограничен брой картинки и думи, оставени му на разположение,  ограмотяването му ще е осакатено

Тези думи са част от заглавието на едно интервю, проведено от журналистката Таня Петрова с г-жа Мария Янкова, представител на УНИЦЕФ в България. Тя запознава читателите с пилотен проект на организацията за въвеждането на алтернативна форма на комуникация в детските градини и училищата за децата, които не са успели да развият говорима реч.Тази тема е изключително важна и много ме вълнува, защото е една от основните проблемни области, на които съм отдал повече от 50 години професионален път. Искам да споделя мнението си по тези проблеми, защото голяма част от написаното в цитираното интервю не отговаря на съвременните научни възгледи за децата със специални образователни потребности и начините за преодоляване на техните затруднения.Кои са тези деца, кои малчугани попадат под шапката "деца със специални образователни потребности", в какво се изразяват техните трудности за комуникация и обучение, какви са причините, за да не могат да се развиват като повечето деца?

Кои са специалистите, които откриват особеностите им

и уточняват причините за различното им по-трудно и нестандартно развитие, които работят с децата и родителите за преодоляването или компенсирането на затрудненията, за максимално възможното адаптиране и включване в естествената им среда? Как се подготвят учителите, за да разберат особеностите на различните деца и да работят в екип с другите специалисти?Това са въпроси, които нямат лесен отговор. Групата на децата със специални образователни потребности обхваща твърде разнообразен контингент - деца с двигателни увреждания, със сензорни увреждания, деца с умствена изостаналост, деца с разстройства от аутистичния спектър, деца с поведенчески отклонения, деца с нарушения във вниманието, деца със забавено развитие на езиковата способност в говорима и писмена форма, както и деца с възможни много други нарушения на невро-психичното развитие.Независимо от различните причини, довели до наблюдаваните разстройства в развитието на децата, от изключителна важност е

навременната специализирана оценка на потенциала им

Необходима е подробна и насочена преценка на цялостното здравословно състояние, на психичното функциониране с оценка на интелектуалния капацитет, на езиковото развитие (говорима, писмена реч, разбиране), на възприятията (зрително, слухово, тактилно), на фината и обща моторика, на психосоциалната среда на детето (семейство, връстници и други взаимоотношения) - такава индивидуализирана оценка направена от екип от лекар (педиатър, невролог, психиатър), психолог, невропсихолог, логопед, очертава силните и слабите страни, нарушенията и потенциала на конкретното специално дете. Това е гаранция за цялостен и комплексен подход към най-доброто възможно развитие на конкретното дете и включването му в естествената среда.Такъв е подходът за лечението на децата със специални образователни потребности, който е утвърден още от 70-те години на миналия век в света и прилаган във водещите центрове в България, какъвто ръководех и аз в Клиниката по неврология в ИСУ (сега болница "Царица Йоанна", София). На тези принципи е основано и обучението на логопеди, психолози, невропсихолози, детски невролози и психиатри, които следва да работят с децата и техните родители.Това е подходът, заложен и в утвърдената Наредба за обучението на децата и учениците със специални образователни потребности и/или хронични заболявания (ДВ, бр.11 от 2009 г. и актуализирана в ДВ брой 59 от 2015 г.). В тези наредби са описани подробно протоколите за работа, по които десетилетия преди това сме работили и обучавали специалистите в България. Утвърдено от Министерство на образованието и науката е и Ръководство за оценка на децата със специални образователни потребности във връзка с подготовката на учителите и реализацията на тяхната интеграция. Ръководството е разработено от проф. Ваня Матанова и доц. Екатерина Тодорова, с които сме работили заедно в годините.Интеграцията на специалните деца е труден и неограничен във времето процес. Много често интеграцията и включването не е решено докрай и в напредналите в това отношение страни. В много случаи интегрираното обучение става в отделни групи или класове и

децата с пробли не са добре включени в обичайната среда

Независимо от това остава неизменен принципът на комплексна интервенция съобразена с индивидуалните силни и слаби страни на детето. Прилагат се педагогически, логопедични, психологически и медицински методи на лечение, включително медикаментозно, за постигане на оптимално развитие и адаптация.Акцентът в интервюто, което е повод за моята статия, е поставен върху една от най-важните потребности на децата - общуването. Обсъжда се един метод за улесняване на общуването на децата, които имат слабо развита или липсваща самостоятелна говорима реч. Това не е рядкост сред обсъжданата група деца, но винаги трябва да се има предвид степента на недоразвитост или изоставане на речта за всяко дете, състоянието на другите когнитивни (познавателни) способности и индивидуално да се намерят най-подходящите стратегии и конкретни методи за стимулиране и компенсация на забавеното езиково развитие.Комуникацията включва вербални (езикови) и невербални елементи - жестове, мимика, интонация, образи, емоционална експресия освен конкретните думи и изрази. Всичко трябва да се използва и развива, но

ролята на думите в комуникацията е от изключителна важност

Думите са основен градивен елемент на езика, те са основата на развитието на интелектуалните способности, на богата семантична система с изобилие на понятия и взаимовръзки, а правилната граматична реч е инструмент за осмисляне, мотивиране и регулиране на поведението ни.Не може да се разчита само на картинките или на отделно написани думи, както предполага описваният метод в представения нов пилотен проект на УНИЦЕФ. Това може да е подходящо за определени отделни случаи, но не и да се подготвя като универсален подход за комуникация при всички деца, които нямат добре развита реч.Ако проблемното дете борави с ограничен брой картинки и думи оставени му на разположение, цялостното му ограмотяване и развитие на понятийната система ще бъде осакатено, речниковият фонд и развитието на правилна граматична реч няма да бъдат стимулирани. Подобен конкретен методически прийом може да се използва като част от комплексна методика и план за развитие на цялостната езикова, комуникационна и интелектуална система на проблемното дете.Затова апелирам и силно се надявам, че работата по този и подобни проекти ще бъде оценявана от специалисти - преподаватели и научни работници в областта на специалните образователни потребности.С някои от въпросите засегнати от г-жа Мария Янкова съм съгласен. Подкрепям нейния апел

да се организира по-добре подготовката на учителите

за децата със специални образователни потребности. Би било добре да се прави периодично специализирано обучение, особено за учителите в началния курс, за да могат те да формират екип със специалистите - специални педагози, логопеди, психолози. Напълно съм съгласен и с констатацията, че са необходими повече финансови средства за интеграцията на специалните деца. Защото за тяхното успешно включване са необходими много допълнителни ресурси - материални и човешки.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички