- Солта води до артериална хипертония, но при обезводняване е полезна
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Тялото ни няма нужда нито от бяло брашно, нито от добавена захар
Трите бели отрови са солта, захарта и бялото брашно. В някои списъци вместо брашното има бял ориз, други добавят още рафинирани храни и така те могат да достигат дори до седем. Всъщност важен е принципът, а именно за вредата от рафинираните храни. Няма да се спирам на всички високо пречистени продукти, които биват наричани "бели отрови". Ще опиша значението на най-широко употребяваните в България, а именно солта, захарта и бялото брашно.
Както във всички случаи, когато става дума за отрови, така и тук ще започна с това, че всичко е въпрос на доза. Малки количества натриев хлорид са жизнено важни за правилното функциониране на организма.
Но кой яде толкова малко сол?
По същия начин стои въпросът и с брашното и захарта. Тялото ни няма нужда нито от бяло брашно, нито от добавена захар. Но нека да ги разгледаме подред.
Колкото и ценна в миналото да е била солта, то сега тя е толкова широко достъпна и евтина, че се слага буквално на всичко. Особено през есенно-зимния сезон в България консумацията на сол е ужасно голяма: туршии, кисело зеле, традиционните за сезона осолени меса и колбаси... Изобщо нямаме шанс да спазим здравословната дневна дажба, която се препоръчва.
Попаднала в организма, солта се усвоява безпрепятствено и се разтваря в тъканните течности, което води и до задържане на вода. Забелязали сте, че след прием на повечко сол изпитвате жажда. Това е така, защото, когато се усвои, тя повишава осмотичното налягане на телесните течности, за компенсиране на което организмът изисква повече вода. Грубо казано, стреми се да разреди солта. При това обаче се повишава обемът на циркулиращата в кръвоносната система течност, с което артериалното налягане се покачва. Това е механизмът, по който солта повишава кръвното. При здрави хора, това води до разтягане на една структура, наречена сърдечно ухо, която под действие на този стимул отделя особено вещество: предсърден натриуретичен пептид. Този своеобразен хормон достига до бъбреците и стимулира отделянето на повече натрий с урината. Така човешкото тяло се избавя от излишната сол. Когато обаче това продължи достатъчно дълго, организмът се нагажда и описаният по-горе механизъм престава да работи. Резултатът е артериална хипертония. Разбира се, това не е единственият механизъм за развитие на хиперточниана болест, но безспорно играе важна роля.
Нека сега да разгледаме положителните аспекти на солта. Когато човек е обезводнен поради диария, повръщане или комбинация от двете, една от най-важните стъпки, която трябва да предприеме, е рехидратацията. Тя се осъществява най-добре със слабо солена вода, в която е добавена щипка захар. Звучи като нещо ужасно на вкус, но един от начините да установите колко сте обезводнени е, ако този разтвор всъщност ви хареса. Естествените инстинкти на организма взимат превес и
блудкавият разтвор е не просто приемлив
но направо ви се струва вкусен. Когато се рехидратирате достатъчно, установявате, че повече не можете да го пиете, но пък и вече няма нужда от него.
Също така при топло време, особено когато се натоварвате физически, приемът на сол трябва леко да се увеличи, тъй като доста от нея с губи с потта.
По отношение на захарта нещата звучат малко по-строго. Общо взето нямате нужда от добавена захар. В хранителните продукти има достатъчно въглехидрати в добре усвоим вид, така че организмът не просто да не се нуждае от повече, но и дори това да е вредно. Повечето храни с добавена захар съдържат или захароза, или глюкозо-фруктозен сироп, или царевичен сироп.
Захарозата от тръстиковата и цвекловата захар е най-популярният подсладител по простата причина, че в чист вид е бяло кристално вещество, което лесно се пакетира, удобно е за транспортиране и безпроблемно се употребява в домакинството. Постъпвайки в организма, от нея се получава глюкоза и фруктоза на равни количества. И двете се усвояват бързо и лесно, водейки до рязко повишаване на нивото на кръвната захар. Всъщност под "кръвна захар" се разбира именно концентрацията на глюкоза в кръвта. Това води до
рязко повишаване на инсулина
чиято задача е да я вкара в клетките. Вследствие на това нивото на глюкозата спада рязко. И само след 2 часа вече имаме ниска кръвна захар, която води до изострено чувство за глад. Посягаме към поредната бисквита или вафла и порочният кръг се завърта още веднъж. Ето така се дебелее от сладко. Когато захарта попадне в клетките, те използват една част за своите енергийни нужди, а останалото трупат във вид на мазнини, към които могат да не посегнат никога, при положение че във всеки момент имаме нещо сладичко на една ръка разстояние. Когато това продължи достатъчно дълго, инсулиновият рецептор по клетките започва да става нечувствителен, което с времето води до развитие на втори тип захарен диабет с всички произтичащи от това последствия. Ще откриете глюкозо-фруктозния сироп като съставка на сладкарски изделия или може да го приготвите несъзнателно като част от рецептата за баклава или когато правите конфитюри. Той представлява захароза, която е разградена на глюкоза и фруктоза, още преди да постъпи в тялото. Това се случва, когато варим захарен сироп с нещо кисело. Сега разбрахте ли
защо слагаме лимонтузу в мармалада
Причините това да се прави са две. Едната е, че този сироп не кристализира, сиреч не се "захаросва". Другата е, че е по-сладък на вкус и така може да се икономиса от иначе по-скъпата захар. В този смисъл глюкозо-фруктозният сироп е малко по-малко вреден, по простата причина че захарта в него е по-малко като количество.
Царевичният сироп се използва най-често в промишлеността. Представлява почти чиста глюкоза с примеси на малтоза. Получава се от царевично нишесте, разградено до малтоза и глюкоза. Царевично, защото царевицата е най-масово отглежданата зърнена култура на нашата планета и така излиза най-евтино. Иначе от всяко нишесте може да се получи същото. Усвояването на глюкозата е по същия път, който описах по-горе, а малтозата в тялото ни се разгражда до глюкоза.
Говорейки за нишесте, то е основната хранителна съставка на третата бяла отрова - брашното. Не ме разбирайте погрешно. Със сигурност много повече хора по света са умрели и продължават да умират от глад, отколкото от това че са яли бял хляб. Въпросът е къде да сложим чертата между разумна употреба и прекаляване. Аз мисля, че границата се намира там, където от бялото брашно
остава само нишесте и глутен
а всички останали съставки на свещеното за нашата култура пшенично зърно отиват за фураж. Плодовете на пшеницата съдържат невероятно много ценни хранителни вещества - витамини, минерали, мазнини, фибри. При смилането на брашното и рафинирането му повечето от тях се губят. Остава само зърненото ядро, съставено от нишесте, съвсем малко фибри и белтъка глутен. В тялото нишестето се превръща в глюкоза, а глутенът се разгражда на аминокиселини. Кривата на покачване на кръвната захар от бял хляб не е толкова стръмна, колкото е от обикновената захар, но все пак е далеч от полезното. Много по-добре е, когато хлябът е пълнозърнест. Тогава фибрите от обвивката на зърното забавят усвояването на нишестето и нивото на глюкозата в кръвта се покачва много по-бавно. Отделно, в пълнозърнестото брашно се намират всички онези полезни мазнини, витамини и минерали, които се отстраняват при производството на бяло брашно.
В заключение, бих ви посъветвал да ядете
колкото може по-малко преработени храни
Яде ви се сладко? Сега във всеки сезон по магазините се намират пресни плодове. Яде ви се хляб? Предпочитайте пълнозърнестия. И гледайте да избягвате добавената сол, особено ако сте предразположени към артериална хипертония.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
