Понеделник,

Позволете на децата да обяснят емоциите си

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • След извънредното положение малките ще бъдат по-зрели и подготвени за живота
  • Тревожността на родителя се предава и на детето, казва психологът Антония Койчева

 

ЕТО КАКВО КАЗВА В ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ

- Г-жо Койчева, Вие консултирате и по-малки деца. Как разбират те ситуацията с извънредното положение, как трябва да се говори с тях за ставащото в момента?

- Ако можем да изведем нещо като общо правило, най-важното е да им се казва истината. Точно, ясно, съобразено с възрастта и с разбирането на детето. Без обобщения и катастрофични мисли, а с акцент върху това, което можем да правим сега, когато нямаме възможност например да отидем на люлките.

Родителят изпитва нужда да дава готови отговори и решения, но тук е нужно да се запитаме какво искаме - дали искаме да се погрижим за емоционалното спокойствие на детето, или ни интересува това да слуша и да изпълнява правилата. Защото подходите са различни. Ако искаме да се погрижим за това, как се чувства нашето дете, е важно да го слушаме повече, отколкото да му обясняваме. Да чуем какво точно има предвид с въпросите, които задава, какво е чувството зад думите. Дали това чувство отговаря на казаното от него. Основното е да можем да дадем име на чувствата му в момента, защото се намираме в една ситуация, в която всички сме тревожни. За детето няма да е полезно, ако отричаме тревожността си и казваме "Всичко е наред", защото то усеща, когато не сте спокойни, и това само би го объркало. По-добре за него би било да седнем спокойно, да го изслушаме. Логично е да се чувства разочаровано и да го попитаме "Ти си разочарован, защото очакваше да отидем на люлките. Какво си представяше, че ще правим днес? Може би си притеснен като мен", защото трябва да си даваме сметка, че тревогата се предава от родителя на детето.

Второто, което можем да направим, е да поговорим за желанията на детето, без да се чувстваме длъжни да ги изпълняваме, на нивото на въображението. Можем заедно с детето да си представим една въображаема ситуация, в която сме с детето на пясъчника и на люлките, като по този начин удовлетворяваме някаква част от преживяването, от което то има нужда.

Да му дадем пространство, в което то да говори за емоциите и желанията си, отколкото да задоволим своята нужда да обясним на всяка цена.

- А как е при по-големите деца?

- По-различно е, защото те обикновено имат повече въпроси. Тук родителят изпада в две крайности. Едната е да каже "Не може, защото аз така казвам. Защото е забранено, точка". Другият е да се впусне в безкрайни обяснения за смисъла на забраните - дали да носим маски или да не носим например. Тук основното трябва да е увереността на родителя - доколко той вярва, че онова, което казва на детето си, е добре за него. Има родители, за които е важно да измият опаковките на всички продукти, които внасят у дома, и това ще бъде важно за детето. В същото време, ако родителят не спазва правилата, детето също ще има вътрешна нужда да ги саботира непрекъснато. Родителят трябва да е наясно какво иска да предаде на детето като послание - не толкова думите, а чувството зад думите.

- А как да компенсираме неизразходваната енергия на децата, която може да избие в агресия?

- Децата реагират и в тази ситуация, както по принцип реагират в моменти, когато не са удовлетворени потребностите им. Едно дете, което винаги реагира агресивно, когато му се забранява нещо, ще реагира още по-агресивно в тази ситуация. Дете, което е свикнало да се затваря, ще се затвори още повече.

Можем да компенсираме физическата нужда от движение вкъщи - има много видеа как да се случи. Въпросът е как представяме това на детето - дали като игра, дали като обучение, дали като възможност да прекараме повече време заедно и да ни бъде хубаво. Или като "налага ни се да си стоим вкъщи и принудително да сме затворени под един покрив".

- Има ли паника и тревожност сред пациентите  Ви - било деца или родители?

- Основното, което наблюдавам е, че хората се справят със собствения си ресурс, с който биха се справили и с всяка друга криза в живота си. Това, което правя аз, е да нормализирам тревожността. Да напомням, че всички се чувстваме по един и също начин и ни е позволено да изпитваме всички емоции - и страх, и тревога, и притеснения за бъдещето, и че това се случва при всички. И че можем да си позволим да приемем тези емоции, да ги позволим на децата си. Така всъщност ги подготвяме за живота. Всъщност така те ще бъдат по-зрели и по-подготвени за живота.

- Споделят ли пред Вас родители дали дистанционното обучение създава стрес за децата им?

- От една страна, обучението е проблематично особено за деца с обучителни трудности, аз лично работя с такива. За тях е много по-трудно едновременно да гледат екрана, да слушат учителката и да изпълняват инструкциите. Това изисква една комплексна обработка на информацията и води по-бързо до изтощение и до проблеми с вниманието.

- Как успявате да ги консултирате онлайн?

- Терапията е различна от обучението. От тях не се иска да спазват правила или забрани, а да компенсираме онова, което е забранено. например, ако му е забранено сладко по здравословни причини, можем да обсъждаме какви бонбони обича. От тази гледна точка не пречи терапията да е онлайн, тъй като се гради основно на споделяне и съпреживявате на емоцията.

- А как се чувстват родителите?

- От една страна, те имат лични притеснения за работа, финанси, бъдеще. От друга страна са притесненията им, че те не са съвсем сигурни на какъв етап от развитието се намират децата им, какво точно да им предложат като следваща стъпка в обучението и развитието. И от това следват някаква безпомощност и объркване, които в момента се усилват.

- Ваши колеги твърдят, че в такива ситуации не бива да се наказват децата, каквото и да са направили. как да ползваме моркова и тоягата в домашни условия?

- Наказанията не са ефективно средство така или иначе и всеки родител е стигнал до този извод, поне така мисля. Заплахите, дългото говорене, поученията не вършат много работа. Това, което помага, е да слушаме и да разбираме и да даваме пространство на децата. Едно наказание не върши работа при прилагането на тези нови правила. Ние в момента сме в ситуация да обясняваме защо трябва да си мием ръцете. Ако сме имали трудности да обясним на детето защо трябва да си легне навреме, вероятно ще имаме трудности и да обясним новите правила.

- Трябва ли да настояваме децата да спазват определен режим?

- нормално е в началото за всички нас режимът да е дезорганизиран и объркан. При цялата свобода, в която трябва да се организираме наново, има един процес на преподреждане. Но наблюдавам, че наистина сме адаптивни и успяваме да организираме ежедневието по нов начин. Така разполагаме с много повече свободно време, въпросът е за какво всъщност го ползваме.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички