Манията към шопинг също е болест

Името й е омниомания и диагнозата е поставена от психолог още преди 100 години

Манията към шопинг също е болест | StandartNews.com
  • Името й е омниомания и диагнозата е поставена от психолог още преди 100 години

  • Лекуването на душевна травма и стрес с пазаруване бърка дълбоко в джоба

Влизаш в магазина за подарък на приятелка и излизаш с три торби, с изключение на подаръка за приятелката, за която не си намерила нищо подходящо. И точно това е повод да продължиш към следващия. Купуваш си поредния чифт нови обувки, въпреки че вкъщи от обувките ти вече няма къде да се стъпи. Ако ти се струва, че това е симпатично отклонение от нормата и че всяка втора приятелка го прави, може и да си права. Но може и да се касае за така наречената „омниомания“ - равносилно на сегашното определение шопингмания, само дето това първото е медицинска диагноза, стъпваща на древногръцки понятия.

Ако Ви се струва, че заболяването датира сравнително отскоро, не е така – още през 19 век то вече се определя като болест /да не забравяме поради каква причина мадам Бовари разорява съпруга си/. А преди сто години един психолог - Емил Крепелин, има заслугата да го вкара и официално в списъка на заболяванията. Още тогава той определя като нейни симптоми необходимостта да лекуваш стрес или душевна травма чрез покупки, както и купуването на невероятно много бедзполезни неща,

за да изпиташ моментно чувство на удовлетворение

Когато се заговори за омниомания, вече става дума и за това да пазаруваш колкото се може по-често на кредит, защото нормалният ти бюджет не стига за други нужди, за теглене на безсмислени заеми, от което толкова често се възползват рекламите на бързи кредити, за затъване в дългове, при които страда и семейството на засегнатия от заболяването. Английската писателка Софи Кинсела, която в началото на кариерата си е била финансов журналист, занимаващ се точно с личните бюджети, има поредица от книги „Тайният живот на Беки Б.“ за обсебена от пазаруването жена, която дори крие покупките си, източва кредитните си карти в името на това да си осигури необходимата доза емоция, купувайки ненужни неща. В един момент дори влиза в център, където трябва да я излекуват от ненормалното пазаруване и тя си купува всички книги „Няма да пазарувам неправилно“, както и няколко тениски със същото лого. Шеговитата и забавна книга обаче предупреждава за един сериозен проблем, който напоследък става още по-остър поради възможността да се теглят всевъзможни кредити, както и да пазаруваш посредством онлайн магазини и в социалните мрежи. Та коя пазарохоличка, принудена да стои у дома, ще устои на реклама на рокли във фейсбук с надпис „50 на сто отстъпка“ и ще си купи три рокли, които ще пристигнат след три дни, ще бъдат от неподходяща материя и няма да й стават, но ще е похарчила кредитната си карта за тях?

Според специалистите основното, с което се свързва развитието на омниоманията,

е изключително високото отделяне на хормона на щастието допамин

по време на тази дейност. Неслучайно експерти твърдят, че хора, отказали алкохол и наркотици или хазарт, се пристрастяват към пазаруването, защото то изглежда напълно безобиден начин да си набавиш веществото, което доскоро си получавал чрез далеч по-тежки зависимости. Те обаче гледат на пазаруването като на подобна зависимост и при това донякъде с право – то може да се отрази пагубно на семейния бюджет и да стигне дори до трупане на дългове, особено ако се започне купуване на скъпи коли или маркови дрехи и джаджи, които един млад човек трудно може да си позволи. 

В допълнение – омниоманията вече си има и подразделения. Едно от тях е лейбълмания, тоест купуване на неща само от определени марки, и то по възможност в по-висок клас. Другото разделение е сейлзмания – хората, които страдат от нея, са вманиачени във всякакви видове разпродажби и винаги и по всяко време могат да ти кажат къде има „черен петък“ и с колко процента е намалението.

И ако си мислите, че това засяга само вас, а не баба ви, питайте я и тя ще ви изрецитира всички намаления за седмицата в „Кауфланд“, както и за колко от тях стоките вече са свършили.

Разликата между хората, които ползват намаленията разумно, и вманиачените по тях е твърде тънка, но въпреки това специалистите открояват няколко признака, по които може да познаете човека, който пазарува отвъд пределите на разума. Един от тях е свързан с купуването на прекалено много ненужни неща, след като си влязъл „само за един хляб“. При купуването на вещи пък най-често превес взема изпитването на силна емоция при самата покупка, при това, че си влязъл в магазина, независимо дали тя ти е нужна или не.

Ако я получиш като подарък, емоциите са неизмеримо по-слаби

твърдят психолозите. Много от тези компулсивни купувачи изграждат пред околните образ на заможни хора, докато в действителност са закъсали с парите. Някои от симптомите са непрестанното желание да се купуват нови неща, пазаруване заради справяне с ежедневния стрес, превишаване на лимита на кредитните карти и теглене на бързи кредити за ненужни покупки, чувство на еуфория след дадена покупка и чувство на съжаление по-късно, но продължаване с вредния навик. Ако пазаруването се забрани изцяло, човекът може да изпадне в апатия и дори да получи депресия, тъй като е лишен от начина си за справяне със света.

В някои от случаите за справянето с навика е необходима консултация с психолог или психотерапевт. Ако обаче положението все още не е взело застрашителни размери, може да помогне и семейството – например един от неговите членове да управлява финансите на човека с омниомания и да му дава пари само за най-необходимото. Ако искате да се справите с проблема си сам, правете си предварителен списък с покупките и си добавяйте нещо дребно като бонус, например ароматна свещ. Не купувайте с кредитна карта, защото това не ви дава усещането, че харчите реални пари и винаги може да си помислите, че ще оправите нещата „по-късно“. Плащайте само с пари в брой. Избягвайте молове и улици, на които е струпано огромно количество магазини.

Магнити за хладилник помагат при дромомания
Едно от странните други заболявания, за които се говори малко, е дромоманията. Това е форма на патологичен туризъм, при който всеки престой у дома повече от една седмица те кара да се чувстваш зле. Понятието е произлязло също през миналия век, когато чешки турист се завърнал у дома след дългогодишна обиколка на света и бил хоспитализиран. Освен че бил напълно изтощен, той не помнел къде е ходил и какво е правил – вероятно поради това по-късно са се появили магнитчетата за хладилник от всяка държава. Шегата настрана, но ако куфарът ви е винаги наполовина пълен, знаете курсовете на парите на няколко различни държави и винаги носите у себе си няколко вида валута, а у дома слагате ръце под чешмата и очаквате водата да потече сама, сигурно имате нужда от известно разтоварване от пътя. Особено ако се опитвате да отворите вратата на апартамента си с карта, подобно на хотелските, и  установите, че се прибирате след дълъг път вкъщи с леко чувство за тъга.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай