Пловидв събра преди дни участниците в трета Национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България, в която взеха участие над 200 медицински специалисти – невролози, неврохирурзи и специалисти по образна диагностика от цялата страна.
По време на събитието, организирано от Българското дружество по неврология с подкрепата на фармацевтична компания Boehringer Ingelheim, бяха обсъдени Националния консенсус за профилактика, диагностика и лечение на мозъчносъдовите заболявания и актуалните подходи за лечение на исхемичен мозъчен инсулт. Анализирани бяха и резултатите от изминалата 2018 година.
Основен акцент на срещата бе поставен върху провеждането на тромболитичната терапия в болничните отделения, разширяването на времевия прозорец, образната диагностика и ендоваскуларната терапия. Бе представен опита от клиничната практика за организация на специализирани инсултни центрове в Европа и САЩ.
Третата национална среща беше открита официално от заместник-председателя на Парламентарната комисия по здравеопазване – г-н Георги Колев. Някои от основните лектори на събитието бяха проф. Димитър Масларов дмн, Първа УМБАЛ София, проф. Параскева Стаменова дмн, МБАЛНП „Св. Наум“, София, доц. Николай Топалов дмн, МБАЛНП „Св. Наум“, доц. Николета Трайкова, УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив, доц. Станимир Сираков, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, София, доц. Росен Калпачки и д-р Нурфет Алиоски, УМБАЛ „Св. Анна“, София, доц. Чавдар Бъчваров, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна.
Като гост-лектори бяха поканени д-р Радослав Райчев, интервенционален невролог в Saddleback Memorial Hospital, Лагуна Хилс, Калифорния, специализирал в мозъчносъдови заболявания, включително ендоваскуларно лечение на мозъчни и гръбначносъдови заболявания като остър исхемичен инсулт, аневризми и артериовенозни малформации; и д-р Филип Киров, невролог с дългогодишна практика в България и Европа – в момента, част от екипа на Viborg Regional Hospital, Дания, за да споделят чуждия опит за лечение на мозъчносъдовите заболявания.
Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни, а България се нарежда на едно от първите места по смъртност от инсулти в Европа, които са третата най-честа причина за смърт у нас. Данните на НЗОК сочат, че броят на пациентите, получили исхемичен инсулт през 2018 г. възлиза на 49 717 души.
Венозната тромболиза свежда до минимум риска от трайна инвалидизация, когато се приложи в първите 4,5 часа от началото на симптомите на инсулта.
"Резултатите в България са обнадеждаващи и сочат, че броят на приложените тромболизи за 2018 година е 787, като това е с 84% повече спрямо 2017 година. Общият брой на болниците в страната, които приемат и прилагат лечение с тромболиза за 2018 г., вече е 37, разположени в 20 области в България. За сравнение, болниците през 2017 година, в които се е провеждала тромболитична терапия, са били 18“, заяви акад. Миланов. „Осем области все още не са покрити. Всички тези резултати показват, че сме близо до покриване критериите на ESO за оптимален брой работещи отделения за лечение на инсулт, но трябва да имаме предвид, че има големи територии от нашата страна, които остават извън изискванията относно достъпност на пациентите в рамките на 45 минути".
Проф. Масларов, Началник на Неврологична клиника на Първа МБАЛ София, допълни: „В България е възприето мнението на Световната организация за мозъчни инсулти, че всички заедно трябва да работим и да ангажираме населението и общопрактикуващите лекари с първична профилактика със съответните нива на доказателственост: оценка на изменяемите рискови фактори, редовни физически упражнения, намаляване на наднорменото тегло, намаляване консумацията на алкохол, намаляване и избягване на тютюнопушенето и провеждане на образователни програми сред населението.“, заяви той.
„В болничната помощ у нас сме постигнали създаването на отделения за лечение на остри инсулти, което е с много висока степен на доказателственост според европейските и американските изисквания. Съществуват създадени стандартизирани диагностични протоколи в извършването на образни изследвания, спешна диагноза и адекватно лечение. Специфичното лечение включва венозна тромболиза, артериална тромболиза и механична тромбектомия“, каза проф. Масларов. „Оптимизирането на доболничната и вътреболничната дейности би спомогнало в значителна степен за увеличаване броя на пациентите, на които може да се приложи по алгоритъм тромболиза. Подборът изключва тези, които са пристигнали след времевия прозорец. Пълно оздравяване и функционалност, т.е. без никакъв дефицит по Ранкин, се очаква при 20% от пациентите, на които е приложена венозна тромболиза до 3-тия час и 6-7% при тези, на които е приложена до 4,5 часа от началото на лечението“, допълни още проф. Масларов.
„Time is Brain” – съкращаването на времето спасява мозъка – това е всеобщата идея, за да се постигне качествено лечение при острите исхемични инсулти“, каза доц. д-р Николай Топалов. „Времевият интервал за образна диагностика е допустимо да е между 25-45-та минута от хоспитализирането на пациента. При добра организация, която касае и процеса на осъществяване на тромболизата, основните две неща, които могат да подобрят времето са предварителното уведомление на спешното звено от екипа на бърза помощ и свикване и подготовка на екипа в очакване на пациента, докато линейката пътува. Друг ускоряващ фактор за по-добър ефект от тромболизата, е тя да започне в отделението по образна диагностика“, обясни доц. Топалов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
