- Няма стъпки от руска страна за деескалация на напрежението, това е индикация за сериозни рискове
- Всеки ден дипломатите ни помагат на наши сънародници в беда - от откраднати документи до изчезнали хора
- В речника ми няма дума "изчегъртване"
- Преговаряме с Азербайджан за повече газ
- Държавната агенция за българите в чужбина става изпълнителна агенция към МВнР
- Разчитам и на опозицията, за да реализираме нашите национални приоритети по безспорен начин
- В малкото свободно време не изпускам възможността да бъда с любимите си хора
- Работим за засилване на българското културно присъствие зад граница
- Правата на българите в Северна Македония са наш приоритет, казва министърът на външните работи Теодора Генчовска в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Генчовска, нека започнем с най-горещите въпроси на деня. През последните две седмици се чуха много страхове във връзка с напрежението НАТО-Русия заради Украйна. Имаше много изказвания, писма, срещи на върха в Брюксел. Българската съюзническа позиция е ясна, но кои са реалните рискове за страната ни?
- Въпросът е сериозен и има непосредствено значение за нашата национална сигурност. Към момента, няма стъпки от руска страна в посока деескалация на напрежението по границите с Украйна и в района на Черно море.
Това е индикация за сериозни рискове и предизвикателства за сигурността по Източния фланг на НАТО и конкретно за България, което налага спешно приемане на широкообхватни мерки за гарантиране на сигурността на страната. Съвместно със съюзниците в НАТО и партньорите в ЕС България предприема конкретни действия за преодоляване на кризата и гарантиране на сигурността.
Днес (б.р. - 03.02.2022 г.) участвах във видеоконферентен разговор с френския външен министър Жан-Ив льо Дриан във формат "Букурещ 9".
По време на срещата изтъкнах необходимостта от единен отговор на съюзниците, както и от тясно сътрудничество с партньорите от региона. За пореден път изразих подкрепа за продължаващите дипломатически усилия за убеждаване на Русия да предприеме мерки за деескалация и подчертах, че укрепването на Източния фланг на НАТО трябва да е приоритет за нас.
Държа да отбележа, че оставаме отворени за диалог с Русия, без да правим компромиси с нашите ценности и принципи.
- В последната седмица политическият аспект отстъпи мястото на икономическите тревоги, свързани с доставките на газ. Със смяната на ръководството на "Булгаргаз" се засилиха очакванията за увеличени доставки от азерския газ, заговори се, че Европа ще доставя синьо гориво от Катар. Имахте ли среща с посланика на Азербайджан и какви са следващите стъпки?
- Настоящата изострена ситуация в отношенията с Русия демонстрира по много ясен и категоричен начин необходимостта от диверсификация на енергийните източници и значението й за националната ни сигурност.
Както знаете, България получава природен газ по сключени дългосрочни договори за доставки с Руската федерация и Република Азербайджан, както и по различни договори за доставки на втечнен газ. Основен приоритет на нашето правителство в момента е търсенето на възможности за осъществяване на внос на по-големи количества газ от находището Шах Дениз II в Азербайджан, което ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българският пазар. Само през последните няколко месеца, откакто е сформирано новото българско правителство, бяха осъществени двустранни контакти на най-високо ниво. В духа на активното сътрудничество аз вече подписах покана до моя азербайджански колега Джейхун Байрамов да посети страната ни през настоящата година, когато се навършват 30 години от установяването на дипломатическите отношения помежду ни.
Основният въпрос в българо-азербайджанските икономически връзки е развитието на енергийното сътрудничество, и в частност възможността за доставка и транзит на енергоизточници в България и ЕС, предвид значителните запаси от нефт и природен газ, с които Азербайджан разполага. Двете страни имаме общи интереси при реализирането на редица инфраструктурни проекти, основните сред които са свързани с изграждането на Южния газов коридор. Той има стратегическо значение за укрепване на енергийната сигурност на Европа и гарантиране на сигурността на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите на природния газ.
Усилията на българското правителство са насочени към ускоряване реализирането на проектите, които реално ще доведат до намаляване на зависимостта в енергийната сфера.
- Заявихте, че подготвяте съвместно посещение заедно с румънския си колега в Украйна. Каква е целта и кога ще се състои тази визита?
- Идеята за осъществяване на съвместно посещение на отделни държави-членки на ЕС в Украйна е израз на твърдата политическа подкрепа на ЕС, в т.ч. и на България, за Украйна, в този напрегнат момент. Единодушно е разбирането на партньорите, че тази подкрепа трябва да бъде демонстрирана ясно и еднозначно. В този контекст се разглеждат различни възможности, които са свързани със среща на министрите на външните работи на държавите членки на ЕС с украинския ни колега Дмитро Кулеба. Един от вариантите е реализиране на посещения, каквито примери вече има не един, в т.ч. на ниво Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Германия, Франция, Полша, Дания.
Румъния е изключително важен и близък партньор на България в различни формати. В този смисъл координация с румънската страна, включително с оглед по-силни послания, е напълно логична. По какъв точно начин, в какъв формат и кога ще се реализира този жест на политическа подкрепа предстои да бъде уточнено.
- Позицията на България към Северна Македония остава непроменена. Забелязва ли се вече промяна в политиката на Скопие към България? Ще бъдат ли защитени правата на българите в РСМ?
- Провелият се на 10 януари Консултативен съвет по национална сигурност препотвърди значението, което Българя придава на изпълнението на Договора за добросъседство с РСМ от 2017 г. и валидността на Рамковата позиция. Същевременно с това, той демонстрира и желанието на страната ни за излизане от застоя в отношенията със Северна Македония, поставянето на нов етап в развитието им и утвърждаване на добросъседството като основен техен принцип.
За по-малко от месец вече са в ход конкретни инициативи, насочени именно към постепенното установяване на позитивна динамика в диалога и създаване на благоприятни условия за по-ефективно сътрудничество в различни области от взаимен интерес.
Надявам се, че този подход ще генерира импулс за постигане на напредък в процеса на разговори по темите от политическия спектър, без чието решение не може да се очаква реален прогрес. Оценяваме изпращането на вербална нота от Северна Македония до ООН по отношение употребата на официалното и краткото име на страната. Макар че, за предприемането на тази стъпка бяха нужни повече от две години, се надявам демонстрираното конструктивно отношение да се запази и в бъдеще. Удовлетворена съм от факта, че с моя колега министър Буяр Османи постигнахме съгласие срещите между експертните екипи на министерствата на външните работи по политическите въпроси да продължат интензивно.
За нас въпросът с правата на българите в Република Северна Македония е от приоритетно значение. Очакванията ни са ясни и добре известни. България ще продължи да подкрепя легитимното искане на българите в Северна Македония да бъдат включени наравно с останалите народи, в нейната конституция. Правата на човека са въпрос на цивилизационен избор и са основополагаща ценност на Съюза, към който Северна Македония желае да се присъедини. От определящо значение е също постигането на напредък в Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси.
Във всички направления на двустранните ни отношения със Северна Македония водещо значение има реализирането на осезаеми и устойчиви резултати в процеса на възстановяване на доверието.
Преодоляване на досегашното противопоставяне, а не действия, насочени към задълбочаване на разделенията е ключът към общото ни европейско бъдеще. Нужни са усилия, политическа воля и спазване на поетите ангажименти, за да надмогнем създадената от десетилетия негативна атмосфера и да постигнем взаимно-приемливи решения по важните за двете страни въпроси.
- На фона на тези въпроси, които всеки ден са във фокуса на общественото мнение, голяма част от дейността на МВнР остава на заден план. Ежедневно българските дипломати помагат на наши сънародници, бедстващи по света. За какво най-често българи зад граница търсят съдействие от Външно министерство?
- Както правилно отбелязахте, българските дипломати помагат ежедневно на наши сънародници зад граница. Случаите са различни - от граждани с откраднати документи, останали без средства и възможност да се завърнат в България, до тежки хуманитарни случаи с наши сънародници, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, без да разполагат със здравна застраховка, изчезнали хора, чиито роднини търсят съдействие при издирването им, граждани, станали жертви на домашно насилие.
Всеки един случай се решава в зависимост от правомощията на дипломатическото ни представителство в държавата на акредитация, като често работата не е само на терен с местните власти, а изисква и съвместни действия с други институции в България.
В Централно управление на МВнР в София денонощно работят шест дежурни линии, на които за 24 часа постъпват между 600-800 обаждания. Отделно, всяка дипломатическа мисия на България разполага с денонощен телефон за спешни случаи, на който гражданите могат да потърсят съдействие.
Съвсем очаквано, най-често търсената информация от страна на сънародниците ни в момента е свързана с ограничителните мерки, наложени спрямо COVID-19 в държавите, за които планират пътуване.
От началото на пандемията на сайта на МВнР се поддържа интерактивна карта с информация за граничния режим във всяка страна. Тя се актуализира постоянно, въз основа на информацията, която получаваме от дипломатическите ни представителства. Дежурните колеги от Ситуационния център дават допълнителни разяснения за всеки конкретен случай, а също така приемат сигнали за изпаднали в беда наши сънародници, които предават незабавно на задграничното ни представителство в съответната държава, където казусът се поема от нашите консули.
- Каква ще е промяната в работата Ви с българските общности зад граница. Какви ще са новите приоритети на Агенцията за българите в чужбина?
- Работата с българските общности зад граница е приоритет за МВнР, като тя включва както защита на историческите български общности, така и подкрепа за все по-нарастващия брой български граждани, които трайно се установяват да живеят в чужбина. Ще продължим и ще задълбочаваме помощта си за традиционните български общности чрез програми, които са доказали своята ефективност, каквато е например Програмата на правителството за подкрепа на организациите на българските общности в чужбина, с чийто средства вече са реализирани множество проекти в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, Република Северна Македония. Съхраняването на българския дух и самобитност е сред основните задачи на дипломацията ни, като тук особено важно е интензивното взаимодействие между представителите на МВнР зад граница и традиционните български общности, както и активната позиция на България по въпроси, свързани със защита правата на българските диаспори.
За никого не е тайна, че нарастващият брой на сънародниците ни, които трайно се установяват в чужбина през последните години, особено в европейските страни, е сериозно предизвикателство за административния капацитет на нашите консулски служби. В този смисъл са необходими решителни организационни стъпки, с цел създаване на условия за подобряване на услугите за българските граждани зад граница.
Като приоритетни се очертават и темите за засилване на българското културно присъствие зад граница, подкрепата за българските неделни училища, запазването и разширяването на лекторатите по български език във висшите учебни заведения.
Що се касае до Държавната агенция за българите в чужбина, тя ще се преструктурира в Изпълнителна агенция към министерството на външните работи. В тази връзка ще работим за по-силна интеграция на Агенцията за българите в чужбина с административните звена в МВнР и дипломатическите и консулските ни представителства зад граница.
- Проветряването във всички структури на властта върви с пълна сила. Ще има ли изчегъртване във Външно министерство и какви ще са критериите, по които ще оценявате работата на подчинените Ви?
- В моя речник липсва думата "изчегъртване". Още в първия ден, когато дойдох в министерството, казах, че влизам с изключително уважение към служителите тук. Хора с професионален опит, които не заслужават да бъдат "изчегъртвани". Това, което мога да споделя на този етап, е, че в момента се разработва нов Устройствен правилник, в който ще бъдат реaлизирани определени структурни промени, които отговарят на новите политики, цели и стратегии.
Ежегодно през годината се освобождават служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През 2021 г. именно на тази база са прекратени трудовите и служебните правоотношения на 60 служители.
- Имахте ли вече срещи с българските посланици и как ще ги мотивирате да бъдат по-активни в реализирането на националните ни приоритети?
- Комуникацията между МВнР и дипломатическите и консулски представителства на България зад граница се осъществява всекидневно - чрез изпращане на писмени указания от страна на Централно управление и получаване на обратна информация - анализи и предложения от задграничните ни представителства. Работният контакт между ръководството на МВнР, включително с мен като министър, с българските посланици в чужбина, особено по конкретни приоритетни теми за нашата страна, е постоянна практика. В много случаи самите посланици инициират такива контакти с цел получаване на указания.
Освен това, всяка година се провежда среща на министъра на външните работи с посланиците и постоянните представители на Република България - т.нар. посланическа конференция. Именно този форум предоставя възможността за директна комуникация на министъра с посланиците, за формулиране на задачи и указания, предоставяне на насоки в работата им и дискусии по важни за България международни теми, както и на евентуални вътрешно-институционални проблеми. Тя се провежда обикновено през лятото и в нея като правило участват и президентът, министър-председателят, ресорни министри. За съжаление, поради пандемичната ситуация и липсата на редовно правителство през по-голямата част на 2021 г., миналата година посланическата конференция не е била проведена. Надяваме се през тази година това да бъде възможно - присъствено или онлайн.
Що се отнася до мотивацията на колегите в задграничните представителства, смятам, че тя е достатъчно висока, и това става ясно още в процеса на подбор и подготовка преди заминаване. Всеки български посланик, на когото предстои встъпване в длъжност, подготвя съвместно с компетентната дирекция индивидуален план за своята дейност, който се утвърждава от ръководството на МВнР.
Като добър пример в тази връзка бих искала отбележа решението на Съвета на ОИСР от 25 януари 2022 г. за начало на преговори за присъединяване на България към организацията. Един голям успех, в който ключовата роля е именно на българската дипломация.
- Професионалният Ви път започва от Генералния щаб на Българската армия. Защо една крехка жена избира военна кариера и придобива най-висока степен на квалификация в трудната и за мъжете област национална сигурност?
- Живеем в динамично и интересно време, в което възможностите са много. Професия, свързана с националната сигурност на една държава, е изпълнена с много предизвикателства, но едновременно с това и с много възможности за професионално и личностно развитие.
Мисля, че изразът "крехка жена" в контекста на избор на професия в съвременния динамичен свят е остаряло клише. Особено що се отнася до професиите, свързани с националната сигурност. Макар и трудно, жените отдавна са заели своето място на различни нива в структурите на сигурността и отбраната на редица държави по целия свят.
- Влизането Ви в изпълнителната власт съвпадна с изключително турбулентен от геополитическа гледна точка период. Кое е по-трудно на българския външен министър - да защити външнополитическа позиция пред съюзниците и партньорите в чужбина или пред опозицията у нас?
- Мисля, че това е реторичен въпрос. Не е нужно да се заема поста на външен министър, за да се осъзнае, че в такъв момент трябва ясно да се комуникира политиката на страната както със съюзниците и партньорите, така и с опозицията. Във вътрешнополитически план е важно да се изложат ясно мотивите за воденето на именно такава политика, за да бъдат разбрани от обществото.
Страната ни има последователна външна политика, като водещ следва да бъде националният интерес. Разчитам на всички, в т.ч. и на опозицията, за да реализираме нашите национални приоритети по безспорен начин.
- Какво в живота Ви се промени, откакто сте дипломат №1 и как семейството Ви приема тази Ваша нова роля? Разкажете повече за него.
- Едва ли ще е изненада за някого, ако кажа, че не ми остава достатъчно време, което да посветя на близките и приятелите си. Но още когато получих предложението да заема тази позиция, всички в семейството ми, което ме подкрепи безусловно, бяхме наясно, че ще трябва да се лишим от част от моментите, които прекарваме заедно.
- Какъв е компромисът, които Вие като дипломат номер едно не бихте направили.
- Никога не бих направила компромис, свързан с благото и просперитета на моята Родина и това убеждение в никакъв случай не е породено и не зависи от поста, който заемам в момента.
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Както вече споменах, свободното време придоби друго значение в последните месеци, но въпреки многобройните ангажименти, аз съм човек, който винаги ще намери време за хубава книга, дори това да е в късните часове на деня. Четенето е нещо, което ми доставя огромно удоволствие. Обичам да пътувам из България. Има много красиви места, в които наистина усещаш, че те зареждат с положителна енергия.
Не на последно място, като майка и съпруга, за мен приоритет е грижата за любимите ми хора, така че в свободното време не изпускам възможността да бъда с тях и да изпълнявам нормалните си задължения като домакиня.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
