София. Какво иска да свърши служебното правителство, как ще се погрижи за най-бедните и как ще гарантира честни избори? Това са само част от въпросите, на които премиерът Марин Райков отговори в първото си интервю за печатна медия, дадено на "Стандарт". Райков говори и за проблемния енергиен сектор, за правилата за държавните пари и за това как семейството му приема новия му пост.
- Г-н премиер, обещахте да обръщате особено внимание на най-бедните и уязвими слоеве от населението. С какви мерки ще става това и откъде ще дойдат парите за такава помощ?
- Подпомагането на най-уязвимите в социален аспект българи действително е сред основните приоритети на моето правителство. Миналата седмица взехме решение това да стане в рамките на около 41 млн лева. Половината от тази сума ще бъде осигурена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и аз съм безкрайно благодарен на вицепремиера Екатерина Захариева за усилията, които тя положи, но също така и на всички останали министерства. Те се лишиха от средства, които са им изключително важни в името на това да отговорим на едно естествено очакване от страна на нашите граждани. Отношението към най-уязвимите в едно общество е един от показателите за моралното здраве на нацията. Затова за мен беше важно не само да откликнем на исканията на хората, които протестират, но също така да изпълним задължението си и по отношение на всички тези, които условно нарекох “мълчаливо мнозинство” и зная, че сред тях са и уязвимите в българското общество. Доволен съм от това, че социалното министерство направи разчет на средствата, които ще бъдат отделени в рамките на набелязаните мерки. Тук е моментът да отправя призив към медиите да бъдат стриктни по отношение на посланията, които отправят към хората с очаквания, за да не се създават условия за разочарования. Надявам се искрено да подадем ръка поне на около 100 000 българи. Ще продължим да търсим резерви и за допълнителна помощ, но няма да се ангажирам с конкретни цифри.
- Какво имате предвид, когато казвате бизнесът да бъде солидарен и когато говорите за "национално отговорен капитал"?
- Имам искрено очакване, че българският бизнес ще бъде част от усилията на цялото общество за преодоляване на този тежък момент, през който преминава икономиката на страната, включително и с оглед на социалните тежнения на българския народ. Бизнесът е призван да създава работни места. За мен е от изключително значение да утвърдим един позитивен бизнес климат, да намалим административния натиск върху фирмите. Те имат реални проблеми. Тук именно е значението и на електронното правителство. Винаги съм бил убеден, че предприемачеството е носител на най-съвременните и иновативни импулси на българския народ, особено след промените преди 23 г. Разбира се, много е важно българският бизнес в този тежък за нацията момент да потърси възможност да прояви солидарност с нуждаещите се българи. Не само като търси възможности за запознаване и дори за създаване на нови работни места, но и като мобилизира своите вътрешни ресурси за повече благотворителност. Това е един много важен сигнал към обикновените граждани, към тези, които са в нужда.
- Тук ли се вписва идеята за магазините за бедни?
- Нека да не говорим за този проект преждевременно. По него в момента се работи и аз не желая да го коментирам преди да получи някаква, макар и първоначална форма. Не коментирам инициативи преди да получат реална перспектива. Работя по проекта, но важно е сега да подсилим вече съществуващите механизми: енергийни помощи, целогодишно отворени кухни, субсидирана заетост и др.
- Как бихте коментирали изявлението на шефа на БЕХ, че не трябва да има повече намаляване на цената на тока?
- Убеден съм, че това не е въпрос на мнението на един или на друг. Ако трябва да говоря като обикновен гражданин, бих искал да има допълнително намаляване на цената на тока. Като министър-председател съм сигурен, че при едно по-добро структуриране на сектора, при един много по-задълбочен анализ на цялата верига на ценообразуване, не е изключено да бъдат намерени резерви. Смятам, че първите крачки бяха направени, но най-важното е да оздравим енергийната система, тя да бъде устойчива, конкурентноспособна и да успеем да я въведем в някакво равновесие.
- Да очакваме ли повдигане на обвинения след проверката в сферата на енергетиката?
- Това е въпрос, който трябва да зададате на друг. Аз категорично уважавам разделението на властите. Не коментирам действията на прокуратурата. Само констатирам и очаквам да видя какво ще е по-нататъшното развитие.
- Питам ви, защото докладът от проверката е изпратен и до вас...
- Той е изпратен до мен и до други институции. Мога единствено да изразя удовлетворение, че поне две от ЕРП-та, които бяха обект на проверка, бяха определени от главния прокурор като изцяло чисти. Смятам, че това е добър сигнал не за друго, а защото знаете много добре, че определени среди, включително и извън България, споделиха притеснения относно цялостното ни отношение към чуждестранните инвеститори. Аз държа да кажа, че чуждестранните инвеститори не следва да имат чувството, че са обект на някакво ожесточение. Обратното – ще подхождаме към всички по веригата със същата строгост и със същите критерии, още повече, че видимо от доклада на главния прокурор проблемите не са само при тях, а по-скоро в другите части от веригата.
- Ще успее ли правителството да се разплати с бизнеса?
- Помолил съм министъра на финансите да потърсим максимално бързо възможност да се разплатим с бизнеса. Вече няколко пъти съобщих цифрите, които отразяват задълженията на правителството към частния сектор. Тези задължения не са чак толкова големи. Смятам, че в един относително разумен срок можем да постигнем разплащане с част от фирмите. Що се отнася до общините, знаете, че министърът на финансите изпрати до тях съответно писмо с много ясни препоръки. За нас малкият и средният бизнес е потенциалният носител на оздравителните процеси в българската икономика. Неслучайно имаме заместник-министър, който отговаря именно за тази сфера. Имаме също така министър, който трябва да работи за създаване на електронно правителство. Това е една инициатива, която касае бизнеса, тъй като чрез нея от една страна се облекчават административните процедури, а от друга – намалява пространството за корупционни практики. Аз лично съм оптимист, че в едно относително близко бъдеще това ще доведе до една осезаема промяна в бизнес климата в България.
- Защо решихте именно служебното правителство да се заеме с изготвянето на нови правила за управлението на държавните пари?
- Както многократно подчертах, в решението си да бъде създададена подобна междуведомствена работна група, не съм посочил нито име на конкретна финансова институция, нито съм определил предварително правилата, които ще бъдат резултат от работата на тази група. Моята цел е до две седмици да има един ясен регламент. Ние трябва да преодолеем причините за съмнения в прозрачността на тези процеси. Когато направим равносметка на ситуацията, свързана с това колко са и къде са средствата на държавните предприятия, тази информация ще бъде публично оповестена, така както правим с всички свои решения. Но, разбира се, ще се съобразим с действащите закони, включително и с принципите на банковата тайна. Аз, въпреки всичко, се надявам финансовите институции да подкрепят моето настояване за прозрачност. Когато става дума за управлението на парите на държавните дружества и предприятия, вярвам, че никой няма да оспори, че държавата трябва да бъде преди всичко един добър стопанин. Не бих желал да влизам в каквито и да било спекулации, свързани с едни или други банкови институции и личности. Казах го ясно и пак повтарям - не водя и нямам намерение да водя войни срещу когото и да било, но трябва да има правила и прозрачност. Това е част от нашата самоличност като европейска държава.
- Имате ли притеснения за организирането и най-вече за честността на предстоящите парламентарни избори?
- Не само аз, но и повечето българи очевидно нямат притеснения относно това, че изборите ще бъдат демократични, честни, прозрачни. Ние сме общество, което повече от 20 г. полага усилия да провежда именно такива избори. Имах среща с делегация на ПАСЕ. Те самите задаваха въпроса какво е породило сред някои политически сили подозрения, че тези избори не биха били прозрачни и честни, демократични. Същият въпрос ми зададоха и партньорите, с които имах разговори в Брюксел, г-н Расмусен и др. За мен най-важното е на всяка цена да отнемем всякакъв повод, който би позволил на политическите сили, които не са се представили според очакванията си на изборите, да търсят оправдание или алиби за това, посочвайки с пръст самите демократични процедури. Нямам никакви съмнения, че изборите ще бъдат демократични. Създадохме този Изборен борд към Министерския съвет като един допълнителен инструмент, чрез който да бъдем в контакт с неправителствените организации, със специалисти в областта на изборното право. Убеден съм, че това ще ни помогне много да преодолеем тези съмнения.
- Подготвени ли сте за по-дълго управление, тъй като масово се споделя мнението, че след изборите няма да може да бъде създадено правителство?
- Дори не искам да мисля за това. Вярвам, че българският избирател ще излъчи мнозинство, което ще позволи да се създаде и стабилно правителство. Това е искреното ми желание и не разглеждам каквито и да било други опции.
- С какво искате да бъде запомнено вашето служебно правителство?
- Бих искал това правителство да бъде запомнено с това, че е направило това, което е казало, че е изпълнило задълженията си, свързани с изборния процес, но същевременно е върнало и част от надеждата на българите и доверието им в държавните институции.
- Ще бъдете ли достатъчно активни, така че да постигнете тази цел?
- Като изключим времето за сън, цялото останало време е посветено на тази цел.
- Усещате ли натиск в работата си като служебен премиер?
- Не, никой не упражнява върху мен натиск, защото това би имало обратен ефект. Най-силният натиск произтича от обстоятелствата, в които работим, и от очакванията на хората. Ако имате предвид политически натиск - няма. За корпоративен изобщо не говоря, защото, както е известно, нямам никакви обвързаности или дори контакти с тези среди.
- Защо приехте да станете служебен премиер в един толкова сложен момент? Как дойде поканата към вас от президента?
- Той просто ми предложи да поема тази отговорност и след един много дълъг и стресиращ разговор, стигнахме до извода, че можем заедно да положим това усилие - именно, защото българският народ в този момент има нужда да му бъде помогнато сам да си помогне.
- А сега как тече диалогът ви с президенството?
- Гладко и работно. За мен най-важното е да оправдая доверието на обикновените българи и също така на президента Росен Плевнелиев.
- Смятате ли, че успяхте да уталожите общественото напрежение?
- В никакъв случай не бих изпаднал в самоуспоконие. За мен важното е не хората да се приберат в къщите си, а по-скоро да преодолеят в себе си това недоверие, което преди това ги беше извело на улицата. От тази гледна точка мисля, че имаме още не малко работа.
- Налага ли ви се “да използвате мегафон” в работата ви?
- Като дипломат винаги дълбоко съм ценил културата в общуването. Диалогичността е важна. Аз съм човек, който дори да говори тихо, държи да бъде чут. Следователно има определен стил на комуникация, който ми е труден за възприемане, но съм готов да свикна и с това. Обикновено хората, които нямат какво да кажат, държат да го правят на висок глас. Надявам се да не бъда принуден да докажа, че мога да действам и по-твърдо.
- Как се отрази на семейството ви смяната на Париж със София?
- Доста негативно, разбира се, но предимно поради битови причини. Моето семейство обаче е солидарно с мен, с усилията ми и с мисията, която съм призван да изпълня. Всъщност, какво по-естествено от това да живееш и работиш в България?
- Какво ще прави Марин Райков след като приключи работа служебното правителство?
- Нека първо да свърши мандатът, това е основната ми цел.
- Как тече в момента диалогът между София и Скопие и има ли движение по Договора за добросъседство?
- Съвсем наскоро приключи поредният кръг от разговори по текста на евентуалния бъдещ договор за добросъседство с Република Македония. Той е един от елементите на нашето виждане за бъдещето на нашите взаимоотношения. За всички е ясно, че добрите отношения между България и Република Македония са най-добрата гаранция за това, че тази сестринска за нас република ще се присъедини към ЕС. Преговорите са нелеки. Ние обаче сме наясно с едно – първо, в основата на този договор трябва да залегне интегрално Декларацията от 1999 г. Това е вече един договорен текст, защото под него стоят подписите на премиерите на двете страни. Ние ще се стремим да надградим този текст. Имаме всички основания да държим на европейски стил на общуване между гражданите на двете страни, между които няма езикови, нито каквито и да било други различия. Нас не ни разделя нищо освен една държавна идеология, наследена от Тито. Първи признахме суверенитета и независимостта на Република Македония. Да не забравяме това. Винаги съм казвал, че това, което ни е обединявало в миналото, не трябва да ни разделя в настоящето. Искам да бъда оптимист и да вярвам, че съвместните чествания на дати и личности, свързани с общата ни история, само ще допринесат за това да постигнем една съвременна формула на съжителство в европейското семейство. За тази цел, разбира се, трябва да се обърнем с лице към тези ценности, които навремето ни правиха един народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
